Освобождаване от дълг - какви са правилата и ефектите?

Обслужване

За да бъде ефективно, прекратяването на задължението чрез освобождаване от дълг изисква изпълнението на условията, определени в Гражданския кодекс. Проверете какви стъпки трябва да се предприемат за ефективно и важно погасяване на дълга?

Какво е облекчаване на дълга?

Съгласно чл. 508 от СК задължението погасява, когато кредиторът освободи длъжника от дълга и длъжникът приеме освобождаването. Следователно освобождаването от дълг е споразумение между кредитора и длъжника. Въпреки че тази дейност най-често ще бъде от полза за длъжника и ще бъде в негов интерес, без длъжникът да представи декларация за приемане на освобождаването, ефектът под формата на прекратяване на задължението няма да настъпи.

Съгласно единната съдебна практика на Върховния съд: „Освобождаването от дълг е договорно (чл. 508 от Гражданския кодекс), така че не може да се квалифицира като декларация на страната, представляваща съдържание на друго споразумение, (...)“ [ Решение на Върховния съд - граждански състав от 20 септември 2007 г., II CSK 242/07, Legalis].

ВАЖНО!
За освобождаването от дълг е необходимо споразумение между длъжника и кредитора. Едностранната декларация от кредитора не е достатъчна.

В споразумението за освобождаване от дълг страните посочват и датата, на която следва да изтече задължението. При липса на такива договорености дългът изтича при сключване на договора. Възможно е също така договорно да се ограничи освобождаването до част от дълга, както и да се предвиди условие, от което ще зависи изтичането на задължението.

Каква е формата на споразумението за облекчаване на дълга?

Гражданският кодекс не предвижда специална форма, в която трябва да се сключи споразумението за освобождаване от дълг. Следователно, в съответствие с общите принципи на гражданското право, изборът на форма е свободен.

Важно е, че според съдебната практика на Върховния съд: „(...) волята на страните може да бъде и имплицитно екстернализирана“ (чл. 508 от Гражданския кодекс, виж също решението на Върховния съд от 13 ноември, 2003 г., IV CK 202/02, от 30 май 2014 г., III CSK 224/13, и от 25 август 2004 г., IV CK 590/03, в които е посочил, че „волеизявление по този въпрос може да бъде изрично, то може да настъпи и чрез приключване на действия, т.е. имплицитно, например чрез връщане на запис на заповед, върху който длъжникът е поставил своя подпис) ”[Решение на Апелативен съд в Катовице - 5-то гражданско отделение от 29 декември 2015 г., V ACa 189/15 , Legalis].

Възможно ли е да се освободим от бъдещ дълг?

Липсва единна позиция в съдебната практика относно допустимостта на сключване на споразумение за освобождаване от задължения, което към момента на сключване на договора все още не съществува.

В решението на Върховния съд – граждански състав от 13 ноември 2003 г., IV CK 202/02, Върховният съд заявява, че: „Такова споразумение може да се прилага (...) и за дълг, който все още не е изискуем, когато е сключен“. Според Върховния съд обаче не може да става дума за несъществуващ (бъдещ) дълг. По-разширена теза е изложена в решението на Областния административен съд от 26 февруари 2008 г. I SA / Gl 890/07, където съдът посочва, че: „Договорът за освобождаване от дълг може да бъде сключен само в случай на наличие на изискуем дълг“.

От друга страна, в решението от 3 октомври 2008 г., I CSK 125/08, Върховният съд ясно подкрепя обратната теза, като посочва, че: „Освобождаването на бъдещия дълг следва да се счита за допустим акт. Освобождаването от бъдещ дълг изисква достатъчно уточняване на задължението за предоставяне на ползата, от която длъжникът трябва да бъде освободен. Прогнозите относно възможността за възникване на дълг трябва да се основават на конкретна, достатъчно оформена правна ситуация”.

От друга страна, представителите на правната литература ясно клонят към допустимостта на освобождаване от бъдещ дълг.

Започнете безплатен 30-дневен пробен период без прикачени условия!

Кога облекчаването на дълга е неприемливо?

Сключването на споразумение за облекчаване на дълга е възможно само по отношение на онези задължения, които могат да бъдат разпоредени, т.е. възможно е договорно да се вземе решение за тяхното съществуване. Следователно не е възможно сключването на такова споразумение и прекратяването на задължението, inter alia, в случай на:

- права на обратно изкупуване (член 595 от Гражданския кодекс),

- право на предимство (член 602 от Гражданския кодекс),

- правото на доживотен затвор (чл. 912 от Гражданския кодекс).

Освен това понякога специфични разпоредби определят невъзможността за сключване на споразумение за облекчаване на дълга. Пример е чл. 344 § 2 от ТЗ, според който акционер и неговият законен предшественик не могат да бъдат освободени от задължението да внесат пълна вноска в акции, да плащат лихви или обезщетение в случай на ненавременно плащане на акции и задължението за връщане обезщетения, изплатени на акционера, в противоречие с разпоредбите на закона или разпоредбите на устава.

Освобождаване от дълг - гражданскоправни последици

В резултат на сключването на споразумението за освобождаване на дълга, задълженията, свързани с дълга, насочени към неговото обезпечаване, като залог, ипотека или гаранция, автоматично се погасяват.

ВАЖНО!
Обезпечението, свързано с дълга, изтича заедно с дълга.

Струва си да се помни обаче, че ако освобождаването се отнася до един от солидарните длъжници (например длъжници по солидарен заем) - то не се превежда автоматично в други солидарни длъжници. Необходим е отделен нормативен акт, съгласно който останалите съдлъжници ще бъдат освободени и те ще приемат освобождаването.

Ако освобождаването от дълг настъпи по време на принудителното изпълнение (след присъждане на дълга), длъжникът може да упражни правото си по чл. 840 § 1, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс, т.е. може да иска чрез искове изпълнителният лист да бъде лишен от изпълняемост изцяло или отчасти, или ограничение поради факта, че след извършване на изпълнителен лист е настъпило събитие, в резултат на което задължението е изтекло. Когато заглавието е съдебно решение, длъжникът може да основава вземането и на събитията, настъпили след приключване на заседанието.

Освобождаване от дълг - данъчни последици

Трябва да се помни, че безплатното освобождаване на дълга може да представлява облагаем доход като безвъзмездна полза.

ВАЖНО!
Освобождаването от дълг може да се класифицира като безвъзмездно облагодетелстване и следователно представлява облагаем доход.

В контекста на данъчните последици следва да се обърне внимание и на решението на Върховния административен съд от 25 април 2017 г. I FSK 108/17, според което: „Освобождаване от дълг по чл. 508 от СК - като неефективна форма на погасяване на вземането, в резултат на което длъжникът не носи икономическата тежест на изтичането му, а кредиторът не получава икономическо обезщетение за облагаемата си с ДДС услуга - не представляват уреждане на вземания по смисъла на чл. 89б параграф. 4 от Закона от 11 март 2004 г. за данък върху стоките и услугите (Законодателен вестник от 2011 г., № 177, т. 1054, изм.). (...) Освобождаване от дълг, (...) не освобождава данъкоплатецът-кредитор от задължението да уреди данъка по сделката в полза на длъжника, който е бил освободен от плащането на дълга, и данъкоплатеца-длъжник в този случай - тъй като в резултат на това освобождаване не носи икономическата тежест на тази сделка (вкл. данък) - няма право на приспадане, на основание чл. 86 сек. 1 от Закона от 11 март 2004 г. за данък върху стоките и услугите (Списание от 2011 г., № 177, т. 1054, изм.), ДДС върху фактурата (договора), документираща услугата, получена от кредитора”.