Спиране на стопанска дейност

Обслужващ Бизнес

Предприемачите, които не наемат служители, могат да преустановят стопанската дейност, независимо от формата, под която я извършват. Достатъчно е да докладват на органа по регистрация. За да могат да възобновят дейността, те също трябва да уведомят за това. По време на спирането на компанията предприемачите имат много права: те могат да извършват всички дейности, необходими за поддържане или осигуряване на източници на доходи и да печелят доходи дори от дейностите, които са извършвали преди спирането. Той също може доброволно да плаща вноски за пенсионно осигуряване, но не плаща за осигуровки за болест и злополука. Освен това се ползва от освобождаване от определени данъчни задължения.

Възможността предприемачи да преустановят дейността на дружеството за период от един месец до две години съществува само ако тези предприемачи не наемат служители. От друга страна, наемането на изпълнители по договор за конкретна задача, изпълнители или членове на семейството като сътрудничещи лица не представлява никаква пречка за решението на предприемача да спре.

Всички предприемачи могат да се възползват от възможността за спиране на дружеството, независимо дали са физически лица и извършват дейност като ЕТ или съвместно с други предприемачи под формата на гражданско дружество или са търговски и лични или капиталови дружества. Партньорите в гражданскоправно дружество се третират като отделни предприемачи и следователно всеки от тях трябва да изпълни формалностите, свързани със спирането на дейността. Ако дори единият иска да продължи да работи, усилията, положени от останалите за спиране на бизнеса, няма да бъдат ефективни.

Предприемачите решават да преустановят дейността си и ако отговарят на предвидените в закона изисквания и изпълнят необходимите формалности, никой орган не може да им попречи да ги спре.

Спиране на стопанска дейност от физически лица

Предприемач, който е физическо лице, извършва всички формалности, свързани със спирането на дружеството в търговския регистър, в който е вписано. Регистърът се води от общината, компетентна по местоживеене на предприемача. Не е задължително той да е постоянно регистриран в тази област. В посочената по този начин община предприемачът не само прави вписване преди започване на стопанска дейност, но и изпълнява формалностите, свързани със спирането и спирането на дейността.

Ръководителят на общината, кметът или градският президент са регистриращият орган и вписват информацията за спирането на икономическата дейност в регистрите. Заявлението за влизане е безплатно.

Ако предприемачът реши да преустанови дейността си за определен период, той не трябва да търси съгласието на който и да е орган. Достатъчно е той да съобщи информацията за спирането в деловодството. Няма нужда да оправдавате причините за вашето поведение.

Докладване на информация за спиране на дружеството

Предприемачът подава писмено уведомление за информация за спиране на стопанска дейност. Включва:

  • посочване на предприемача, неговия регистрационен номер PESEL;
  • посочване на местоживеенето и адреса на предприемача;
  • посочване на периода, за който дейността е преустановена;
  • декларация за ненаемане на служители.

Регистриращият орган не издава съгласия или разрешения за спиране на дейността. Въпреки това той може да издаде решение за отказ на влизане в следните случаи:

  • заявлението се отнася до стопанска дейност, която не е обхваната от разпоредбите на закона;
  • заявлението съдържа формални недостатъци, които въпреки искането, предприемачът не е отстранил в предвидения срок;
  • е наложена валидна забрана на предприемача да извършва посочената в уведомлението стопанска дейност.

Такава забрана се налага от административни органи или съдилища само в случаите, посочени в правилника. Отказът за вписване означава, че регистрационният орган заявява, че предприемачът няма право да спира дейността. Предприемачът може да обжалва решението за отказ на вписване пред апелативния съвет на местната власт. Впоследствие решенията на двата органа могат да бъдат предмет на жалба до войводския административен съд.

Предприемачът сам решава за какъв период иска да спре бизнеса. Освен това, когато извършва една и съща дейност, тя може да я преустанови няколко пъти. Ако предприемачът иска да спре дейността на дружеството няколко пъти за последователни периоди, той може да го направи, при условие че общият период на спиране не надвишава 24 месеца.

След спиране на дейността, предприемачът може след известно време да я спре отново за период от един месец до 24 месеца, тъй като времето на допустимото спиране на дейността се отчита отново след такова прекъсване.

Започнете безплатен 30-дневен пробен период без прикачени условия!

Гражданско право дружество - преустановяване на дейност

Всеки от съдружниците в гражданскоправно дружество има статут на самостоятелен предприемач. Следователно, за да бъде ефективно преустановена дейността под формата на гражданско дружество, всеки предприемач трябва да се обърне към регистрационния орган с уведомление за спиране на дейността. В писменото заявление при определяне на предприемача те трябва да посочат, че дейността се извършва по гражданско-правно дружество. Въпреки това, друга информация, съдържаща се в уведомлението, се предоставя при същите условия, както ако е предоставена от предприемач, управляващ еднолично търговско дружество. Ако не всички предприемачи, които са партньори в гражданскоправно дружество, искат да преустановят дейността си, тогава регистрационният орган ще издаде решение, с което отказва да въведе уведомлението за информацията за спиране на дейността.

Търговско дружество - преустановяване на дейност

Предприемач, който е търговско дружество или капитал, има право да преустанови стопанската дейност за срок от един месец до 24 месеца, при условие че не наема служители. Формалностите, свързани със спирането, се извършват от Националния съдебен регистър. Там се прави запис в записите на информация за спирането, в който се посочва:

  • фирменото име или името на предприемача;
  • посочване на правната форма на извършваната дейност;
  • номер стискане;
  • седалище и адрес;
  • номер в регистъра на предприемачите;
  • декларация, че не наема никакви служители.

Периодът на преустановяване на дейността продължава от датата на подаване на заявлението за въвеждане на информация за спиране на дейността до датата на подаване на заявлението за въвеждане на информация за възобновяване на нейното извършване.

Как да докладвате информация за възобновяване на дейността?

В уведомлението за информацията за спиране на стопанска дейност предприемачът посочва периода, през който няма да управлява бизнеса. Изтичането на този срок не означава, че стопанската дейност се възобновява автоматично. За да може предприемачът да я възобнови, той трябва да уведоми писмено регистрационния орган за възобновяването на стопанската дейност. Той не плаща никакви такси за това приложение. Приложението трябва:

  • маркирайте предприемача, посочете неговия регистрационен номер PESEL;
  • маркирайте мястото на пребиваване;
  • адрес на предприемача.

Ако такова уведомление е направено от предприемачи, които са партньори в гражданско дружество, тогава при маркирането на предприемача те трябва да включват анотация за управление на бизнес под формата на такова партньорство. Всеки трябва да подаде заявленията, в противен случай регистрационният орган ще откаже да въведе регистрацията.

Ако предприемачът не съобщи информацията за възобновяване на дейността в рамките на 24 месеца от съобщаването на информацията за спирането, вписването в регистъра се заличава. Преди това обаче органът ще извика писмено предприемача и ще му определи допълнителен 30-дневен срок за подаване на информация за възобновяване на стопанската дейност.

Решението за отстраняване може да се обжалва от предприемача при общи условия. Въпреки това, в 14-дневен срок от момента на влизане в сила, регистрационният орган изпраща това решение на статистическата служба и данъчната служба, компетентна по последното местоживеене на предприемача.

Търговско дружество - преустановяване на дейност

Срокът на спиране на дейността на търговско дружество продължава до подаване на заявление за вписване на информация за възобновяване на стопанската дейност. Търговско дружество подава заявление за вписване на информация за възобновяване на стопанска дейност в Националния съдебен регистър. След това се вписва в ИТ системата в раздел 6 от регистъра на предприемачите. По-специално, той включва датата на възобновяване на дейността. Ако съдът прецени, че 24-месечният срок вече е изтекъл, дружеството все още е спряло дейността си и не успее да изпълни формалностите, свързани със спирането му, тогава той ще го призове да изпълни формалностите в рамките на седем дни под страх от глоба . Ако налагането на глоба не работи, тогава съдът по вписванията може да заличи дружеството от регистъра.

Спиране на стопанска дейност – права и задължения

През периода на спиране на дейността на дружеството, предприемачът не може да извършва стопанска дейност и да генерира текущи приходи от неземеделска стопанска дейност, освен приходи от финансов характер. Въпреки това, през това време той има много правомощия. Той може да извършва дейности, необходими за поддържане и обезпечаване на източника на доходи, както и да приема вземания. Той също така трябва да регулира задълженията, възникнали преди датата на спиране на дейността. Може да продава собствени дълготрайни активи и оборудване. Те не могат да бъдат освободени от плащане на данък наследство и дарение и от данък върху гражданскоправните сделки. Предприемачът също има право и задължение да участва в съдебни, данъчни и административни производства, свързани с стопанската дейност, която е извършвал преди спирането на дружеството.

През периода на спиране предприемачът може да бъде проверяван в съответствие с правилата, предвидени от лицата, извършващи стопанска дейност.Инспекционните дейности могат да се извършват след представяне на служебна карта от инспектора и след връчване на разрешение за извършване на проверка на конкретно дружество. Обхватът на контрол не може да надвишава посочения в разрешението.

Преустановената фирма следва да бъде проверена в присъствието на контролираното лице или упълномощено от него лице. Такова лице се посочва от упълномощения предприемач в писмена форма.

Промени след 31 март 2009 г

След тази дата предприемачите ще подават заявления за спиране на стопанска дейност:

  • компетентния регистрационен орган - когато предприемачът е физическо лице;
  • регистрационен съд - когато предприемачът е вписан в Националния съдебен регистър, тъй като е търговско дружество.

Вписването в регистъра на информация за спиране на стопанска дейност ще бъде въведено в ИТ системата и ще се приеме, че е извършено към момента на вписване на данните в регистъра. Останалите формалности, свързани със спирането на стопанската дейност, ще бъдат както досега.

Няма вноски към ZUS и NFZ

След спиране на дейността предприемачът няма да плаща осигурителни и здравноосигурителни вноски. Трябва обаче да помни, че неизплащането им води до загуба на правото на краткосрочни обезщетения (надбавки за болест или грижи), еднократни обезщетения (обезщетение за трудова злополука или посещение при лекар) и ще също така намаляват дългосрочните обезщетения (пенсия за осигурителен стаж или инвалидност).

 

Задължение за информиране

Регистриращият орган, който е получил от предприемача заявление за въвеждане на информация за спиране на стопанска дейност или заявление за въвеждане на информация за възобновяване на стопанска дейност, е длъжен да предостави тази информация на данъчния орган, компетентен за предприемача, статистическа служба и клон на ZUS. От друга страна, предприемачите, вписани в Националния съдебен регистър, са длъжни да се информират за възобновяването на стопанската дейност.

През периода, в който дейността е преустановена, предприемачът няма да подлежи на задължително социално осигуряване за дейността. През този период обаче ще може да плаща вноски за доброволно пенсионно осигуряване и за инвалидна пенсия. Той обаче няма да може да подлежи на застраховка за болест и злополука в този момент, което ще се отрази на правото на обезщетения от тези застраховки. Ако спирането на дейността продължи повече от месец, то след възобновяване на стопанската дейност предприемачът, който се присъединява към доброволното здравно осигуряване, ще трябва да подлежи на него за 180 дни, за да придобие право на обезщетение за болест в случай на болест. Ако се разболее преди края на този период, той няма да получава обезщетения и ще трябва да плаща осигурителни вноски в пълен размер за този период.

Ако ZUS приеме, че по време на периода на спиране вноските следва да се плащат на базата, приложима за неселскостопанска бизнес дейност, тогава това ще бъде декларираната сума, но не по-ниска от 60% от средното месечно възнаграждение през предходното тримесечие или 30% от минималната работна заплата. От друга страна, за лице, което продължава да плаща вноски за осигурителен стаж и инвалидност след изтичане на осигурителния период, базата за изчисляване на вноските е декларираният размер, но не по-нисък от размера на минималната работна заплата.

Плащане на вноски

Лице, което се включва в доброволното осигуряване за пенсия за старост и инвалидност, трябва да не забравя да плаща вноските по тези осигуровки навреме – до десето число на следващия месец. Ако премиите са платени след тази дата или не в пълен размер, те ще бъдат изключени от застраховката от първия ден на месеца, за който не са платени премии. Само в обосновани случаи ZUS може да се съгласи със забавено плащане на вноските и по този начин да продължи да бъде обект на доброволно осигуряване.

Преустановяването на стопанска дейност ще има правни последици в областта на социалното осигуряване от първо число на месеца, следващ месеца, в който предприемачът е съобщил спирането до последния ден на месеца, в който е подал уведомлението за възобновяване на дейността.

Не подлежи на здравно осигуряване

Предприемач, който преустанови стопанска дейност, няма да подлежи на здравно осигуряване, което ще засегне правото на обезщетения от тази застраховка. Трябва да се помни, че лице, управляващо бизнес, подлежи на доброволно здравно осигуряване и придобива право на обезщетение за болест след 180 дни непрекъснато застрахователно покритие. Периодът на предходната застраховка няма да се взема предвид.

Преустановяването на дейността ще има правни последици в областта на социалното осигуряване от първото число на месеца, следващ месеца, през който предприемачът е подал уведомлението за спирането, до последния ден на месеца, в който е уведомил за възобновяването на дейността. дейност.

През периода на спиране от предприемача няма да се изисква да подава декларация за сетълмент и да плаща осигурителни вноски. Изглежда обаче, че понякога, въпреки спирането на дейността, той ще трябва да подава декларация и отчети, защото подобно задължение произтича от други разпоредби.

Правото на предприемача на здравни услуги, както и на членовете на семейството, които е регистрирал за осигуряване, се прекратява 30 дни от датата на изтичане на здравноосигурителното задължение. Следователно, след 30 дни от спирането на дейността, предприемачът няма да има право на здравни услуги. Тогава, на първо място, те могат да бъдат регистрирани за здравно осигуряване като член на семейството - те ще имат право на здравни обезщетения и няма да правят допълнителни разходи.

Кога и как да докладвам на ZUS?

Поради факта, че в продължение на 30 дни от спирането на дейността лицето, което извършва дейността, все още има право да ползва здравни услуги, той може да се включи в доброволното здравно осигуряване след този срок.

След сключване на договор за доброволно здравно осигуряване, предприемачът следва да се отчете в ZUS по формуляра ZZA с код на заглавие за застраховка 24 10 XX и да докладва членовете на семейството си в здравно осигуряване (чрез подаване на формуляра ZUS ZCNA). След изтичане на периода на спиране лицето, което извършва дейността, ще продължи да бъде социално и здравно осигуряване по тази сметка, като тогава няма да има нужда да плаща за себе си вноски за доброволно пенсиониране, инвалидност и здравно осигуряване.

Данъчни ефекти

Предприемач, който преустанови дейността си, ще се възползва от данъчните ваканции. В областта на данъчното право възможността за спиране на дейността води до освобождаване на предприемач от задължението да извършва авансови вноски за данък върху дохода и да подава декларации за ДДС. Предприемач, който преустанови извършването на дейност, ще се третира като предприемач, извършващ стопанска дейност в рамките на правата си. Това означава, че по време на периода на спиране предприемачът изпълнява всички предписани от закона задължения и е длъжен:

  • подаване на годишна данъчна декларация;
  • плащат данък върху доходите на физическите лица или корпоративен данък или еднократна сума, отчетена за данъчната година;
  • урежда ДДС в случай на извършване на дейности, подлежащи на облагане с този данък и разрешени от закона.

Започнете безплатен 30-дневен пробен период без прикачени условия!

Информационни задължения

В случай на спиране на дейност от предприемачи, работещи самостоятелно или в гражданско партньорство, не е необходимо да уведомявате за това ръководителя на данъчната служба. Законодателят освободи тези предприемачи от всякакви задължения за отчетност към данъчните власти. Регистриращият орган, който е получил заявление от предприемача за въвеждане на информация за спиране на икономическа дейност, е длъжен да предостави тази информация на данъчния орган, компетентен за данъкоплатеца.

При данъкоплатците – търговски партньори на дружества, които подлежат на вписване в Националния съдебен регистър, законодателят изисква от компетентните данъчни органи самостоятелно да информират за спиране и възобновяване на стопанска дейност.

Освобождаването от задължението за плащане на аванси за данък върху дохода при търговски партньори се прилага, ако данъкоплатецът не по-късно от 7 дни от датата на подаване на заявлението за вписване на информация за спиране на стопанска дейност уведоми компетентния ръководител на данъчната служба писмено за периода на спиране на извършването на тази дейност.

Спиране на еднократното плащане

Освобождаване от текущи разплащания с данъчните власти е предоставено и на предприемачи, които са избрали един от опростените методи на данъчно облагане, т.е. регистрирана еднократна сума или данъчна карта. В този случай данъкоплатецът, който спира извършването на стопанска дейност, се освобождава от задължението да изчисли и внесе еднократната сума по сметката на данъчната служба. Изключено е задължението за информиране на данъчните органи за спиране на управлението на бизнес, в случай че еднократната сума се изплаща от индивидуални предприемачи и партньори в гражданско дружество. Съдружниците на събирателно дружество, обложени с фиксирана ставка, се ползват от освобождаване от данъци, при условие че ръководителят на данъчната служба е уведомен писмено. Срокът за уведомяване на данъчния орган за периода на спиране на дейността е седем дни от датата на подаване на заявлението в Националния съдебен регистър за вписване на информация за спирането.

Частично освобождаване от данъчната карта

Данъкоплатците, плащащи данъчната карта, също ще се възползват от освобождаването от данъци по време на спирането. В този случай това ще бъде частично освобождаване. Данъкоплатец, уреждащ се под формата на данъчна карта, който упражнява право на спиране на стопанска дейност, се освобождава от задължението за плащане на данък в размер на 1/30 от месечната такса за всеки ден на спиране.

Законодателят, въвеждайки възможността за спиране на дейността от предприемач, който се установява под формата на данъчна карта, в същото време напусна съществуващата институция за прекъсване на дейността. На практика това означава, че в случай, че предприемач урежда сметките пред данъчните на базата на данъчна карта, той ще има възможност да избере прекъсване или да спре дейността си.

Задължението да бъде освободено от задължението за постоянно регулиране на данъчните авансови и еднократни суми не означава, че след възобновяване на дейността, предприемачът винаги ще избягва разплащания с данъчните органи за периода на спиране. Въпреки че по време на спирането е невъзможно да се извършва бизнес и да се извличат текущи печалби от него, законодателят е разрешил на предприемачите да извършват определени дейности, които могат да генерират доходи. В такъв случай както авансовият данък, така и еднократната сума върху регистрирания доход, дължима върху дохода, получен по време на преустановяване на стопанската дейност, следва да бъдат платени едва след периода на спиране.

Предприемачът в периода на спиране на стопанската дейност не може да извършва тази дейност и да получава приходи от нея. Независимо от това, през периода на спиране на икономическата дейност, предприемачът има право да постигне определен доход и няма задължение да плаща данъчни авансови плащания и еднократна сума по време на периода на спиране.

Получаването на такива приходи обаче няма да бъде данъчно неутрално. След периода на спиране предприемачите възобновяват плащането на авансови данъци. След възобновяване на дейността, данъкоплатецът, обложен с регистрираната еднократна сума, е длъжен да изчисли и заплати еднократната сума, отнасяща се до периода на спиране. Задължението за плащане на данъка след преустановяване на стопанската дейност обхваща и всички приходи от извършване на стопанска дейност, постигнати въпреки законовата забрана за извършването й.

Еднократна сума върху отчетените приходи за периода на спиране в дадена данъчна година, данъкоплатецът е длъжен да изчисли и внесе по сметка на данъчната служба, която се ръководи от компетентния ръководител на данъчната служба, след възобновяване на стопанска дейност, в срок :

  • до 20-о число на месеца, следващ месеца, през който е възобновена стопанската дейност - при месечни данъкоплатци;
  • до 20-о число на месеца, следващ тримесечието, през което е възобновена стопанската дейност - при тримесечни данъкоплатци.

Ако възобновяването на стопанската дейност настъпи в последния месец на данъчната година, еднократната сума върху отчетените приходи за периода на спиране в дадена данъчна година, данъкоплатецът е длъжен да изчисли и внесе по сметка на данъчната служба, до 31 януари на следващата година. В същото време еднократните данъкоплатци са длъжни да изчисляват и плащат тримесечно на данъкоплатците, ако възобновяването на стопанската дейност настъпи през последното тримесечие на данъчната година. Ако възобновяването на икономическата дейност се осъществи през годината, следваща данъчната година, през която е започнало спирането, еднократна сума върху регистрираните приходи:

  • за периода на спиране през данъчната година, в която е започнало спирането, данъкоплатецът е длъжен да изчисли и заплати до 31 януари на следващата година;
  • за периода на спиране в данъчната година, през която е възобновена стопанската дейност, данъкоплатецът е длъжен да изчисли и заплати до 20-о число на месеца, следващ месеца (тримесечието), през който е възобновена дейността. Не се прилага, ако дейността е възобновена през последния месец (тримесечие) на данъчната година. В този случай данъкоплатецът е длъжен да изчисли и заплати до 31 януари на следващата година относно периода на спиране.

Ако обаче възобновяването на стопанската дейност се извърши в годината, следваща две години след данъчната година, в която е започнало спирането, еднократната сума за периода на спиране през данъчната година, през която е започнало спирането, данъкоплатецът е длъжен да изчисли и заплати до 31 януари на следващата година. Еднократната сума за периода на спиране през данъчната година, следваща тази, през която е започнало спирането, трябва да бъде изплатена на същата дата. От друга страна, еднократната сума за периода на спиране през данъчната година, през която е възобновена стопанската дейност, данъкоплатецът е длъжен да изчисли и заплати до 20-о число на месеца, следващ месеца (тримесечие), през който стопанската дейност беше възобновено.

След периода на спиране предприемачите възобновяват плащането на авансите за данък върху доходите. От друга страна, данъкоплатците, обложени с еднократна сума, са длъжни да изчислят и заплатят еднократна сума за периода на прекъсване на дейността.

Законовото санкциониране на спиране на стопанска дейност ще засегне и уреждането на ДДС. Те се състоят в освобождаване (с някои изключения) от задължението за подаване на декларации за периодите на сетълмент, обхванати от спирането. В случай на спиране на стопанска дейност съгласно разпоредбите за свобода на икономическа дейност, данъкоплатците не са длъжни да подават декларации за отчетните периоди, засегнати от спирането. Информацията за спиране на стопанска дейност, предоставена на данъчния орган от регистрационния орган, също ще бъде обвързваща за целите на ДДС. В случай на вписани в Националния съдебен регистър предприемачи, които сами информират съответните органи, условието за ползване на преференциите в областта на ДДС е подходящо уведомяване на началника на данъчната служба за срока на спиране.

Освобождаването от задължението за подаване на декларацията няма да обхваща:

  • данъкоплатци, регистрирани като данъкоплатци по ДДС в ЕС;
  • данъкоплатци, извършващи вътреобщностни придобивания на стоки;
  • данъкоплатци, внасящи услуги или закупуващи стоки, за които са данъкоплатци.

Преференцията също няма да се прилага за периоди на сетълмент, в които спирането на стопанската дейност не се прилага за пълния период на сетълмент. През периода на спиране на икономическата дейност предприемачът може да извършва определени дейности. В случай, че разрешените дейности доведат до плащане на изходящ данък, предприемачът ще бъде длъжен да заплати ДДС в срока за подаване на данъчната декларация и, разбира се, да подаде ДДС-декларация за този период. Следователно освобождаването от задължението за подаване на декларация няма да важи и за данъчни периоди, за които данъкоплатецът е длъжен да уреди данъка за извършване на разрешени от законодателя облагаеми дейности. Същото важи и за данъчните периоди, за които данъкоплатецът е длъжен да коригира внесения данък.

Периодът на спиране на дейността няма да повлияе на статута на данъкоплатеца по ДДС като активен данъкоплатец. По принцип, по време на спирането на дружеството, предприемачът не може да извършва дейността и да получава текущи приходи от нея.

Законът за ДДС специално регламентира момента на упражняване на правото на предприемача на приспадане на ДДС по внесени данни. Това право възниква при уреждането за периода, в който предприемачът е получил фактурата или през следващия месец. Следователно, предприемач, който желае да упражни правото си на приспадане на ДДС, трябва доброволно да се откаже от освобождаването от подаване на ДДС-декларации през периода на спиране и да подаде ДДС-декларация за този период при общи условия.

Започнете безплатен 30-дневен пробен период без прикачени условия!