Спиране на стопанска дейност - последици в ДДФЛ

Обслужване На Услуги

Предприемач, който по някаква причина (в повечето случаи основната причина е загубата на финансова ликвидност) възнамерява да ликвидира бизнеса си, не е длъжен да го прави. Наредбите позволяват спиране на стопанската дейност, а оттам и намаляване на задълженията и прекратяване на плащането на данъчни задължения с едновременно формално съществуване на предприятието. Трябва да се помни, че само предприемач, който не наема служители, може да спре стопанската дейност.

Как да спрем бизнес?

За спиране на стопанската дейност е необходимо да подадете заявление CEIDG-1. Заявлението CEIDG-1 за спиране на стопанска дейност може да се подаде, както следва:

  • онлайн - с помощта на електронен подпис, проверен с квалифициран сертификат, подпис, потвърден от доверен ePUAP профил, личен подпис или по друг начин приет от системата CEIDG, позволяващ идентифициране на лицето, подаващо заявлението, и часа на неговото подаване ;

Анонимно онлайн заявление няма да бъде взето предвид, тъй като е необходимо посещение в офиса на общината в рамките на 7 дни от датата на попълване на заявлението, за да се потвърди самоличността. Служителят намира заявлението в CEIDG, отпечатва го и дава на заявителя за подпис. В такава ситуация датата на подаване на заявлението е датата, на която заявителят е подписал заявлението в офиса на общината.

  • в общината или градската служба - лично или с препоръчана поща, ако заявлението се изпраща с препоръчано писмо, то трябва да съдържа саморъчен подпис на кандидата, потвърден от нотариус.

Що се отнася до гражданскоправно дружество, спирането на стопанската дейност е ефективно, когато всички съдружници подадат предложение за спиране.

Период на спиране на икономическата дейност

Предприемачът сам преценява срока, за който иска да преустанови дейността си, като има предвид, че от 30 април 2018 г., поради влизане в сила на Закона за предприемачите, спирането на дейността може да стане за неопределено време или определен срок, но не по-кратък от 30 дни. Срокът на спиране на стопанска дейност започва да тече от датата, посочена в заявлението за въвеждане на информация за спиране на стопанска дейност и продължава до датата, посочена в заявлението, или до датата, посочена в заявлението за възобновяване на стопанската дейност. От друга страна, разпоредбите вече не ограничават възможността за спиране на дейността преди подаване на заявлението за спиране (с изключение на предприемачи, вписани в Националния съдебен регистър).

Правата и задълженията на предприемача по време на преустановяване на дейността

Предприемачът по време на спиране на стопанска дейност, съгласно чл. 25 сек. 2 от Закона за предприемачите има право да:

  • извършване на всякакви дейности, които ще позволят да се запази или осигури източникът на доходи;

  • получаване на вземания;

  • продажба на собствени дълготрайни активи и оборудване;

  • постигане на финансови приходи и от периода преди спиране на стопанската дейност.

Задълженията, които се прилагат за предприемача, въпреки спирането на стопанската дейност са:

  • уреждане на задължения, възникнали преди датата на спиране на дейността;

  • участие в съдебни, данъчни и административни производства, свързани с стопанска дейност;

  • представяне на проверка при условията, предвидени за предприемачи, извършващи стопанска дейност;

  • изпълнява всички задължения, предвидени от закона.

През периода на спиране на стопанската дейност собственикът не може да извършва работа въз основа на пълноценното функциониране на дружеството и да не получава текущи приходи от тази дейност.

По-различно е положението при приемането на аванси, тъй като те се третират като авансови плащания за услуги, които ще бъдат извършени след възобновяване на дейността, поради което може да се счита, че са дейности, необходими за поддържане или осигуряване на източника на доходи.

По време на спряната дейност предприемачът все още има право да продава дълготрайни активи. В случай, че продажбата на дълготраен актив ще доведе до генериране на приходи, плащането за това следва да се осчетоводи след края на периода на спиране на извършваната дейност. Изключението еспиране на стопанската дейност в края на годината, например 2020/2021 г., в този случай приходът от продажбата на този дълготраен актив ще трябва да бъде показан в годината, в която е постигнат.

Разходите, направени от предприемача по време на спиране на стопанската дейност, които са насочени към запазване или осигуряване на източници на доходи, могат да представляват данъчно признати разходи. Такива разходи включват разходи, които предприемачът се е задължил да регулира преди спиране на дейността, като телефонни сметки, наем на помещения или фиксирани банкови такси. Що се отнася до дълготрайните активи, които не се използват в бизнеса в резултат на спирането му, те не се амортизират.При възобновяване на дейността предприемачът ще може да продължи отписването на амортизации, докато даденият ДМА все още се използва във фирмата.

Започнете безплатен 30-дневен пробен период без прикачени условия!

Преустановяване на стопанска дейност и водене на счетоводна документация

Спирането на стопанската дейност не освобождава предприемача от водене на счетоводни записи под формата на KPiR или счетоводни книги. През този период предприемачът е длъжен да регистрира такива сделки като например продажба на дълготраен актив, телефонни такси и други. Това задължение се отнася и за данъкоплатците с фиксирана ставка, които водят отчет за приходите.

Собственикът на стопанската дейност не е длъжен да изготвя физическа инвентаризация в деня на преустановяване на дейността или в деня на нейното възобновяване. Когато обаче спирането на стопанската дейност обхваща края на данъчната година - 31 декември и началото на данъчната година - 1 януари, тогава въпреки спирането, предприемачът е длъжен да изготви опис.

Спиране и авансово плащане за данък общ доход

Собственик на фирма, който плаща плосък данък или по данъчна скала, е освободен от плащане на аванс за данък върху дохода за периода на спиране на дейността.

Същото се отнася и за спирането на събирателното дружество, дружествата и командитните дружества – съдружниците също са освободени от плащане на аванс. Има само едно условие, което трябва да бъде изпълнено, за да могат да се възползват от тази привилегия, тоест съдружниците на дружеството трябва да уведомят данъчната служба за спирането на дейността. Такова уведомление следва да бъде подадено в 7-дневен срок от датата на подаване на заявлението за спиране на стопанската дейност.

При възобновяване на дейността данъкоплатците са длъжни да извършват авансови плащания по същия начин, както преди спирането на дейността.

Годишна данъчна декларация и спиране на стопанска дейност

Особено внимание следва да се обърне на годишната данъчна декларация, въпреки че дадена дейност е спряна, тя не освобождава данъкоплатеца от задължението да подава данъчна декларация за дадена данъчна година. Никакви разпоредби на ЗДДФЛ не освобождават от това задължение.

Данъкоплатците са длъжни да представят декларация за размера на приходите или загубите, понесени до края на февруари (фиксирана ставка) или до 30 април (общи правила, плосък данък) на годината, следваща съответната данъчна година. Фактът, че предприемачът не е претърпял загуби и не е получил никакви приходи, не го освобождава от подаване на такава декларация.

Еднократна сума за регистрирани приходи и спиране на стопанска дейност

Лицата, избрали еднократна сума върху регистрирания доход като форма на данъчно облагане, са освободени от изчисляване и изплащане на еднократната сума по време на преустановяване на стопанската дейност. Освен това съдружниците на събирателни дружества също са освободени от задължението да изчисляват и изплащат еднократна сума за периода на спиране на дейността. Съдружник на преустановило дейността си събирателно дружество също е длъжен в 7-дневен срок да уведоми за този факт компетентния ръководител на данъчната служба, за да се възползва от правото да не внася авансови данъци върху дохода. По правило генерираният при спиране на стопанската дейност еднократен доход подлежи на уреждане на различни дати, което произтича от чл. 21 сек. 1ж-1й от Закона за еднократното данък върху доходите.

Еднократна сума върху отчетените приходи за периода на спиране на дейността през дадена данъчна година, данъкоплатецът е длъжен да изчисли и внесе по сметка на данъчната служба след възобновяване на стопанска дейност в рамките на:

  • до 20-о число на месеца, следващ месеца, през който е възобновена стопанската дейност - при месечни данъкоплатци;

  • до 20-о число на месеца, следващ тримесечието, през което е възобновена стопанската дейност - при тримесечни данъкоплатци.

Ако дейността се възобнови през декември, еднократната сума за периода на спиране на икономическата дейност следва да бъде изчислена и изплатена до края на февруари на следващата година. Същото задължение се налага и на еднократни суми, които плащат тримесечно.

Ако възобновяването на икономическата дейност се осъществи през годината, следваща данъчната година, през която е започнало спирането, еднократна сума върху регистрираните приходи:

  • за периода на спиране през данъчната година, в която е започнало спирането, данъкоплатецът е длъжен да изчисли и заплати до края на февруари на следващата година;

  • за периода на спиране през данъчната година, през която е възобновена стопанската дейност, данъкоплатецът е длъжен да изчисли и заплати в срок:

    • На 20-ия ден от месеца, следващ месеца или тримесечието, през което дейността е възобновена,

    • 28 февруари на следващата година - това се отнася за случаите, когато възобновяването на стопанската дейност е извършено през последния месец или тримесечие на годината.

Ако възобновяването на икономическата дейност се извърши през годината, следваща две години след данъчната година, в която е започнало спирането, еднократна сума върху регистрираните приходи:

  • за периода на спиране през данъчната година, в която е започнало спирането, данъкоплатецът е длъжен да изчисли и заплати до 28 февруари на следващата година;

  • за периода на спиране през данъчната година, следваща годината, в която е започнало спирането, данъкоплатецът е длъжен да изчисли и заплати до 28 февруари на следващата година;

  • за периода на спиране през данъчната година, през която е възобновена стопанската дейност, данъкоплатецът е длъжен да изчисли и заплати в срок:

    • На 20-ия ден от месеца, следващ месеца или тримесечието, през което дейността е възобновена,

    • 28 февруари на следващата година - това се отнася за случаите, когато възобновяването на стопанската дейност е извършено през последния месец или тримесечие на годината.

Данъчна карта и спиране на стопанска дейност

Предприемач, който се облага с данъчна карта, може да избере дали да преустанови дейността си или да съобщи за прекъсване на дейността въз основа на разпоредбите на Закона за единния данък върху доходите върху определени приходи, получени от физически лица.

При преустановяване на дейността по Закона за фиксирания данък върху доходите върху определени приходи, получени от физически лица (по формуляра CEIDG-1), не се събира данък в размер на 1/30 от месечната такса за всеки ден. на окачване.

Освобождаването от задължението за плащане на данък става към момента на отчитане на прекъсване на стопанската дейност по чл. 34 от ЗДДФЛ, с продължителност (непрекъснато) най-малко 10 дни. Потребителите на карт, които се възползват от това право, не заплащат данък за целия период на почивката в размер на 1/30 от месечната такса за всеки ден от почивката. Що се отнася до информирането на данъчната служба, ситуацията е малко по-различна, отколкото при спирането. Информацията за прекъсването се предоставя на компетентния ръководител на данъчната служба в деня на започването му и най-късно в деня, предхождащ края му.

Както можете да видите, управлението на собствен бизнес не винаги носи резултатите, които предприемачът е очаквал. В такава ситуация си струва да се възползвате от предимствата, предлагани от данъчните разпоредби и да спрете бизнеса си. Трябва обаче да се помни, че това събитие налага и редица задължения на данъкоплатците, които - въпреки официалното спиране - те не могат да забравят (инвентаризация, годишна данъчна декларация).