Принципи за изчисляване на лихва върху неплатен аванс на данък

Обслужване На Услуги

Не всички бизнес данъкоплатци са напълно наясно с данъчните последици от неплащането на месечния данък аванс. Освен възможните наказателни фискални последици, си струва да се обясни и как данъчният орган изчислява лихвите върху неплатените авансови вноски. Представяме правилата за изчисляване на лихва върху неплатени авансови данъци в нашата статия!

Лихва върху непогасени аванси

Неплатеният данък навреме се превръща в данъчни задължения. Съгласно чл. 51, ал. 2 от Данъчната наредба, данъчните просрочени задължения се считат и за неплатени авансови данъци, включително авансовите вноски по чл. 23а или данъчна вноска. Това означава, че върху неплатения аванс на данъка се начислява и лихва за забава.

Въпреки това, както е известно, авансовите данъци са частично задължение, което съществува през периода на сетълмент (например данъчна година). От друга страна, след края на периода на сетълмент изтича законното съществуване на авансовите плащания, тъй като те се трансформират в данъчни.

Пример 1.

Данъкоплатец, извършващ неземеделска дейност, няма да плаща авансово плащане на ДДФЛ за януари 2019 г. Данъчният орган извършва данъчна проверка в това отношение, но може да иска плащането на неизплатения аванс заедно с лихвите само до края на 2019 г. След тази дата възниква годишно данъчно задължение в обхвата на данъка върху доходите на физическите лица.

Ако производството се провежда през данъчната година, органът се произнася за лихвата в решението, в което се посочва размера на авансовия данък. След края на данъчната година обаче данъчният орган вече не може да издава решение, в което да посочва размера на авансовите плащания. Означава ли това, че не можете да претендирате и лихва върху просрочени аванси? През данъчната година компетентният орган определя размера на невнесения авансов данък, който представлява данъчната просрочия. Данъкоплатецът сам изчислява лихвата върху такова авансово плащане. Лихвеният период обхваща периода от датата на плащане на авансовото плащане до датата на действителното му уреждане от данъкоплатеца.

Принципи за изчисляване на лихва върху неплатен аванс на данък - решение за лихва

В специалната наредба, съдържаща се в чл. 53а § 1 от Данъчната наредба е посочено, че ако в данъчното производство след изтичане на данъчната година или друг данъчен период данъчният орган установи, че данъкоплатецът, въпреки поетото му задължение, не е подал декларацията, размер на авансите е различен от посочения в декларацията или авансовите вноски не са внесени изцяло или частично, този орган издава решение, с което определя размера на лихвата за забава към датата на подаване на данъчната декларация за данъчна година или друг данъчен период, а при непредставяне на данъчната декларация в срок - лихва към последния ден от крайния срок за подаване на декларацията, като се приема правилния размер на данъчните авансови плащания.

Представената разпоредба предвижда специфична структура, която представлява данъчно решение, уточняващо само размера на лихвата. Съгласно този член данъчният орган има право да определи размера на лихвите върху авансите, които не са изплатени през годината или са изплатени в размери, по-ниски от тези, които трябва да бъдат. Съдържанието на разпоредбата ясно показва, че такова решение може да бъде издадено само след края на данъчната година, което съответства на нашите предишни договорености. Данъчният орган издава решение, в което определя размера на лихвата за забава, ако след края на данъчната година установи грешки при определяне на авансовото плащане от данъкоплатеца или в плащанията. Това решение не уточнява размера на данъка при източника, тъй като те са изтекли в края на годината. Трябва обаче да се отбележи, че без уточняване на размера на аванса, данъчният орган не може да изчисли лихвата за забава. В резултат на това в текста на самото решение за лихва следва да се направи математическо изчисление на размера на конкретен аванс, като те се определят само за определяне на размера на лихвата, а не за принудителното й изпълнение. Това намира отражение и в съдържанието на чл. 53а от Данъчната наредба, където е използван изразът „при правилен размер на данъчните авансови плащания”.

Решението за лихви е независимо. Проявява се във факта, че може да бъде издаден дори ако данъчният орган не е издал решение, с което се определя размера на данъка за дадена година. Както четем в обосновката на решението на Провинциалния административен съд в Гливице от 6 май 2019 г., преписка изх. I SA / Gl 1204/18:

„Издаването на решение, с което се уточнява размера на лихвата за забава по неплатени (или в дължимия размер) аванси по данък върху доходите на физическите лица, не зависи от предварителното окончателно решение за годишното задължение по този данък. Въпреки че решението за "лихва" често е последица от издаване на решението за оценка, съгласно чл. 53a O.p. налице е известна независимост (независимост) на лихвите и възможност за определяне на размера им с отделно и независимо решение. Решението за данъчното задължение в данъка върху доходите на физическите лица не е предварителен въпрос за възможността за издаване на решение за лихва”.

Започнете безплатен 30-дневен пробен период без прикачени условия!

Крайният срок за изчисляване на лихвите по авансите

Периодът, за който се изчисляват авансите, произтича пряко от съдържанието на чл. 53а от Данъчния кодекс. Разпоредбата предвижда, че размерът на лихвата върху авансовите вноски следва да се посочва на датата на подаване на данъчната декларация, а при неподаване на данъчната декларация в срок, в последния ден от крайния срок за подаване на данъчната декларация. Разпоредбата изглежда недвусмислена, но анализът на фактическите случаи я прави силно противоречива.

Пример 2.

Данъкоплатецът, извършващ стопанска дейност, не е внесъл данъчни аванси през 2018 г. На 20.02.2019 г. данъкоплатецът е платил просрочена лихва върху неизплатените авансови плащания, а на 30.04.2019 г. е подал декларация по ДДС-36. Данъчният орган издаде решение за лихва, с което начислява авансите до 30 април 2019 г.

Действието на данъчния орган в горния пример беше в съответствие с нормативната уредба. Въпреки че данъкоплатецът е платил цялата просрочена сума на 20 февруари, данъчната служба е имала право да извърши авансови вноски към датата на подаване на данъчната декларация. Какво оптимално действие трябва да предприеме данъкоплатецът в горния случай? Предприемач трябва да подаде данъчна декларация не на 30 април, а на 20 февруари, тъй като наредбата гласи, че авансовите вноски се изчисляват в деня на подаване на данъчната декларация. В случай на решение за лихва данъчният орган начислява лихва върху неуреденото авансово плащане към датата на подаване на данъчната декларация за данъчната година или друг отчетен период, а при неподаване на данъчната декларация от страна на последния ден от крайния срок за подаване на данъчната декларация. Моментът на действителното плащане, извършено от данъкоплатеца, е без значение. Струва си да припомним, че давностният срок за лихвите върху авансите е същият като при данъка и е 5 години от края на календарната година, в която е изтекъл срокът за авансовото плащане.

Правилата за изчисляване на лихвите върху невнесен данъчен аванс са описани по специален начин в Данъчната наредба. Данъкоплатците трябва да са наясно, че въпреки че данъчните авансови плащания изтичат в края на годината, данъчният орган си запазва правото да издаде решение за лихва. Правилата за изчисляване на лихвите също са много неблагоприятни, поради което е толкова важно годишната декларация да се подаде възможно най-скоро, за да се избегне начисляването на допълнителна лихва.