Късно издаване на фактура – ​​какви са последиците за данъкоплатеца?

Обслужване На Услуги

Не е необичайно фактура да бъде издадена след крайния срок. Въпреки че подобни случаи не би трябвало да се случват, на практика често се случва данъкоплатецът разсеяно да не влезе в счетоводните книги на издадената фактура за продажба. Разбира се, предприемачите не въвеждат нарочно такива фактури, но тогава данъчните последици би трябвало да са най-малкият им проблем - толкова по-големи ще бъдат наказателните фискални производства. Във всеки случай, нерегистрирането или издаването на фактура след крайния срок ще има определени данъчни последици за предприемача, който я издава. На кои дати трябва да бъде издадена фактурата? Какви са последиците от издаването му след крайния срок? Как да покажете "късни" доходи? Ще се опитаме да отговорим на тези въпроси в тази статия.

Правилата, налагащи задължението за фактуриране, са регламентирани в чл. 106а – 108 от Закона за данък върху стоките и услугите от 11 март 2004 г. (наричан по-долу ЗДДС). Тези разпоредби налагат задължение на данъкоплатеца, извършващ продажбата, да издаде фактура - след продажбата или при необходимост преди продажбата. Трябва да се отбележи, че издаването на фактура след крайния срок за нейния купувач няма да има отрицателни данъчни последици. Данъчните последици се проявяват само от страна на предприемача, издал фактурата.

Какво е ДДС фактура и какви са правилните срокове за издаването й?

Фактурата е основният документ за продажба, който потвърждава сключването на посочената в нея сделка (продажба). Може да се издава както на хартиен, така и на електронен носител. Издаването и издаването на фактура изпълнява две функции при уреждането на ДДС – за продавача посочва момента, в който възниква данъчното задължение, ако е издадена в приложимия срок, и посочва размера на дължимия ДДС, а за купувача го е основата за приспадане на размера на данъка, посочен в него.

Съгласно чл. 106б параграф. 1 от ЗДДС данъкоплатецът е длъжен да издаде фактура при извършване на:

  • продажба, както и доставка на стоки и предоставяне на услуги, извършени от него на друг платец на данък, данък върху добавената стойност или данък от подобен характер или на юридическо лице, което не е данъкоплатец;

  • продажба по пощата на територията на страната;

  • продажби по пощата от и на територията на страната;

  • вътреобщностна доставка на стоки;

  • данъкоплатецът получава цялото или част от плащането преди извършване на дейностите, посочени в горните точки, освен когато плащането се отнася до вътреобщностна доставка на стоки или дейности, за които данъчното задължение възниква към момента на издаване на фактурата;

Законът за ДДС в чл. 106i параграф. 1 е предвидено фактурата да бъде издадена не по-късно от 15-о число на месеца, следващ месеца, през който е доставена стоката или е извършена услугата. В рамките на посочения по-горе срок данъкоплатецът ще бъде длъжен да издаде фактура и по искане на физическо лице, което не извършва стопанска дейност. Такова задължение възниква при условие, че физическото лице подаде искането си до края на месеца, през който е сключена сделката. Ако уведомлението е направено по-късно, данъкоплатецът следва да издаде фактура в 15-дневен срок от подаване на искането.

От 2020 г. продавачът може да издава фактура за касовата бележка само ако разписката включва NIP на купувача (данъчен идентификационен номер).

Освен горния общ термин, ЗДДС разграничава и други специфични термини, предназначени за конкретни видове услуги. Съгласно тези правила фактурата следва да бъде издадена на:

  • На 30-ия ден от датата на изпълнение на услугата - за строителни услуги, както и строително-монтажни услуги;

  • 60-ти ден от датата на издаване на стоката - за услуги, състоящи се в доставка на печатни книги, с изключение на карти, листовки, вестници, списания и списания;

  • 90.ден от деня на извършване на дейността - за услуги, състоящи се в отпечатване на книги, с изключение на карти, листовки, вестници, списания и списания;

  • 7-ми ден от датата на връщане на опаковката, посочена в договора;

  • при срок на плащане - за доставка на електрическа, топлинна или охлаждаща енергия, както и кабелен газ, предоставяне на телекомуникационни услуги, отдаване под наем, лизинг, лизинг, лична защита и охрана, надзор и съхранение на имущество, постоянни правни и офис услуги, електричество и топлоразпределение или хладилен газ и тръбопроводен газ - с изключение на услугите, представляващи внос на услуги.

Последици от издаване на фактура след крайния срок

По правило правото на приспадане на ДДС възниква в месеца на получаване на фактурата или в един от двата последователни отчетни периода. Продавачът, въпреки забавянето на издаването на фактурата, е длъжен да уреди фактурата не в месеца на издаването й, а в месеца, в който възниква данъчното задължение.

Ако фактура бъде издадена след крайния срок за данъкоплатеца-продавач, това ще означава, че във фактурата няма да е посочена датата на данъчното задължение. Следователно, ако продавачът издаде фактура по-късно от 15-то число на месеца, следващ месеца, през който е била доставена стоката или е извършена услугата, датата на издаване на тази фактура вече няма да определя момента, в който възниква данъчното задължение - датата на възникване на задължението ще бъде посоченият по-горе законоустановен срок.

В случай, че данъкоплатецът не е издал фактурата или я е издал със закъснение, данъчното задължение възниква при изтичане на посочените срокове за издаване на фактурата, а в случай, че не е посочен такъв - при изтичане на срока за плащане. Целта на тази наредба е да защити интересите на Държавното съкровище в случай, че данъкоплатецът, въпреки наличието на законово задължение, не издаде фактура, документираща предоставената услуга, и по този начин би довело до невъзможност за ефективно данъчно облагане на сделката.

Горното означава, че ако продавачът трябва да издаде фактура до 15 февруари (услугата е предоставена през януари) и я е издал на 10 март, тогава данъчното задължение не възниква през март, а на 15 февруари. Така дължимият данък следва да бъде уреден в сетълмента за месеца, през който е възникнало задължението за ДДС, т.е. за януари.

Уреждането на ДДС по начин, различен от представения по-горе, ще доведе до подценяване на данъчното задължение, надценяване на размера на възстановяването или сумата, която трябва да бъде прехвърлена към следващия период на сетълмент. Посочените по-горе ситуации, от друга страна, могат да доведат до прилагане на санкция от данъчния орган в размер на 30% от полученото завишаване или занижаване на данъчното задължение.

Започнете безплатен 30-дневен пробен период без прикачени условия!

Закъсняло издаване на фактура и наказателни фискални последици

Както е показано по-горе, късното издаване на фактура по ДДС няма да има отрицателни данъчни последици, стига данъкоплатецът да посочи дадено задължение в сетълмента за месеца, през който е възникнало задължението за ДДС.

Случаят е различен в контекста на Закона от 10 септември 1999 г. - Фискален наказателен кодекс (наричан по-нататък НПК). Съгласно чл. 54 от Наказателно-процесуалния кодекс, данъкоплатец, който чрез избягване на данъчно облагане не разкрие предмета или данъчната основа пред компетентния орган, като по този начин изложи Държавната хазна на данъчно изчерпване, се наказва с глоба до 720 дневни ставки . От друга страна, ако данъкоплатецът не издаде фактура, а я включи в декларацията и уреди дължимия данък по сделката, то това ще бъде свързано с чл. 62 § 1 от Гражданския кодекс Тази разпоредба предвижда, че всеки, който противно на задължението си не издаде фактура или сметка, издаде ги по дефектен начин или откаже да ги издаде, се наказва с глоба до 180 дневни ставки.

Последици от забавена фактура и купувачът

Купувачът на стоките, т.е. лицето, което е получило фактурата, обикновено не носи по-тежки данъчни последици от получаването на закъсняла фактура. Фактура с ДДС, документираща покупката на стоки, дава на купувача право да приспадне данъка в сетълмента за месеца, в който е получил фактурата, или в сетълмента за следващия месец, при условие че получи стоката.

Късното издаване на фактура не оказва съществено влияние върху датата на приспадане на данъка, дори ако купувачът получи фактурата след значителен период от време от датата на закупуване на стоката. Юриспруденцията и доктрината са съгласни, че купувачът на стоката има право да приспадне данъка до изтичане на периода, за който изтече данъчното задължение, за което се отнася фактурата, т.е. след 5 години от края на календарната година, в която изтекъл срок за плащане на данъка.

Въпреки че купувачът на фактурата не губи правото на приспадане на данъка, фактът на получаването й със закъснение следва да се квалифицира като негативни последици от закъснението на издателя. В тази ситуация купувачът на фактурата ще може да приспадне ДДС на по-късна дата, отколкото при нормални обстоятелства. Това означава, че той се забави с упражняването на правото си да намали размера на данъка по входен данък с данък по вход. В резултат на това възниква задължение за плащане на данъчната служба на по-висок размер на данъчното задължение в декларацията за ДДС за месеца, през който купувачът следва да получи такава фактура.

Закъсняла фактура – ​​обобщение

Ако продавачът издаде фактура по-късно от посоченото в ЗДДС, той може да понесе както данъчни, така и наказателни фискални последици. Въпреки това, дори ако фактурата е издадена след крайния срок, но данъкоплатецът ще изпълни данъчното си задължение и ще уреди сметките с данъчната служба, в повечето случаи той няма да има отрицателни последици.

Що се отнася до купувача на забавената ДДС фактура, той по принцип няма да понесе големи данъчни последици. Единственият недостатък на горното ще бъде отлагането на срока, в който той може да намали размера на дължимия данък с данък по вход. В допълнение към данъчните и наказателно-фискалните последици от неспазването на сроковете, продавачът трябва също да има предвид, че това привидно незначително неразположение, което купувачът трябва да претърпи, може да доведе до загуба на доверие от негова страна и прекъсване на контактите с такъв разсеян и следователно ненадежден изпълнител.