Трудова злополука и гражданска отговорност на работодателя

Обслужване

Служител, който е претърпял вреди под формата на здравословно увреждане в резултат на трудова злополука, може да поиска обезщетение от работодателя съгласно разпоредбите на гражданското право, ако вредата не е била изцяло покрита от обезщетенията, предвидени в Закона за злополуките. Проверете последствията от трудова злополука за работодателя!

Допълнителен иск

Пострадалият служител, който е претърпял трудова злополука, може да подаде иск за допълнително обезщетение до работодателя съгласно разпоредбите на гражданското право. Служителят може да кандидатства за тях само когато обезщетенията, присъдени по реда на Закона за злополуките, не покриват изцяло разходите, настъпили в резултат на телесна повреда или причиняване на разстройство и увреждане на здравето. Обезщетението от работодателя няма да замести обезщетението от ZUS - Апелативен съд в Жешув, решение от 18 декември 2013 г., III APa 9/13, LEX № 1416269

Пример 1.

Служителят е бил в отпуск по болест във връзка с трудова злополука, при която е получил черепно-мозъчна травма и е счупил лявата си ръка и двата крака. В протокола за злополуката аварийният екип е посочил, че причината за злополуката е неосигуряване на безопасни условия на труд от страна на работодателя на височина. Работодателят не е предоставил на служителя лични предпазни средства под формата на предпазен колан и защитна каска и му е позволил да работи без необходимото присъствие на друг служител.

По време на уволнението служителят е претърпял скъпа рехабилитация, за да го подготви за смяна на професията.

Служителят завежда дело срещу работодателя в граждански съд за установяване на правото на периодично обезщетение, което трябва да покрие разходите за лечение и рехабилитация. Искът на пострадалия служител в тази насока обаче е отхвърлен, тъй като не му е отпусната инвалидна пенсия от ЗУС.

Пострадалият служител ще може отново да кандидатства за допълнителни обезщетения от работодателя по реда на гражданската отговорност, но само след изчерпване на правото на обезщетения, които му се полагат съгласно разпоредбите на Закона за злополуките.

Условия за отговорност за вреди

Служител, подал иск срещу работодателя за изплащане на допълнителни обезщетения, не може в съдебно производство да се позовава само на факта на трудова злополука, която е потвърдена в протокола за злополука. Той трябва да докаже, че неговото действие или бездействие е причинило негативни последици под формата на увреждане на здравето.

Задачата на служителя е да докаже наличието на конкретни предпоставки за отговорност за вреди:

  • отговорност на работодателя за деликт (вина или риск);

  • претърпената вреда (увреждане на здравето);

  • причинно-следствена връзка между произшествието и щетите.

Отговорност въз основа на вина

Отговорност по вина (чл. 415 от Гражданския кодекс) възниква, когато работодателят не е изпълнил задълженията си, свързани с осигуряване на безопасни и хигиенни условия на труд (които следва да бъдат посочени в протокола за злополука). Работодателят носи отговорност както за нарушаването на правилата за здраве и безопасност, така и за нарушаване на общите правила за здраве и безопасност, произтичащи от житейски опит или технически познания, както и от логически разсъждения.

Строга отговорност

Работодател, който управлява завод или предприятие, задвижено от природни сили, като пара, газ, електричество, течни горива и др., носи отговорност за щети на лица или имущество, причинени на някого от движението на това предприятие или учреждение.

Обстоятелствата, изключващи стриктната отговорност на работодателя са:

  • форсмажорни обстоятелства, т.е. изключително, извънредно събитие, чието настъпване е невъзможно да се предвиди и предотврати (например наводнение, виелица, пожар, война, социални бунтове);

  • изключителна вина на пострадалия служител или трета страна, за която работодателят не носи отговорност (например клиент, доставчик) - чл. 435 § 1 от Гражданския кодекс.

Строгата отговорност (чл. 435 § 1 от Гражданския кодекс) се основава на допускането, че самата работа на дадена инсталация, задвижена от природните сили, крие риск от причиняване на щети, независимо от действието или бездействието на оператора на такъв завод - решение на Върховния съд от 19 юни 2001 г., II UKN 424/00, ОСНП 2003 г., No 6.

Нараняване на здравето

За да може да претендира допълнително обезщетение от работодателя, работникът или служителят трябва да докаже, че е претърпял нараняване под формата на увреждане, причинено от трудова злополука.

Понятието увреждане на здравето не е дефинирано в нито един акт, но трябва да се приеме, че това е разстройство на организма, състоящо се в нарушение на функциите на орган на тялото и причиняващо увреждане на функциите на организма или здравословни нарушения. Под посегателство върху орган на тялото се определя телесна повреда като рани, изгаряния или фрактури. От друга страна, здравословното разстройство е нарушение във функционирането на тялото, което може да се прояви например чрез промени в психиката, страхове, заблуди, чувство за опасност, депресия.

Причинно-следствената връзка между произшествието и щетите

Последното условие, на което трябва да отговаря пострадалият служител, е да посочи, че в резултат на трудовата злополука е настъпило значително влошаване на финансовото състояние на него или на други правоимащи лица (роднини на пострадалия), или индикация от претърпените от него вреди.

Пострадалият служител трябва да докаже, че финансовото му състояние в момента е по-лошо от преди злополуката. В резултат на здравословното му увреждане се нуждае от продължително лечение, или бъдещите му перспективи са се влошили, или работоспособността му е частично или напълно загубена.

Той също така трябва да покаже, че е претърпял вреда, която може да се определи като физическа или психическа болка и страдание, проявени като потиснато настроение, депресия, загуба на радост от живота, емоционално разстройство.

Трудова злополука - обезщетения

Служител, който е претърпял трудова злополука и работодателят носи отговорност за нея, съгласно разпоредбите на гражданското право, има право:

  • еднократно обезщетение за вреди на имущество (чл. 444 § 1 от СК) - това обезщетение може да се присъди за разходи, направени в резултат на телесна повреда или здравословно разстройство, т.е. разходи за лечение, специални грижи и грижи, обучение за нова професия;

  • имуществено обезщетение за неимуществени вреди (чл. 445, ал. 1 от СК) - съдът може да присъди на пострадалия подходяща сума като имуществено обезщетение за претърпената вреда, чиято цел е смекчаване на последиците от нея;

  • пенсии (чл. 444 § 2 от Гражданския кодекс) - пенсиите, присъдени от съда, трябва да компенсират загубата на доходи на пострадалия в резултат на трудова злополука.

Работодателят може да бъде подаден и от членове на семейството на жертвата, починала в резултат на трудова злополука. Тогава те имат право на:

  • еднократно обезщетение за имуществени вреди (чл. 446 § 3 от Гражданския кодекс) - това обезщетение може да бъде присъдено от съда, ако в резултат на смъртта на служителя е настъпило значително влошаване на жизненото му положение;

  • имуществено обезщетение за неимуществени вреди (чл. 446 § 4 от СК) - съдът може да присъди на членовете на семейството подходяща парична сума за психически и физически страдания.

Съгласно чл. 362 от СК, ако пострадалото лице допринесе за създаването или увеличаването на вредата, задължението за нейното отстраняване се намалява съответно, при условие че поведението на пострадалото лице може да се отдаде на нередности.

Ограничение на искове

Допълнителните искове, предявявани от служител, претърпял злополука по вина на работодателя, подлежат на тригодишна давност. Неговото протичане започва от момента, в който потърпевшият узнае за повредата и лицето, което е задължено да я поправи, и двете условия следва да настъпят съвместно (чл. 442, ал. 1 от СК).

Започнете безплатен 30-дневен пробен период без прикачени условия!

Резюме

Служител, който е претърпял трудова злополука, може да предяви допълнителни искове от работодателя, ако обезщетенията, предоставени по реда на Закона за злополуките, не покриват изцяло разходите, произтичащи от телесна повреда или причиняване на разстройство и увреждане на здравето.

Съгласно разпоредбите на закона пострадалият служител може да иска от работодателя: еднократно обезщетение за имуществени вреди; имуществено обезщетение за неимуществени вреди и пенсии. Ако служителят е починал в резултат на трудова злополука, членовете на семейството могат да предявят иск срещу работодателя.