Родителска отговорност след развод - уреждане на детето

Обслужване

Когато в брака има деца, разводът става много по-сложен и има по-сериозни последици. Важен въпрос, който трябва да бъде уреден от семейния съд в решението за развод, е родителската отговорност. Ако то не бъде оттеглено или ограничено от нито един от родителите, теоретично и двамата могат да решават изцяло делата на детето. На практика, разбира се, вече не е толкова просто – обикновено родителят, с когото живее потомството, решава за живота на детето. И така, може ли такъв родител да решава самостоятелно за делата на детето във всяка ситуация? Има ли ситуации, при които съгласието на другия родител е задължително? Ще отговорим на тези въпроси в тази статия.

Родителската власт, постановена от съда, засяга въпроси като местоживеенето на детето, контактите на другия родител с подрастващия, както и евентуалното ограничаване или лишаване от власт над детето. Решението по този въпрос изисква цялостно разглеждане от съда на обстоятелствата по даден случай, като се вземат предвид както положението на децата, така и на родителите. Приоритет за съда трябва да бъде висшият интерес на детето и общественият интерес. Интересът на родителите към този въпрос отива на заден план. Ако съдът реши, че и двамата родители имат право да упражняват родителска отговорност, те следва да постигнат съгласие по всички въпроси, свързани с отглеждането и грижите за техния низходящ. Има обаче ситуации, когато законът налага задължението за пълно съответствие и на двамата настойници по даден въпрос.

Родителска власт и вземане на решения в детските дела

Родителската отговорност, упражнявана от двамата родители, е регламентирана в чл. 97 от Закона за семейството и настойничеството. Тази разпоредба е развитие на принципа на чл. 93 от Кодекса, който гласи, че и двамата родители имат право на родителска отговорност. Обсъдената разпоредба гласи, че в ситуация, в която и двамата родители имат родителска отговорност, всеки от тях е длъжен и има право да я упражнява. Родителите обаче решават съвместно важните въпроси на детето. Няма големи трудности при тълкуването при вземане на решения в ежедневието. Очевидно е, че родителят, който в момента поема пряка грижа за детето, може свободно да прецени дали едно непълнолетно лице ще отиде на разходка, на кино или какво да облече. Проблемът възниква, когато има нужда да се вземе решение за т.нар важни въпроси на детето, т.е. необходимо е да се определи кое училище или медицинско заведение ще използва.

В доктрината има възглед, че всеки от правоимащите настойници има отделно семейно-правно правоотношение (родителска власт) и всяко едно от тези отношения е самостоятелно. Горното обаче не се отнася за важните въпроси на детето. Ако обаче съдът е възложил упражняването на родителска власт на единия от родителите, ограничавайки до известна степен властта на другия, то всеки родител има право да упражнява родителска власт самостоятелно, но не по равно, а само доколкото той или тя има право на родителски права. Това също така означава, че предвид различните обхвати на родителската отговорност, не всеки важен въпрос за детето ще изисква съвместно решение на родителите.

Въпреки че разпоредбата на чл. 97 от Закона дава право и на двамата настойници да упражняват родителска отговорност на равна основа, следва да се признае, че изискването и двамата родители да вземат всички решения по важни въпроси за детето е неоправдано. Тази позиция е недвусмислено потвърдена от Върховния съд в решението му от 3 юни 2011 г. (преписка: III CSK 259/10), в което се посочва, че чл. 97 от НК не може да бъде основание за възприемане на принципа на съвместно представителство на детето от родителите по важни въпроси. Няма решение на съда по настойничеството по чл. 97 § 2 от НК не представлява процесуална липса на надлежно представителство на детето. В такъв случай следва да се приложи принципът за самостоятелно представителство на детето от всеки един от родителите, както е предвидено в чл. 98 § 1 от НК Това означава, че при вземането на решение за детето всеки от законните представители е упълномощен да подаде волеизявление от името на непълнолетния. Нарушение на принципа, изразен в чл. 97 § 2 от НК, т.е. обстоятелството, че настойниците не вземат съвместни решения по важни въпроси за детето, не води до неефективност на предприетите съдебни действия срещу трети лица.

Кои са важните неща на детето?

„Важни дела на детето“ е неясно понятие, неопределено подробно в Кодекса за семейството и настойничеството. Поради нечетливия му характер по този въпрос, трябва да се разчита на доктрината и съдебната практика на Върховния съд. Като правило важни са тези, които са значими и значими от гледна точка на грижата за дете. Това са i.a. решения относно името на детето, място на престой, избор на бъдеща професия, заминаване в чужбина или промяна на гражданството, както и горепосочения избор на училище или лечебно заведение. В посочените по-горе ситуации, в съответствие с чл. 97 § 2 от НК, в случай че родителите не могат да се споразумеят, решението се взема от съда по настойничеството.

Прякото използване от законодателя на понятието "съществени въпроси на детето" в § 2 чл. 97 от Кодекса следва да се тълкува в смисъл, че съдът по настойничеството има право да решава вместо родителите само по въпроси за детето, които обективно се считат за важни.Следователно, на първо място, е необходимо да се определи дали делото, което ще бъде решено от съда, е значимо дело. Ако може да се счита за такова, тогава съдът има възможност да постанови решение. В момента все по-често в литературата се среща концепцията, че всяка ситуация, в която има родителски конфликт, трябва да се счита за важна. Такова решение е продиктувано от висшите интереси на детето, чийто интерес е разрешаването на конфликти между настойниците.

По какви въпроси трябва да се споразумеят родителите?

Съответно родителите трябва да се споразумеят за всеки аспект на отглеждането и грижата за дете. В случай на разведени хора обикновено е просто невъзможно или много трудно. Съдебната практика обаче е приела, че в някои категории случаи съгласието на двамата родители е дори задължително. Какви са тези неща?

Една от най-честите причини за недоразумения между родителите е възможността за получаване на паспорт на непълнолетен и заминаване в чужбина. В тези ситуации често има страх, че родителят, завеждайки детето в чужда държава, ще остане там за постоянно. Тази ситуация е разрешена с решение на Върховния съд от 3 февруари 2012 г. (преписка: I CZ 153/11), в което се посочва, че „Подаване на заявление за издаване на паспорт на дете изисква съвместни и съгласувани действия на родителите“. В случай на разногласие между настойниците, въпросът се решава от съда по настойничеството. Горното е и резултат от разпоредбите на чл. 14 от Закона за паспортните документи, съгласно който се изисква писмено съгласие на двамата родители за издаване на паспортен документ на непълнолетно лице. Ако е невъзможно да се получи съгласието на един от настойниците, съгласието за издаване на паспортен документ се заменя с решение на семейния съд.

От друга страна, що се отнася до заминаването на непълнолетния в чужбина, според становището на Върховния съд, изразено в решението от 6 март 1985 г. (референтен номер на преписката: III CRN 19/85), дори краткосрочно заминаване на дете в чужбина, например за прекарване на ваканция, изисква съгласието на двамата родители, упражняващи родителска отговорност. При липса на такова съгласие съдът по настойничеството ще вземе решение за напускането. Следователно, ако едно кратко туристическо пътуване го налага, още повече, промяната на постоянното местоживеене, свързана с заминаването на детето в чужбина, ще изисква съгласието на другия настойник.

С горното ще бъде свързан и въпросът за издаване на лична карта на непълнолетно лице. В момента в страните от Европейския съюз няма изискване за паспорт, достатъчно е самото доказателство. Следователно кандидатстването за този документ ще бъде толкова важно от гледна точка на съвместната родителска отговорност. Съгласно чл. 5 от Закона от 6 август 2010 г. за личните карти във връзка с § 4 от Наредбата на министъра на вътрешните работи за образеца на личната карта и начина и реда за издаване на лични карти, загубата, повреждането, обезсилването и връщане от 29 януари 2015 г. за разлика от паспортната процедура, заявлението може да бъде подадено от един от родителите, което означава, че няма задължение и двамата настойници да си сътрудничат. Независимо от това, решението за получаване на лична карта за непълнолетно лице е важен въпрос за детето по смисъла на чл. 97 § 2 от Наказателно-процесуалния кодекс и следва да се вземат заедно. Следователно, ако възникне конфликт по този въпрос, родителите трябва да се обърнат към съда по настойничеството за разрешение.

Започнете безплатен 30-дневен пробен период без прикачени условия!

Друг важен въпрос е смяната на фамилията на детето. Разпоредбата на чл. 8 сек. 2 от Закона за промяната на името и фамилията е предвидено, че промяната на фамилното име може да се извърши, ако другият родител е дал съгласие за това. В случай на разногласие между родителите всеки от тях може да подаде молба до съда по настойничеството за съгласие за промяна на името на детето.

Също така трябва да се счита за важен въпрос на детето определянето на начина на разпределяне на вноските за издръжка. Върховният съд постановява с решение от 30 май 1985 г. (номер на преписката: III CZP 26/85), че по отношение на прехвърлянето на издръжка в спестовната книжка на детето се изисква съгласието на двамата родители.

Важно е и детето да определи местоживеенето на непълнолетния. Върховният съд в решение от 23 май 2012 г. (референтен номер на преписката: III CZP 21/12) подчерта, че определянето на местоживеенето на детето не е форма на ограничаване на родителската отговорност на единия от родителите, тъй като също се случва в случай на решения за родителска отговорност го оставят и двамата родители. Така дори и в случаи на силен конфликт между настойниците, решението за местонахождението на детето се основава на единодушните изявления на родителите. Само когато не могат да постигнат споразумение, съдът се произнася по този въпрос. Възможно е обаче някой от родителите да отпише дете от постоянно местожителство и да го регистрира на друго място. Правилата за регистрация не предвиждат родителите да си сътрудничат по този вид въпроси, така че тук се прилага принципът на независимо упражняване на родителските права.

Обвързване със съдебни решения

Съгласно чл. 97 § 2 от НК съдът по настойничеството решава по съществени въпроси за детето само когато родителите не могат да общуват помежду си. В същото време това решение трябва да бъде крайна мярка - ролята на съда по настойничеството е преди всичко да убеди родителите да постигнат компромис.

Поради гореизложеното решенията на съда по настойничеството могат да бъдат променяни от родителите на детето. В Кодекса за семейството и настойничеството няма разпоредби, които да забраняват на родителите да вземат съвместно решение, различно от постановеното от съда, въпреки законосъобразността на съдебното решение.

Родителска отговорност – обобщение

Предоставянето на дете от съда на един от родителите означава както посочване на постоянното местоживеене на непълнолетния, така и определяне на обхвата на упражняване на родителска власт и назначаване на контакти между другия настойник и детето. Водещият принцип при вземане на решения от съда относно делата на детето е висшият интерес на детето. След като са установили горното, родителите трябва да действат съгласувано за интересите на детето. Само когато не могат да постигнат споразумение, съдът по настойничеството е длъжен да се произнесе по важни въпроси за детето. Това решение обаче трябва да бъде крайна мярка – ролята на съда по настойничеството е преди всичко да убеди родителите да постигнат компромис.