Отдаване под наем на помещения и данъчни последици

Обслужване На Услуги

Притежаването на имот под наем обикновено носи доходи. Има ситуации обаче, когато вместо да наемем имот, ние го даваме на заем – обикновено на близък човек, но не непременно на член на най-близкото семейство. В този случай отдаването под наем на помещенията предизвиква определени данъчни последици.

Договор за заем

С договор за заем съгласно чл. 710 от Закона - Гражданския кодекс (наричан по-нататък Гражданския кодекс) се разбира като споразумение, по силата на което заемодателят се задължава да позволи на получателя за определен или неопределен период от време да използва предоставената му вещ безвъзмездно за тази цел.

Получателят поема обичайните разходи за поддръжка на заетата вещ. Ако ползвателят прави други разходи или разходи за дадена вещ, се прилагат съответно разпоредбите за извършване на чужди дела без мандат (чл. 713 от Гражданския кодекс).

Както следва от гореспоменатото разпоредби на Гражданския кодекс, няма задължение за предоставяне на каквито и да е услуги за кредитополучателя по договора за заем. В същото време обикновените разходи за поддръжка на заетата вещ, т.е. разходите, направени за използването на този артикул, не се считат за полза за кредитора.

Следователно характерна черта на кредитирането е безвъзмездността и мотивът за незаинтересованост. Поради факта, че само заемодателят е длъжен да извърши услугата по договора за заем, споразумението следва да се счита за едностранно обвързващо. В Гражданския кодекс не е предвидена специална форма за сключване на този договор и той може да бъде сключен под каквато и да е форма, например писмено, устно, нотариален акт, сключителни (подразбиращи се) действия. Договорът за заем се състои в предоставяне на вещта на друго лице за ползване безплатно.

Отдаване на помещения и данък върху доходите

Като начало трябва да се уточни, че безвъзмездното отдаване на вещи на заем не генерира доход от данък върху доходите на физическите лица, независимо дали вещта е дадена на заем на член на семейството или на трето лице. Така някой, който дава на заем недвижимото си имущество, не получава никакви приходи от него.

Пример 1.

Данъкоплатецът дал апартамента си на заем на сестра си. Страните са сключили подходящо споразумение. Даването на заем на помещението на сестра няма да доведе до облагаем доход за брата.

Пример 2.

Данъкоплатецът отдал магазина на свой приятел. Също така в този случай, въпреки че помещението е отдадено на трето лице, няма да възникне облагаем доход от страна на заемодателя.

В случай на ползвателя няма да възникне доход, при условие че е член на семейството.

Това се потвърждава от индивидуалното тълкуване на директора на Националната данъчна информация от 6 април 2018 г., номер 0115-KDIT3.4011.183.2018.

Приходи от стопанска дейност, съгласно чл. 14 сек. 2 точка 8 от горното от закона е и стойността на получените обезщетения в натура и други безвъзмездни облаги, изчислени по реда на чл. 11 сек. 2-2б, при условията на чл. 21 сек. 1 точка 125.

Съгласно чл. 21 сек. 1 точка 125 от горепосочените от закона, освободен от данък върху доходите е, inter alia, стойността на обезщетенията в натура и други безвъзмездни облаги, изчислени съгласно чл. 11 сек. 2-2б, получени от лица, включени в I и II данъчни групи по смисъла на разпоредбите за данък върху наследството и даренията, предмет на ал. двадесет.

От друга страна, съгласно чл. 14 сек. 3 т. 1 и 2 от Закона за данъка върху наследството и дарението (Списание от 2017 г., т. 833, изм.), отделните данъчни групи включват:
към I група - съпруг, низходящи, възходящи, доведен син, зет, снаха, братя и сестри, втори баща, мащеха и свекъри;
към II група - низходящи на братя и сестри, братя и сестри на родители, низходящи и съпрузи на доведени деца, съпрузи на братя и сестри и братя и сестри на съпрузи, съпрузи на братя и сестри на съпрузи, съпрузи на други низходящи."

По правило стойността на безплатните ползи, дължащи се на безплатно отдаване под наем на помещения, се облагат с данък върху дохода, ако участниците в заема не са включени в данъчни групи I и II по смисъла на разпоредбите за данък наследство и дарение.

По този начин заемодателят получава доходи, които се облагат с данък върху доходите.
Започнете безплатен 30-дневен пробен период без прикачени условия!

Стойност на ползата

Съгласно чл. 11 сек. 1 от ЗДДФЛ (наричан по-нататък ЗДДФЛ) с приходи по чл. 14-15, чл. 17 сек. 1, т. 6, 9 и 10 относно упражняването на права, произтичащи от деривативни финансови инструменти, чл. 19, чл. 25б и чл. 30F, са получени или предоставени на разположение на данъкоплатеца през календарната година парични и парични стойности и стойността на получените обезщетения в натура и други безплатни обезщетения.

Съгласно ал 2а по-горе изкуство. 11, паричната стойност на други безплатни обезщетения се определя:

  1. ако предмет на услугата са услуги, попадащи в обхвата на стопанската дейност на доставчика на услугата - по цени, прилагани за други получатели;
  2. ако предмет на ползите са закупени услуги - според покупната цена;
  3. ако предмет на облагите е предоставянето на апартамент или сграда - според равностойността на наема, който би бил платен при сключване на договор за наем на това помещение или сграда;
  4. в други случаи - въз основа на пазарни цени, използвани при предоставяне на услуги или предоставяне на вещи или права от същия вид и вид, като се вземат предвид по-специално тяхното състояние и степен на износване, както и времето и мястото на предоставяне.

ЗДДФЛ не съдържа легална дефиниция на понятието безвъзмездно обезщетение. Според Новия речник на полския език на издателство PWN не трябва да се счита за услуги, които не изискват такса, за които не се заплаща, безплатно. Следователно, следва да се приеме, че безвъзмездна облага е събитие, чийто ефект (последствие) е безвъзмездно придобиване на имущество за едно лице за сметка на имуществото на друго лице, друг субект. В светлината на горното следва да се счита, че за данъчни цели под безплатна полза се разбират всички правни или икономически събития, които водят до безплатна, т.е. несвързана с разходите или друга форма на еквивалентен принос , имащи специфично финансово измерение. Следва да се посочи, че в съответствие с чл. 353 § 2 от СК облагата може да се състои в действие или в бездействие.

Предвид горното, в случай на отдаване под наем на помещението, стойността на облагата ще бъде сумата на наема, който заемодателят би получил, ако беше наел помещението.

Пример 3.

Данъкоплатецът е наел магазин. Месечният наем беше 2000 PLN. В момента горепосоченият магазин е отдаден на наложницата на данъкоплатеца.

В този случай съжителката на данъкоплатеца получава облагаем доход от 2000 PLN на месец.