Услуги, предоставяни чрез Интернет - моментът, в който възниква данъчното задължение

Обслужване На Услуги

Днес все повече хора купуват онлайн. Досега те засягаха предимно стоки. Все по-често обаче купуваме и онлайн услуги. Данъкоплатците, които продават услуги чрез интернет, често имат проблеми с уреждането на данъците си. Определянето на момента, в който възниква данъчно задължение, представлява особен проблем. Разясняваме данъчното задължение за услуги, предоставяни чрез Интернет!

Концепцията за предоставяне на услуги

ДДС е предмет на платени услуги. Съгласно чл. 8 сек. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (наричан по-нататък ЗДДС) чрез предоставяне на услуги по чл. 5 сек. 1, т. 1 следва да се разбира всяка услуга за физическо лице, юридическо лице или организационна единица без правосубектност, която не представлява доставка на стоки по смисъла на чл. 7.

Трябва да се отбележи, че терминът услуга е дефиниран много широко. Този тип конструкция на определението за услуги позволява ДДС да бъде включен във всички сделки, извършвани като част от икономическа дейност. Освен това несъмнено е по-широк от обхвата на това понятие в общото му разбиране. Определението обхваща не само транзакции, състоящи се в извършване на действие от доставчика, но и поредица от транзакции, които не изискват от доставчика да действа активно. Препродажбата на закупени услуги също се счита за предоставяне на услуги. Няма законови пречки за облагане с ДДС на услугите, предоставяни през Интернет. В светлината на горните правни разпоредби, те следва да се третират като предоставени по традиционен начин.

Електронни услуги

Съгласно чл. 2, т. 26 от ЗДДС под електронни услуги се разбират услуги, предоставяни чрез електронни съобщителни средства по чл. 7 от Регламент 282/2011. Съгласно чл. 7 сек. 1-3 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112 / ЕО относно общата система на данък върху добавената стойност от 15 март 2011 г. за „доставени по електронен път услуги“, посочена в Директива 2006/112 / ЕО включва услуги, предоставяни през интернет или електронни мрежи, чието предоставяне поради естеството им е по същество автоматизирано и изисква минимална човешка намеса и които не могат да се извършват без използването на информационни технологии.

Въпреки това повечето от услугите, предлагани в интернет, не отговарят на тези критерии, тъй като участието на човека все още е значително. Горното се отнася особено за консултантски, правни, езикови и здравни (отслабване) услуги, които са много популярни в интернет.

Моментът, в който възниква данъчното задължение

Данъчното задължение възниква при доставка на стоката или предоставяне на услугата съгласно чл. 19 параграф 1 от ЗДДС, предмет на чл. 5 и сек. 7-11, чл. 14 сек. 6, чл. 20 и чл. 21 сек. 1.

Структурата на ЗДДС показва, че данъкоплатец, извършващ дейности, предмет на неговата нормативна уредба, е длъжен да обложи дадена дейност към момента на възникване на данъчното задължение. Горната разпоредба формулира общо правило, според което това задължение възниква при доставка на стока или извършване на услуга. Това означава, че данъкът става изискуем в периода, в който е извършена доставката на стоки или услуги и следва да бъде уреден за този период.

Законодателят специално е уредил възникването на данъчно задължение за определени услуги (вж. чл. 19а, ал. 5 от ЗДДС). Съгласно чл. 19а параграф. 5 точка 4 лит. б от ЗДДС данъчното задължение възниква при издаване на фактура за извършване на услуги:

  • телекомуникации;
  • изброени в т 140–153, 174 и 175 от приложение 3 към закона;
  • отдаване под наем, отдаване под наем, лизинг или подобни услуги;
  • охрана на лица и услуги по охрана, надзор и съхранение на имущество;
  • постоянни правни и офис услуги;
  • разпределение на електроенергия, топлина или охлаждане и тръбопроводен газ. Изключение правят услугите, за които чл. 28б.

В случаите по ал. 5, т. 3 и 4, когато данъкоплатецът не е издал фактурата или я е издал със закъснение, данъчното задължение възниква към момента на изтичане на сроковете за издаване на фактурата, посочени в чл. 106 сек. 3 и 4, а в случай че не е посочен такъв, при изтичане на срока за плащане по чл. 19 параграф 7 от ЗДДС.

Започнете безплатен 30-дневен пробен период без прикачени условия!

Интернет услуги – кога възниква данъчното задължение?

Моментът, в който възниква данъчното задължение по отношение на услугите, предоставяни чрез Интернет, е същият като при предоставянето на традиционни услуги. Но когато става дума за предоставяне на подобни услуги, често не се знае кога са били извършени.

Пример 1.

Данъкоплатецът предоставя услуги за ремонт на домакински уреди чрез интернет. За целта разполага с платформа, на която клиентите могат да му възложат извършването на услугата. Цялата поръчка се извършва в цеха на данъкоплатеца. Оборудването се взема от вратата на клиента и се доставя в помещенията на данъкоплатеца, където се ремонтира и след това се връща на собственика. Освен това, за да измери удовлетвореността на клиентите, данъкоплатецът изпраща на клиента специална онлайн анкета. Попълването в съответствие с разпоредбите означава приемане и прекратяване на услугата. В такава ситуация попълването на въпросника определя ли момента, в който възниква данъчното задължение?

В тази ситуация решаваща е конкретната ремонтна служба. Самото попълване на проучването би могло само да измести данъчното задължение за неопределен период от време. Това означава, че разпоредбите на правилата за проучване на магазина трябва да се считат за противоречащи на съдържанието на закона.Тези разпоредби биха могли да доведат до ситуация, в която моментът, в който възниква задължението за ДДС, би бил неправилен. Този вид тълкуване е потвърдено с решение на Върховния административен съд от 5 април 2017 г., преписка изх. I FSK 1684/15:

„Следователно, дали дадена услуга действително е извършена, се определя от нейния характер, оценен по обективни критерии. И въпреки че естеството и сроковете на неговото изпълнение се решават от страните по гражданскоправния договор, те не могат да установят, че данъчното задължение е възникнало в момент, различен от действителното изпълнение на услугата. Тъй като услугата е определена като ремонт на оборудване, извършването й предполага данъчно задължение и не може да се приеме, тъй като е безсмислено, че само приемането на работата ще бъде момент на ремонт на оборудването. Не може и предварително да се приеме, към какво изглежда страната се стреми, че доставчикът на услугата, докато не приеме извършеното, не знае какво е задължението му и не знае възнаграждението, което му се дължи.

Аргументите, че крайният размер на възнаграждението няма да бъде известен, докато не стане известна информацията за приемане на извършената работа от получателя на услугата, касаят въпроса за уреждане на спора между страните, тъй като фактът, че услугата е платена, остава безспорен, което означава, че доставчикът на услуги знае цената на услугите си от самото начало. Това означава, че приемайки концепцията на жалбоподателя, в крайна сметка ще се заключи, че възнаграждението, а не изпълнението на услугата, оказва влияние върху времето на данъчното задължение, което е извън закона”.

Обобщавайки нашите съображения, сетълментът на услугата, предоставена чрез Интернет, следва да бъде уредена с ДДС по същия начин, както нейното изпълнение по традиционен начин.