Кредити, отпускани на служители от работното място

Обслужване

При сегашната ситуация на пазара на труда заводите се опитват да задържат най-добрите специалисти или да ги привлекат. За да направят това, освен заплатата си, те предлагат множество предимства. Едно от тях е отпускането на заеми на служители.

Договор за заем

Съгласно чл.720 § 1 от Закона за Гражданския кодекс (наричан по-нататък Гражданския кодекс) с договора за заем заемодателят се задължава да прехвърли на вземащия имот определена сума пари или вещи, обозначени само като вида, а вземащият се задължава да върне същата сума пари или същото количество артикули от същия вид и същото качество.

По своето естество договорът за заем изисква от кредитополучателя да върне същата сума пари. Така от гледна точка на данъка върху доходите на физическите лица, сумата на кредита е възстановима сума; както следва от горното определение, то следва да бъде погасено от кредитополучателя. Следователно самият заем не представлява облагаем доход за кредитополучателя, тъй като в резултат на отпускането му няма постоянна печалба от активи за служителя. В зависимост от това как договорът за заем е оформен от страните, той може да бъде под формата на безплатен или платен договор, при който кредитополучателят ще бъде задължен да плаща лихва. Договорът за заем е консенсусно споразумение. Той влиза в сила чрез единодушни волеизявления.

Данъчно облагане на трудовото правоотношение и отпускане на заеми на служители

В редакцията на чл. 10 сек. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (наричан по-нататък ЗДДФЛ) са определени източници на доходи, където, наред с другото, в т. 1: селскостопанска продукция, извънреден труд, пенсиониране или инвалидност.

Съгласно чл. 12 сек. 1 от ЗДДФЛ, всички видове парични плащания и паричната стойност на обезщетения в натура или техните еквиваленти, независимо от източника на финансиране на тези плащания и обезщетения, и по-специално: основно възнаграждение, възнаграждение за извънреден труд, различни видове надбавки, награди, еквиваленти за неизползван отпуск и всякакви други суми, независимо дали размерът им е предварително определен, както и извършени парични обезщетения за работника или служителя, както и стойността на други неизплатени или частично изплатени обезщетения.

Използваната в тази разпоредба формулировка „по-специално“ означава, че разпоредбата съдържа само примерно изчисление на доходите от трудовото правоотношение, които представляват всички видове парични плащания, извършени от работодателя или обезщетения, получени от него безплатно или частично изплатени.

Паричната стойност на други безплатни или частично изплатени обезщетения се определя в съответствие с принципите, посочени в чл. 11 сек. 2-2б (вж. чл. 12, ал. 3 от ЗДДФЛ).

Съгласно чл. 11 сек. 2а от ЗДДФЛ, паричната стойност на другите безплатни обезщетения се определя, както следва:

  1. ако предмет на услугата са услуги, попадащи в обхвата на стопанската дейност на доставчика на услугата - по цени, прилагани за други получатели;

  2. ако предмет на ползите са закупени услуги - според покупната цена;

  3. ако предмет на облагите е предоставянето на апартамент или сграда - според равностойността на наема, който би бил платен при сключване на договор за наем на това помещение или сграда;

  4. в други случаи - въз основа на пазарни цени, използвани при предоставяне на услуги или предоставяне на вещи или права от същия вид и вид, като се вземат предвид по-специално тяхното състояние и степен на износване, както и времето и мястото на предоставяне.

В случай, че обезщетението е частично платимо, доходът на данъкоплатеца е разликата между стойността на обезщетението, определена в съответствие с принципите, посочени в ал. 2 или 2а и таксата, поемана от данъкоплатеца (чл. 11, ал. 2б от ЗДДФЛ).

Следователно доходите от трудово правоотношение включват не само обезщетения в натура или пари, но и стойността на неизплатените или частично изплатени обезщетения.

Започнете безплатен 30-дневен пробен период без прикачени условия!

Намалена лихва - приходи

Както описахме във въведението, целта на фирмените заеми е да насърчи хората да поемат работа или да задържат служителите в завода. По този начин тези заеми се отпускат при много преференциални условия.

Пример 1.

Заводът за производство на прозорци реши да въведе възможност за кандидатстване за кредит от компанията. Те се финансират от оборотни средства. Заводът въведе регламент за тяхното отпускане. Освен това условията за отпускане и погасяване на заема са посочени в индивидуалния договор за заем. Писмено е. Договорът за заем включва съгласието на работника или служителя да удържа плащанията по кредита на вноски директно от дължимото му възнаграждение за работа. Предметът на дейност на заведението не включва стопанска дейност в областта на отпускането на заеми. Лихвата по кредитите е непазарна и е в размер на 2% годишно. Работното място се чуди дали в този случай не се генерира доход от страна на кредитополучателите.

В тази ситуация е важно на работното място да не се извършва бизнес в областта на отпускането на заеми или кредити. Освен това, което е важно, правилата за отпускане на тези заеми се прилагат по единни правила за всички служители (правила). Ако на служител е отпуснат безлихвен заем от страна на служителите, няма доходи от безвъзмездни обезщетения по чл. 12 сек. 1 от ЗДДФЛ във връзка с получаването на безлихвен заем.

Потвърждението на горното може да бъде намерено в индивидуалното тълкуване на директора на Данъчната камара в Лодз от 23 декември 2013 г., номер IPTPB1 / 415-599 / 13-4 / AP:

„С оглед на гореизложеното, като се има предвид описанието на фактите, представени в исковата молба и законовите разпоредби в тази връзка, следва да се посочи, че тъй като страните по договора за заем не са запазили лихвени плащания, това действие няма да доведе до в служителите на жалбоподателя, генериращи доходи от безвъзмездни обезщетения. По този начин заявителят няма да бъде задължен да плаща данък върху доходите на физическите лица. Горното означава, че при изложените факти данъчните приходи няма да възникнат и следователно заявителят няма да бъде натоварен със задълженията на платеца.”

Като се има предвид горното, следва да се посочи, че получаването на безлихвен заем няма да генерира доход за служителя, който ще увеличи данъчната основа с данък върху доходите на физическите лица (доход).

Ако на служител бъде предоставен безлихвен заем, стойността на хипотетичната лихва няма да представлява доход на служителя по смисъла на ЗДДФЛ.