Отмяна на последиците от волеизявление – в какви ситуации е възможно?

Обслужване

Случва се човек да вземе решение не съвсем съзнателно, което може да се окаже в противоречие с неговите интереси. Често пъти това може да бъде катастрофално - да доведе до финансови, лични и семейни проблеми. Неправилните действия могат да бъдат резултат от това, че едно лице се възползва от незнанието на другия или умишлено го заблуждава. Може да е и резултат от заплаха, когато човек изпълнява исканията им от страх за собствената си безопасност или безопасността на близките си. За щастие законодателят не остави такива потърпевши лица сами – въведе в правния оборот институция, позволяваща „оттеглянето“ на погрешното му решение, т.нар. отмяна на последиците от волеизявлението.

Отмяната на действието на волеизявлението е възможна благодарение на чл. 88 от Гражданския кодекс (наричан по-долу Гражданския кодекс). Трябва да се помни, че в случай на подаване на волеизявление в състояние, което изключва съзнателното или свободно вземане на решения (чл. 82 от Гражданския кодекс) или в резултат на привиден акт (чл. 83 от Гражданския кодекс). ), то е абсолютно невалидно. Това означава, че то е нищожно още към момента на подаването му и следователно няма правни последици. Има обаче действия, които изискват един вид „оттегляне на решението“, за да се считат за невалидни. Такъв е случаят, когато волеизявлението е направено под влияние на грешка (чл. 84 СК), измама (чл. 86 СК) и заплахи (чл. 87 СК). Това е така наречената относителна инвалидност.

Кои дейности са относително нищожни?

Съгласно чл. 84, 86 и 87 от СК, волеизявление, извършено под влияние на грешка, измама (която е квалифицирана форма на грешка) и заплахи, подлежи на санкция на относителна нищожност. Тази недействителност се състои във възможността за оттегляне (преместване) на волеизявление, направено под влияние на едно от обсъжданите обстоятелства. Следователно СК дава право на потърпевшата страна да избегне правните последици от волеизявлението си, направено под влияние на трето лице.

Противно на абсолютната нищожност, за която могат да заявят всички заинтересовани лица, само правоимащото лице, т.е. лицето, направило волеизявлението, може да се позове на относителна нищожност. Освен това, за разлика от абсолютната нищожност, относителната нищожност не се счита служебно от съда – трябва да се подаде подходяща молба.

Отмяната на последиците от волеизявление, извършено под влияние на грешка, измама или заплаха, обезсилва целия правен акт, включващ дефектно изявление.

В какъв срок трябва да се подаде заявлението за отмяна на волеизявлението?

В тези случаи срокът е доста ограничен, поради което правоимащият не трябва да отлага подаването на искането за отмяна на волеизявлението. Правото на избягване на решението, взето поради грешка, трик или заплаха, беше ограничено само до една година. Той е стриктен, което означава, че след като изтече, правото за отмяната му изтича. Освен това този срок не може да бъде удължен или съкратен с никакъв правен акт. Съгласно чл. 61 от Гражданския кодекс, декларация за избягване на последиците от непълно волеизявление се счита за подадена, когато достигне до адресата по начин, който позволява да се прочете съдържанието. Ако волеизявлението е направено под влияние на грешка или измама, срокът за избягване на правните последици на волеизявлението започва да тече от момента, в който то бъде разкрито или когато разумно лице би осъзнало, че е действало под влияние на грешка. Според съдебната практика само узнаването за грешка, а не възможността за придобиване на такива знания, може да се счита за правно събитие, водещо до началото на давностния срок.

От друга страна, при заплаха, срокът за избягване на правните последици от волеизявлението започва да тече, когато състоянието на страх е отпаднало. Това се случва, когато изпълнението на заплаха стане невероятно или когато заплахата се изпълни.

До кого трябва да бъде адресирана декларацията за избягване на последиците от решението?

Адресат на декларация за избягване на последиците от волеизявление, направено под влияние на грешка, измама или заплаха, е лицето, за което се отнасят правните последици от неправилното изявление. При договорите винаги ще бъде другата страна по договора, докато при едностранни действия адресат ще бъде лицето, до което е адресирано първоначалното волеизявление.

Следва да се отбележи обаче, че има и споразумения, в които заинтересованите страни са не само другата страна по споразумението – има, inter alia, споразумения, в които една от страните се задължава да предостави изпълнение на трето лице. В такава ситуация декларацията за избягване на правните последици на декларацията трябва да бъде представена на другата страна по договора и на трето лице. И ако взетото решение няма пряк адресат, декларацията за избягване на правни последици следва да се подаде на лицето, което се интересува от действието на дефектната декларация. Адресатът не винаги ще бъде лицето, на което е направена дефектната декларация. Адресатът може да бъде трето лице, което е влязло в правата и задълженията на лицето, на което е направена декларацията. То може да бъде правоприемник на това лице или лицето, което е придобило вземането в резултат на цесията.

Как да подадете декларация за избягване на последиците от волеизявление?

Разпоредбата на чл. 88 от СК не урежда подробно процеса на подаване на декларация за избягване на последиците от декларацията. Следователно трябва да се чете така, както законодателят е оставил свободата да го формулира. Единственото изискване, поставено от обсъжданата разпоредба, е задължението за запазване на писмената форма – тя е запазена само като формуляр ad probationem.

Горното означава, че всяко волеизявление на заинтересованата страна – при условие, че е направено в писмена форма – ясно изразено, следва да се счита за достатъчно. Цитирайки решението на Върховния съд от 13 януари 2010 г. (реф. №: II CSK 239/09):
„От декларатора не се изисква да използва конкретни думи и формули, може да използва фразата „отказвам“ или по друг начин да изрази волята си да избегне последиците от декларацията“.
По този начин упражняването на въпросното право става чрез подаване на другата страна на ново волеизявление, ясно и категорично посочващо намерението да се избегнат правните последици от непълноценното волеизявление.

Важно е, че декларацията за отмяна влиза в сила веднага щом достигне до адресата и нейната сила не изисква одобрението на съда. Върховният съд в своето решение от 5 юни 2014 г. (препратка към преписката: I PK 311/13) заяви недвусмислено, че:
„Евентуално решение на съда има само констативен характер, като негов предмет най-често в този контекст е въпросът за обявяване недействителността на правен акт в резултат на избягване на действието на волеизявление и установяване съществуването или несъществуване на право или правоотношение. Последицата от подаване с упълномощена декларация за избягване на правните последици от волеизявлението, извършено под влияние на грешка, измама или заплаха, е абсолютната нищожност на дефектния правен акт, която вече не може да бъде валидирана“.

Следва да се подчертае, че в исковата молба може да се подаде и декларация за избягване на правните последици от грешка или измама. Следва обаче да се припомни, че представянето на подобно изявление в процесуален документ поражда правни последици само към момента на връчване на молбата на другата страна в производството, а не към момента на подаване на молбата в съда. Правоприемникът на упълномощеното лице (напр. наследникът) може също да избегне правните последици от волеизявление, направено под влияние на грешка, измама или заплаха.

Кога е невъзможно да се избегнат последиците от волеизявление?

Както беше посочено по-горе, лицето, което има право да избегне последиците от волеизявлението, не може да упражни правата си след една година. Въпреки това, за разлика от давността в чл. 117 § 2 от СК, правоимащият не може да се откаже от това право. Забраната за отказ от правото за избягване на последиците от декларация, направена под влияние на грешка, измама или заплаха, не изключва възможността за ефективно поемане на ангажимент от правоимащия да не упражни правото си в бъдеще.

Освен това разпоредбата на чл. 88 от Гражданския кодекс не предвижда възможност за избягване само на някои от последиците от декларацията и запазване на останалите. Такава възможност не съществува дори ако грешката, измамата или заплахата са свързани само с някои елементи от съдържанието на правния акт. Това означава, че законодателят не е предвидил частична недействителност на волеизявлението.

Започнете безплатен 30-дневен пробен период без прикачени условия!

Отмяна на последиците от волеизявление – обобщение

Избягването на последиците от волеизявление при вземане на решение поради грешка, измама или заплаха е възможно, при условие че то бъде уведомено своевременно на адресата на дадено действие. След подаване на декларацията за отмяна, волеизявлението, направено под влияние на грешка, измама или заплаха, е абсолютно невалидно.Това означава, че извършеното действие е необвързващо към момента на извършването му и няма правни последици. Самото подаване на декларацията няма никакви формални условия, освен че трябва да бъде подадена в писмена форма. От друга страна, съдържанието може да бъде конструирано произволно, така че да изразява само по недвусмислен и твърд начин намерението за избягване на правните последици от погрешно волеизявление.