Застраховка за доходи – може ли да бъде разход?

Обслужване На Услуги

Когато управляваме бизнес, рискуваме доходите ни да зависят от нашата дейност. В ерата на коронавируса данъкоплатците трябва да се съобразяват с прекъсвания в дейността си. Това води до загуба на приходи, което може да означава загуба на ликвидност. В момента много предприемачи, желаейки да се предпазят от гореспоменатите последици, сключват застраховка срещу загуба на доход.

Разходи за получаване на доходи

Съгласно чл. 22 сек. 1 от Закона от 26 юли 1991 г. за данъка върху доходите на физическите лица - по-нататък: ЗДДФЛ - данъчно признати разходи са разходи, направени за генериране на доход или за поддържане или обезпечаване на източника на дохода, с изключение на разходите, изброени в чл. . 23.

Посоченото по-горе определение, формулирано от законодателя, е общо. Следователно всеки разход, направен от данъкоплатеца, следва да подлежи на индивидуален анализ, за ​​да се квалифицира по закон. Единственото изключение е, когато актът ясно посочва принадлежността му към категорията данъчно признати разходи или изключва възможността за включването му в този вид разходи. Във всички останали случаи е необходимо да се проучи наличието на причинно-следствена връзка между направените разходи и генерирането на доход или реалния шанс за генериране на данъчни приходи, или запазването или осигуряването на източника за получаването им.

Като се има предвид горното, целта, за която е направена, е от съществено значение за правната класификация на даден разход. Разходът ще се счита за данъчно признат разход, ако има причинно-следствена връзка между неговото настъпване и създаването, увеличаването или възможността за генериране на доход.

За да се счита за разход, приспадащ от данъци, разходът трябва, в съответствие с разпоредбата, посочена по-горе, да отговаря на всички изброени по-долу условия:

  • да е в причинно-следствена връзка с дохода или източника на доход и да е възникнал с цел постигане на доход или за запазване или осигуряване на източника на доход;

  • да бъде понесен от данъкоплатеца, т.е. в крайна сметка трябва да бъде покрит от неговите финансови ресурси;

  • той е окончателен (действителен), т.е. стойността на направения разход не е върната на данъкоплатеца по никакъв начин;

  • е възникнало с цел получаване, запазване или осигуряване на приходи или може да окаже влияние върху размера на получените приходи;

  • е правилно документиран;

  • не могат да бъдат включени в групата на разходите, които на основание чл. 23 сек. 1 от ЗДДФЛ не се считат за данъчно признати разходи.

В обобщение, данъчно признатите разходи са всички рационални и икономически обосновани разходи, свързани с получените приходи, чиято цел е постигане, обезпечаване и поддържане на източника на приходите и които не са изброени в чл. 23, ал. 1 от ЗДДФЛ. Разходите, направени от данъкоплатеца, следва да се оценяват от гледна точка на тяхната целенасоченост, тоест преследване на доходи.

Определение за застрахователен договор

Застрахователният договор е определен в Закона от 23 април 1964 г. - Гражданския кодекс. Съгласно чл. 805 § 1 от СК със застрахователния договор застрахователят се задължава в рамките на дейността на своето предприятие да изпълни конкретна облага в случай на злополука, предвидена в договора, а застрахователят се задължава да плати премията. Това означава, че застрахователят осигурява на застрахования защита във връзка с настъпилия риск от конкретно събитие, а в замяна получава конкретно възнаграждение (застрахователна премия). Съгласно чл. 808 § 1 от Гражданския кодекс, притежателят на полицата може да сключи застрахователен договор от чуждо име. Застрахованият не може да бъде посочен в договора, освен ако е необходимо да се определи предметът на застраховката. От друга страна, чрез договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да изплати посоченото в договора обезщетение за причинени на трети лица вреди, срещу които титулярът на полицата или застрахованият отговаря за вредите (вж. чл. 822 § 1). от Гражданския кодекс).

Лични разходи

Нека припомним, че самото изчисляване на разходите, които не се считат за данъчно признати разходи, не създава презумпция, че всякакви други разходи, които не са включени в чл. 23 от ЗДДФЛ, ще се признават за данъчно признати разходи по закона. В много случаи е изключително трудно да се разграничат личните от корпоративните разходи.

Пример 1.

Данъкоплатецът е търговски представител. Дрескодът е важен за тази професия. Следователно той закупи нови костюми. Може ли горепосочената покупка да се отчете като данъчно признати разходи?

В този случай разходът не е данъчно признат разход. Разходите за закупуване на облекло отговарят на нормалните, нормални нужди на човек, независимо от неговата професия. Те също не зависят от естеството на извършената работа. В обобщение, горните разходи са лични и не могат да се считат за разходи, свързани с приходите.

Застраховка срещу загуба на доходи

Предприемачите, които купуват полица за загуба на доходи, се чудят дали могат да я отчетат като разходи, приспаднати от данъци.

Пример 2.

Поради епидемиологичната ситуация самостоятелно зает данъчен консултант реши да сключи застраховка срещу загуба на доходи. Предприемачът плаща месечни застрахователни премии. Важното е, че важи само за данъчен консултант (служителите не са покрити от застраховка). Могат ли горепосочените разходи за застрахователната премия да се класифицират като данъчно признати разходи?

Разходите за закупуване за себе си, като едноличен търговец, полица по застрахователния договор за загуба на доход в резултат на неработоспособност могат да се квалифицират като данъчно признати разходи, позовавайки се на разпоредбата на чл. 23 сек. 1 т. 57 от ЗДДФЛ. Съгласно тази разпоредба обаче само част от вноските, плащани от работодателя за договори, сключени или подновени в полза на работниците и служителите, могат да бъдат данъчно признати разходи. В този случай обаче данъкоплатецът не плаща вноски на служители, а от свое име. Предвид изложеното, разпоредбите на чл. 23 сек. 1 т. 57 от ЗДДФЛ не се отнасят за закупената полица. Следователно посочените по-горе разходи не са включени в чл. 23 от ЗДДФЛ.

Следва да се посочи, че застраховката, закупена от данъчен консултант, всъщност има за цел да осигури допълнителна лична финансова сигурност, inter alia, поради невъзможността му да осъществява дейността си в резултат на заболяване или злополука. Следователно тази застраховка не е предназначена за осигуряване на източник на доходи, който е неселскостопанска дейност. Следователно направените разноски за плащането на горепосочените застраховката не представлява разходи за осигуряване на източника на доходи, а разходи за лични нужди на данъкоплатеца, чиято цел е да не се влоши финансовото му състояние в случай, посочен в договора.

Като се има предвид горното, е неразумно месечната такса за премия да се включва в полицата, посочена в заявлението, като данъчно признати разходи за бизнеса, извършван от данъчния консултант.

Горната позиция се потвърждава от индивидуалното определение от 14 септември 2020 г., номер 0114-KDIP3-1.4011.445.2020.1.EC, в което четем: „Трябва да се отбележи, че тъй като разходите, свързани със закупуването на застраховка срещу загуба на доходи, са личен разход, те също не са свързани с източника на доходи, който е неземеделска икономическа дейност. По този начин всички суми, изплатени на Заявителя от горепосочените застрахователната полица също няма да е свързана с горепосочените източник на доход ".

В заключение, разходите за популярната в момента застраховка загуба на доходи са лични разходи и не можем да ги отчетем като