Продажби на собствени авторски права, генерирани вътрешно и CIT

Обслужване На Услуги

Отчитането на корпоративния данък е сложно и заплетено. Множеството противоречиви данъчни тълкувания не помагат. Основният проблем е, че юридическото лице е изкуствено юридическо лице, съставено от множество физически лица (съсобственици, служители), като дейността му може да бъде разделена на множество икономически отрасли. Данъчният въпрос е не по-малко сложен, когато става въпрос за продажба на собствени авторски права, създадени вътрешно от служители на това юридическо лице.

Можем да вземем за пример дружество с ограничена отговорност, специализирано в създаването на иновативни ИТ решения. По принцип, съгласно действащото законодателство, целият софтуер (съгласно закона за авторското право - произведения), създаден от служители, се придобива от тази компания. И така, от гледна точка на корпоративния данък, как трябва да се третира продажбата на имуществени авторски права, създадени от данъкоплатеца, който е юридическо лице? Трябва ли да се класифицират като доходи от капиталови печалби или като други приходи от други източници? Ще се опитаме да отговорим на тези въпроси в тази статия.

Източникът на проблеми, свързани с отчитането на продажбата на авторски права, генерирани вътрешно

Обсъжданите въпроси, свързани с отчитането на продажбата на имуществени авторски права, генерирани от юридически лица, се появиха с влизането в сила на измененията в ЗТП. Законът за ТПБ въвежда разделянето на приходите на приходи от капиталови печалби и други приходи от други източници. Това доведе до необходимостта да се разграничат отделните разходи и да се причислят към приходите от даден източник. Това означава, че данъкоплатците, които са юридически лица, са длъжни да разграничават приходите от капиталовите печалби заедно с разходите за получаването им от общите приходи и разходите за получаването им.

Тази група приходи включва приходите от продажба на авторски права. За съжаление, въпросът за включването на продажбата на собствени авторски права, произведени от предприятие, в неговия собствен обхват като доход от капиталови печалби все още не е получил единна линия на тълкуване.

Съгласно чл. 7б параграф. 1 точка 6 лит. а от ЗМДТ в редакцията от 1 януари 2018 г. приходите от капиталови печалби представляват приходи от имуществени права, уредени в чл. 16б параграф 1 т. 4-7 от ЗТП, с изключение на приходите от лицензи, пряко свързани с получаване на приходи, които не са включени в капиталовите печалби. Законоустановеното позоваване на горните разпоредби на обсъждания акт доведе до това, че в класификацията на приходите са включени нематериални и юридически активи, подлежащи на амортизация, придобити от трети лица, годни за стопанско използване към датата на приемането им за ползване. Беше за:

  • авторско право или сродни имуществени права;
  • лицензи;
  • правата, посочени в Закона - Закон за индустриалната собственост, т.е. изобретения, полезни модели, промишлени дизайни, търговски марки, географски указания и топографии на интегрални схеми;
  • ноу-хау, т.е. стойности, еквивалентни на получената информация, свързана със знания в промишлена, търговска, научна или организационна област.

Каталогът на капиталовите печалби включва и приходи (доходи), свързани с всички активи на юридическо лице, независимо от правното основание, а следователно и от тяхното разпореждане или отдаване под наем или лизинг.

За съжаление разпоредбата на чл. 7б параграф. 1 точка 6 лит. и ЗМДТ не е посочено дали приходите от капиталови печалби следва да включват само приходи от продажба на придобити имуществени права, или и от тези, генерирани от данъкоплатеца самостоятелно. Поради тази причина доктрината показва много съмнения, произтичащи от липсата на подробности във въпросната разпоредба. Първоначално данъчните са на мнение, че ако данъкоплатецът продаде собственото си право, генерирано от него като част от дейността му, то получените по този начин приходи следва да се квалифицират като приходи от капиталови печалби.



Това тълкуване на нормативната уредба беше много сериозен проблем за корпоративните данъкоплатци, особено за субектите, които изкарваха прехраната си основно чрез създаване на нови технологии и софтуер, т.е. за ИТ индустрията. Това тълкуване изключва основния доход, получен в дейността от други източници, което от своя страна доведе до ситуация, при която такъв данъкоплатец губи по-голямата част от правото на приспадане на разходите за своята дейност. Това от своя страна доведе до неизплатена данъчна загуба. Освен това в такъв случай данъкоплатците по реда на чл. 18г от ЗМДТ те не биха могли да се възползват от приспадането на разходите за научноизследователска и развойна дейност.

Пример може да бъде тълкуването на директора на Националната данъчна информация (ref. 0111-KDIB1-1.4010.294.2018.1.NL), според което:

„Продажбата на авторски имуществени права, генерирани от данъкоплатец, всъщност е продажба на вътрешно генерирани права, които не са нематериални активи“.

Промените в тълкуването са благоприятни за данъкоплатеца

Във връзка с позицията, представена по-горе, данъчните власти започнаха да твърдят, че всяка продажба на собствено генерирани авторски права трябва да се счита за доход от капиталови печалби. С оглед на такъв развой на събитията министърът на финансите реши да измени разпоредбата, като я прецизира. Той установи, че капиталовите печалби не включват доходи от права, генерирани от данъкоплатеца. Ако данъкоплатецът продаде собственото право, генерирано от него, като част от неговия бизнес, така получените приходи следва да се квалифицират като приходи от източник, различен от капиталови печалби.

Следва да се подчертае, че прехвърлянето към друг субект на собствени авторски права, генерирани от него, не генерира приходи от капиталови печалби, тъй като тези приходи не са обхванати от чл. 16б параграф 1 от ЗТП и по този начин не представляват нематериални активи за данъкоплатеца, който ги е произвел.

От изложеното следва, че прехвърлянето на авторски права върху произведения, създадени от данъкоплатеца, е продажба на самопородени права, които не представляват нематериални активи по смисъла на чл. 16б параграф 1 т. 4-7 от ЗМДТ, поради което следва да се считат за приходи от други източници.

От началото на 2019 г. положението на данъкоплатците, които получават приходи от продажба на собствени авторски права, произведени в компанията, стана по-предвидимо и по-сигурно. Това се дължи на факта, че на 1 януари 2019 г. влезе в сила изменението, според което редакцията на чл. 7б параграф. 1 точка 6 лит. и Закона за ТПП. Законодателят изрично е изключил от капиталовите печалби приходите, получени от имуществени права, генерирани от данъкоплатеца самостоятелно. Това означава, че вече няма никакво съмнение, че продажбата на въпросните имуществени права на автора означава получаване на доход от източник, различен от капиталови печалби.

Започнете безплатен 30-дневен пробен период без прикачени условия!

Изключения и тълкувателни съмнения

Трябва да се помни, че все още чл. 7б параграф. 1 точка 6 лит. и Закона за ТПБ за правата на собственост по чл. 16б параграф 1, т. 4-7 от ЗТП, изключва приходите от лицензи, пряко свързани с получаване на приходи, които не са включени в капиталовите печалби.

Пример 1.

Данъкоплатец, който е капиталово дружество, получи лиценз за по-нататъшно лицензиране на търговската марка и ноу-хау на франчайзодателя на своите контрагенти - франчайзополучатели. В такава ситуация лицензът, предоставен от данъкоплатеца, е спомагателен за цялостната услуга, която предоставя, и следователно следва да се отчита по същия начин като цялата услуга.

В ситуация, в която данъкоплатец придобие едно от правата, създадени от друг данъкоплатец, или получи лиценз, за ​​да предостави допълнителен лиценз, този доход (заедно със съответните разходи, произтичащи, наред с другото, от амортизация) ще бъде включен в каталога на капиталовите печалби.

Изключването на „приходи от лицензи, пряко свързани с получаване на приходи, които не са включени в капиталовите печалби” доведе до допълнителни тълкувателни съмнения, тъй като разпоредбата на чл. 7б параграф. 1 точка 6 лит. и ЗТП въвежда понятия и структури, които досега не са били познати на ЗТП, т.е. задължението за асоцииране на доходите с други доходи. В доктрината съществува убеждение, че под такава структура на разпоредбата законодателят е имал предвид само лицензи, предоставени като част от по-сложни сделки, при които предоставеният лиценз е само част от услугата, а не всички видове лицензи, свързани с получаване на приходи, които не са включени в капиталовите печалби.

И така, как смятате продажбата на собствени авторски права, създадени сами?

В момента може да се каже, че данъчната ситуация на предприемачите, произвеждащи и продаващи произведения (например софтуер), е стабилизирана. Изменението от 1 януари 2019 г. относно Закона за ТПБ ясно посочва, че продажбата на собствени авторски права, генерирани вътрешно, трябва да се класифицира като доход от източник, различен от капиталови печалби.

Въпреки това, все още има тълкувателни съмнения, свързани с приходите от лицензи, пряко свързани с получаването на приходи, които не са включени в капиталовите печалби. Малкият брой недвусмислени преценки по този въпрос също не помага. Ето защо трябва да се надяваме, че законодателят също ще разгледа този проблем и ще промени действащите в момента неясни разпоредби.