Последици от несъбиране на данъка от нотариус

Обслужване На Услуги

При определени сделки, извършени под формата на договори, сключени под формата на нотариален акт, задължението за събиране на данъка е на нотариуса. В тази статия ще обясним последиците от несъбиране на данъка от нотариус и как се представя въпросът за отговорността за подобно поведение.

Нотариус като платец

Както посочихме във въведението, има каталог с договори, чието изготвяне в нотариална кантора го прави данъкоплатец. Както можем да прочетем в чл. 8 от Данъчната наредба платецът е физическо лице, юридическо лице или организационна единица без правосубектност, задължена съгласно разпоредбите на данъчния закон да изчислява и събира данък от данъкоплатеца и да го внася на данъчния орган в срок. Следователно платецът има три основни задължения: да изчислява, събира и плаща данъка на данъчния орган.

Съгласно чл. 7 § 1 от Закона за нотариусите, нотариусът като платец събира данъци въз основа на отделен правилник. Тези отделни разпоредби са Законът за данък върху гражданскоправните сделки (ЗГС) и Законът за данък върху наследството и дарението (ЗД). Съгласно чл. 10 сек. 2 от ЗЗК нотариусите са платци на данък върху гражданскоправните сделки, извършени под формата на нотариален акт. Въпреки това, съгласно чл. 18 сек. 1 от ЗДвП нотариусите са платци на данъка, извършен под формата на нотариален акт:

  1. дарения,
  2. договор за безвъзмездно прекратяване на съвместна собственост или споразумение в това отношение,
  3. договори за безвъзмездно учредяване на сервитут,
  4. договори за установяване на безплатно ползване.

Нотариусът действа като платец, задължен да изчислява, събира и плаща данък в случай на сделки, извършени под формата на нотариален акт, подлежащ на облагане с данък върху гражданскоправните сделки или данък върху наследството и даренията.

Съгласно чл. 89 § 2 от Закона за нотариусите нотариусът е длъжен да посочи и размера на данъците върху всеки изготвен документ, като се позовава на съответното правно основание. Освен това, съгласно чл. 10 сек. 3а от ЗПК и чл. 18 сек. 2 от ЗДвП нотариусите са длъжни да водят регистър на събраните данъци, да внасят данъка в компетентната данъчна служба за нотариуса до 7-о число на месеца, следващ месеца на събирането му и да представят по електронен път справка. декларация за размера на събрания и внесен данък.

Последици от несъбиране на данъка от нотариус – данъчно задължение

Поради това установихме, че нотариусът, действащ като платец, е длъжен да изчисли, събере и заплати до 7-о число на месеца, следващ събирането на данъка в данъчната служба. Какви са обаче последиците от нарушение от нотариус на тези разпоредби? В такъв случай задължението за данъка прехвърля ли се на данъкоплатеца?

За да се отговори на горните въпроси, на първо място е необходимо да се обърнем към съдържанието на чл. 30 § 1-4 от Данъчната наредба, където можем да прочетем, че платецът, който не е изпълнил задълженията, посочени в чл. 8, отговаря за несъбрания или събрания, но неплатен данък. За посочените по-горе вземания платецът отговаря с цялото си имущество. Ако в данъчно производство данъчният орган установи горното обстоятелство, той издава решение относно данъчното задължение на платеца, в което посочва размера на дължимия данък за несъбран или събран, но неплатен данък. За неизпълнение на задълженията, наложени на нотариуса, който е данъкоплатец, нотариусът отговаря за данъчно задължение с цялото имущество. За да се определи основанието за привличане на нотариуса под отговорност, данъчната служба издава решение. В конкретния случай обаче чл. 30 § 5 от Данъчната наредба, който гласи, че разпоредбите на § 1-4 не се прилагат, ако отделни наредби предвиждат друго или ако данъкът не е събран по вина на данъкоплатеца; в тези случаи данъчният орган издава решение за отговорността на данъкоплатеца. Задължението на данъкоплатеца може да бъде постановено с решение за определяне на размера на данъчното задължение. Тази отделна разпоредба е чл. 10 сек. 3в от ЗКД, където отново беше посочено, че платците не носят отговорност за несъбрания данък, ако покажат, че не са виновни в несъбирането на този данък. Интересното е, че на базата на данък наследство и дарение законодателят не е решил да въведе подобна уредба.

Следователно горното означава, че въпросът за отговорността зависи от вината. Ако данъкът не е събран по вина на данъкоплатеца, нотариусът не носи данъчните последици. От друга страна, ако вината (и умишлена, и неумишлена) може да бъде приписана на нотариуса, той подлежи на данък.

Започнете безплатен 30-дневен пробен период без прикачени условия!

Пример 1.

При нотариуса дойдоха двама души, които искаха да сключат договор за дарение. Те заявиха, че имат връзка мащеха-доведен син, което прави такова дарение освободено от данъци. Следователно нотариусът не събира данъка върху дарението. Изявлението на страните се оказа невярно, тъй като те бяха непознати. В такава ситуация данъкът върху дарението е направен, но нотариусът няма да носи отговорност, тъй като несъбирането на данъка е по вина на данъкоплатците.

Пример 2.

Страните сключиха договор за продажба на недвижим имот пред нотариуса. Нотариусът е изчислил и събрал данъка, но не го е платил на данъчната служба навреме. В случая нарушението на задължението на платеца е по вина на нотариуса, което означава, че той е отговорен за данъка PCC. Страните по договора за продажба не са виновни за небрежността на нотариуса. Нотариусът носи отговорност за неплатения данък, ако е по негова вина. В този случай вината е както умишлена, така и неволна.

Наказателна фискална отговорност на нотариус за несъбран данък

Ако се докаже, че нотариусът носи отговорност за несъбиране и плащане на данъка, той трябва да вземе предвид и евентуална наказателна фискална отговорност. Следва да се отбележи, че разпоредбите на Фискалния наказателен кодекс се прилагат в еднаква степен както за данъкоплатците, така и за данъкоплатците.

Следователно нотариусът може да носи отговорност по чл. 77 § 1 от Наказателно-процесуалния кодекс, когато е посочено, че платецът или събирачът, който не внесе навреме събрания данък на компетентния орган, се наказва с глоба до 720 дневни ставки или лишаване от свобода до 3 години, или на двете наказания заедно. Отговорността може да се основава и на чл. 78 § 1 от НК, според който платец, който не събира данък или го събира в размер, по-нисък от дължимия, се наказва с глоба до 720 дневни ставки или лишаване от свобода до 2 години, или и двете. от тези наказания заедно. Несъбиране или неплащане на данък на компетентната данъчна служба от нотариус също може да доведе до отговорност по Фискалния наказателен кодекс. Когато анализираме въпроса за последиците от несъбиране на данъка от нотариус, трябва да се помни, че основният фактор, влияещ върху определянето на обхвата на отговорността, е фактът на вина. Ако се приписва на нотариус, той носи отговорност както за данъчни, така и за наказателни фискални цели.