Съкращаване на работната седмица по желание на служителя

Обслужване

Всяко лице, наето на трудов договор, се отчита на своя началник. На практика това означава, че той трябва да изпълнява задълженията си на определеното място и час. Възможно ли е да кандидатствате за по-кратка работна седмица? Оказва се, че е така, въпреки че идва с определени задължения.

Системи за работно време

По правило служителите на пълен работен ден трябва да работят по 8 часа при средна 5-дневна работна седмица. На практика това означава, че имат 160 часа за работа през месеца и трябва да идват на работното място от понеделник до петък. Разбира се, ако служителят работи на непълно работно време (например на половин работен ден), броят на часовете, които трябва да се отработят, е пропорционално по-малък - в този случай той и работодателят решават заедно как и кога ще изпълнява работата си.

Пример 1.

Служителят е нает на половин работен ден, така че трябва да работи 80 часа месечно. Той се договорил с работодателя да идва във фирмата от понеделник до петък по 4 часа на ден.

Пример 2.

Служителят е нает на половин работен ден, така че трябва да работи 80 часа месечно. Той се договорил с работодателя понеделник и вторник да работи по 8 часа, а в сряда да работи по 4 часа. Четвъртък, петък, събота и неделя ще бъдат почивни дни за този служител.

В допълнение към основната система на работното време, законодателят разграничава и други форми на изпълнение на работата:

  • система за еквивалентно работно време,
  • непрекъсната работа,
  • прекъсната система на работното време,
  • базирана на задачи система за работно време,
  • система за съкратена работна седмица.

Изборът на подходяща система зависи от вида на извършената работа, както и от споразумението между служителя и работодателя. Не забравяйте, че служителят не може самостоятелно да промени системата, в която вече работи.

Съкращаване на работната седмица

Съгласно чл. 143 КТ, по писмено искане на служител, спрямо служителя може да се приложи режим на съкратена работна седмица. Допуска се работник или служител да извършва работа за по-малко от 5 дни в седмицата, с едновременно удължаване на дневното работно време с не повече от 12 часа, в период на уреждане не повече от 1 месец.

Системата за съкратено работно време по принцип може да възникне при всяка форма на заетост, независимо от размера на работата, на която даден служител има право. Може да фигурира в първия трудов договор, в който страните точно ще определят времето за изпълнение на задълженията на служителя. Ако това не се случи обаче, нищо не пречи на служителя да кандидатства за промяна в системата на работното си време в бъдеще. Новата система ще бъде въведена със съгласието на работодателя.

Всъщност системата за съкратена работна седмица е форма на еквивалентно работно време – благодарение на нея служителят печели по-малко дни за изпълнение на задълженията си във фирмата за сметка на удължаване на ежедневното си работно време.

Пример 3.

Служителят е нает на пълен работен ден, като досега е изпълнявал работата си 5 дни в седмицата, 8 часа на ден. Заедно с работодателя обаче се разбраха от следващия месец служителят да премине към системата за съкратена работна седмица. Оттук нататък служителят ще работи по 10 часа на ден от понеделник до четвъртък, а петък, събота и неделя ще бъдат негови почивни дни.

Пример 4.

Служителят е нает на пълен работен ден, като досега е изпълнявал работата си 5 дни в седмицата, 8 часа на ден. Заедно с работодателя обаче се разбраха от следващия месец служителят да премине към системата за съкратена работна седмица. Оттук нататък служителят ще работи 12 часа на ден от понеделник до сряда и 4 часа в четвъртък. Петък, събота и неделя ще бъдат негови почивни дни.

Определянето на неработни дни е отговорност единствено на страните по трудовото правоотношение. На практика това може да бъде всеки работен ден - например вторник или сряда. Служителите обаче много често искат почивни дни, които се появяват около стандартните празници - понеделник или петък (по този начин удължават почивните си дни и прекарват това време в регенерация). Започнете безплатен 30-дневен пробен период без прикачени условия!

Как се създава системата за съкратено работно време?

Системата за кратко работно време може да бъде създадена по два различни начина:

  • чрез прилагането му в първоначално сключения трудов договор - страните по трудовото правоотношение съвместно се договарят за условията за изпълнение на дадена работа, преди служителят да я започне;
  • чрез прилагането му по време на срока на трудов договор на базата на различна система на работно време – тази опция обикновено се появява само по желание на служител, който се интересува от съкращаване на работната си седмица.

И в двата случая прилагането на съкратена работна седмица включва необходимостта от установяване на точна времева рамка за изпълнение на задълженията от служителя, а както беше споменато по-рано, човек не може да работи повече от 12 часа на ден.

Заявление за намаляване на работното време

Сравнително разпространена форма на съкратена работна седмица е подаването на подходящо заявление от служител. Не забравяйте обаче, че работодателят никога не е обвързан с такова писмо и може да откаже да го приеме – особено когато е в полза на работното му място.

Ако обаче заявлението бъде прието, е необходимо да се измени съществуващият трудов договор. Най-често това правим, като сключваме подходящо приложение, в което предефинираме работното време на даден човек.

Самото заявление трябва да бъде подадено в писмена форма до работодателя (лично или с препоръчано писмо). Кодексът на труда не посочва точното съдържание на такова писмо, но то трябва да съдържа:

  • датата и мястото на заявлението (обикновено се поставя в горния десен ъгъл на страницата);
  • данни на служителя, който е кандидат, заедно със заеманата длъжност (поставяме ги в лявата част на страницата);
  • името на работното място с адреса;
  • заглавието на писмото - "Заявление за прилагане на системата за съкратена работна седмица";
  • искане на служител за нова система за съкратено време на основание чл. 143 от Кодекса на труда;
  • посочване на предложената продължителност на съкратеното работно време - заслужава да се уточнят конкретните дни, в които да се извършва работата и максималното дневно работно време;
  • обосновка на заявлението - в тази част служителят трябва да докаже, че съкратеното работно време е необходимо за правилното изпълнение на възложените му задачи - напр. поради семейното положение и необходимостта от грижи за дете или друг член на семейството, евентуално поради за необходимостта от по-нататъшно обучение (задочно обучение);
  • саморъчен подпис на служителя.

Предимства и недостатъци на съкратената работна седмица

Системата за съкратено работно време се въвежда основно поради необходимостта служител да изпълнява други задължения извън работното място. Става дума за семейни задължения, като например грижа за дете или друг член на семейството. Аргументът зад тази система е също обучението на даден служител и необходимостта от посещение на уроци и полагане на изпити. Безспорното предимство на съкратената работна седмица е, че дава почивни дни на служителя, което по някакъв начин удължава уикенда му.

Тази система обаче има и някои недостатъци. От една страна, служителят получава допълнителни почивни дни, но от друга, трябва да работи повече часове на ден, отколкото при основната 8-часова система на работно време. При някои професии това може да бъде физически доста натоварващо.

Обобщение – съкращаване на работната седмица

Работната седмица може да бъде съкратена в първоначално сключения трудов договор или въз основа на подадено заявление от работника или служителя. Служителят може да се обърне към ръководителя с такова писмо по всяко време, но работодателят не е обвързан от искането на своя подчинен. Ако се въведе съкратена работна седмица, страните по трудовото правоотношение съвместно определят почивните дни и дневното работно време на дадено лице, но то не може да бъде по-дълго от 12 часа.