Разплащане с работодателя след прекратяване на трудовото правоотношение (автомобил, телефон, лаптоп)

Обслужване

При извършване на професионални дейности за работодателя служителят често получава определени инструменти, които трябва да улеснят работата му. Те включват, наред с другото, служебна кола, лаптоп, телефон, таблет. При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят е длъжен надлежно да уреди (връща) оборудването, притежавано от работодателя. Какво е уреждането с работодателя след прекратяване на трудовото правоотношение и какви са задълженията на служителя, свързани с това? Отговорът е по-долу.

Поверен имот

Съгласно общото правило, произтичащо от чл. 124 от Кодекса на труда, служител, на когото е възложено задължението да върне или да изчисли:

  1. пари, ценни книжа или ценности,
  2. инструменти и инструменти или подобни предмети, както и лични предпазни средства, облекло и обувки

- носи пълна отговорност за щетите, причинени на този имот.

Така работникът или служителят е длъжен да уреди своевременно с работодателя повереното му имущество.

Както бе споменато, такава собственост има много форми. Може да бъде служебна кола, мобилен телефон, лаптоп, таблет, кредитна карта. Той е собственост на работодателя и трябва да бъде надлежно инвентаризиран като такъв.

Ние се занимаваме с надлежно поверяване на имущество само ако служителят е предаден на служителя при обстоятелства, които му позволяват на тази дата да го върне или да го отчете. Това става чрез правилно документиране на прехвърлянето на имущество, а описът често е такава форма.

Една от по-простите форми за документиране на прехвърлянето на собственост на работодателя на служител обаче е написването на протокол за прехвърляне или сключването на договор, например за ползване на служебен автомобил.

Ако на служител е поверен служебен автомобил въз основа на договор, той трябва да съдържа най-малко следната информация:

  1. датата на сключване на договора;
  2. страни по договора;
  3. периодът, за който на служителя е поверен автомобилът;
  4. данни за превозното средство - получени от свидетелството за регистрация - позволяващи идентифицирането на автомобила, като регистрационен номер, VIN номер;
  5. правилата за използване на автомобила, тоест къде ще бъде паркиран, за какви цели може да се използва;
  6. правила за възстановяване на разходи, направени по автомобила, като гориво, експлоатационни течности, разходи за отстраняване на повреди.

При предаване на превозното средство следва да се състави протокол за освобождаването му, в който да се посочи техническото състояние на автомобила и евентуални дефекти. Изготвянето на протокол ще даде възможност да се провери, в случай на съмнение при връщане на автомобила по отношение на техническото му състояние, дали автомобилът вече е имал този дефект - например драскотина по бронята. Изготвянето на отчет за връщане е от подобно значение. Подобно действие защитава както служителя, така и работодателя - в случай на конфликт, дава възможност да се посочи лицето, отговорно за дефекта, и да се определи, повече или по-малко, датата на неговото създаване и по този начин лицето, отговорно за щетите .

Пример 1.

ABC sp.z o.o. развива бизнес в дистрибуцията на стоки. Във връзка с провежданите операции в цяла Полша е необходимо да се достигне директно до клиентите. За целта работодателят предоставя на служителя служебен автомобил на служителя – той се основава на договора за ползване на служебния автомобил и протокола за освобождаване. При събирането на автомобила Ян Ковалски забелязал повреда на предната броня близо до регистрационния номер. Поради това е поискал въпросната вреда да бъде посочена в протокола. След две години ABC sp.z o.o. и Ян Ковалски прекрати трудовото правоотношение. Поради това служителят е бил длъжен да върне служебния автомобил. Протоколът за връщане установи повреда на предната броня на височината на регистрационния номер. ABC sp.z o.o. реши да натовари Ян Ковалски с разходите за ремонт в съответствие с чл. 124 от Кодекса на труда. Може ли Ян Ковалски да се освободи от отговорност?

Споразумение с работодателя – отговорност на служителя за повереното имущество

Съгласно общото правило, изразено в чл. 124 от КТ служителят носи пълна отговорност за вреди, причинени на повереното от работодателя имущество. Ако разчетът с работодателя за повереното имущество потвърди, че щетата е резултат от използването на превозното средство от служителя, работодателят ще има право да начисли на служителя разходите, свързани с отстраняването на щетата. Въпреки това, тъй като в протокола за освобождаване е посочено, че превозното средство е било повредено по време на доставката, служителят може да бъде освободен от отговорност, като докаже, че щетите вече са съществували към момента на доставката на превозното средство.

Следва да се подчертае, че разпоредбата на чл. 124 § 3 КТ въвежда презумпцията за отговорност на работника или служителя, от което следва да се направи извод, че работодателят е обременен с доказване само на две обстоятелства, посочени в § 1 от тази разпоредба, т.е.

  1. надлежно поверяване на имущество и
  2. неуреждането му от служителя, т.е. щетата и нейния размер.

Както е посочено от Апелативния съд в Шчечин в решението от 31 октомври 2018 г., III APa 7/18, "Следователно, при проверка дали при конкретно фактическо състояние работодателят може да се възползва от посочената презумпция, на първо място е необходимо да се установи наличието на необходимите условия за отговорност на работника или служителя по реда на чл. 124 от Кодекса на труда, тоест надлежно поверяване на имущество при условия, които позволяват уреждане на това имущество и неуреждане на повереното имущество от страна на служителя.". Започнете безплатен 30-дневен пробен период без прикачени условия!

Тежестта да докаже, че вредата е причинена по независещи от служителя причини, е върху служителя, когато уреждането с работодателя е извършено след прекратяване на трудовото правоотношение и ако тези причини не са известни и работодателят не може да докаже, че причина за вредата, има основания да се приеме, че вредата е причинена по причини, дължащи се на служителя, който е нарушил задължението да полага дължимата грижа върху повереното му имущество. Служителят, на когото е надлежно поверен имота, отговаря по реда на чл. 124 от КТ, дори и да не е подписал декларация за поемане на тази отговорност. Сключването на договор за материална отговорност е само доказателствено и не представлява предпоставка за приемане на правилността на поверяването на имущество и отговорността за него.

Същото се отнася и за друго имущество, поверено на работника или служителя от работодателя. При получаване на имущество като служебен телефон, таблет или лаптоп, служителят трябва първо да провери техническото му състояние и да посочи евентуални нередности в протокола за издаване. След това трябва да се изготви подобен протокол към момента на връщане на въпросния имот, т.е. когато се осъществи уреждането с работодателя.

И двата горепосочени протокола ще бъдат основа за оценка на момента на евентуална щета. Трябва да се помни, че работодателят е този, който е натоварен с доказателството за правилното поверяване на имуществото и неизпълнението на сметките на служителя с него. За да се освободи от отговорност, служителят трябва да докаже, т.е. да докаже, че вредата е причинена по независещи от него причини. Задължението за доказване на неплащането на служителя води до необходимостта работодателят да докаже размера на щетите.

Грижата за собствеността, собственост на работодателя и предадена на служителя, е отговорност на служителя – например, тя се състои в правилното обезпечаване на такова имущество. Заслужава да се отбележи, че служителят, на когото е поверено имота, носи отговорност за вреди, причинени на този имот в резултат на например кражба от неизвестни извършители - до степен, до която може да бъде обвинен в неизпълнение или неправилно изпълнение на задължението. на грижа. Служителят може да се освободи от отговорност, ако докаже, че е положил дължимата грижа при грижите за повереното му имущество.

По този начин служителят трябва да помни, че в случай на неправилно задържане, работодателят може да го/я привлече имуществена отговорност, която в зависимост от стойността на поверената вещ може да бъде финансово болезнена. В този случай подчиненият носи тежестта на коректното уреждане с работодателя след прекратяване на трудовото правоотношение.