Обезщетение за извънреден и нощен труд

Обслужване

Работата, извършена над нормите на работното време, приложими за служителя, както и работата, извършена над удълженото дневно работно време, произтичащи от приложимата система и график на работното време, представляват извънреден труд. Представяме възможно обезщетение за извънреден труд за служител.

Извънреден труд се разрешава в случай на необходимост от провеждане на спасителна операция с цел опазване на човешкия живот или здраве, защита на имуществото или околната среда или отстраняване на повреда, или при специални нужди на работодателя. Този вид работа се компенсира чрез добавка към заплатата (член 1511 от Кодекса на труда) или чрез предоставяне на отпуск от работа (член 1512 от Кодекса на труда).

Размерът на обезщетението

Начините за парично обезщетение за извънреден труд са регламентирани в член 1511 от Кодекса на труда, според който освен нормалното трудово възнаграждение извънреден труд подлежи на надбавка в размер на:

  1. 100% от възнаграждението за извънреден труд, падащ през нощта, в неделя и официални празници, които не са работни дни за работника или служителя, в съответствие с графика на работното време, приложим за служителя и в неработен ден, предоставен на служителя в замяна на работа в неделя или в празничен ден, в съответствие с приложимия работен график график на работното време;
  2. 50% от възнаграждението - за извънреден труд, попадащ в който и да е ден, различен от горепосочения.

Надбавка в размер на 100% от трудовото възнаграждение се изплаща и за всеки час извънреден труд за превишаване на средната седмична норма на работно време в приетия период на уреждане, освен ако превишението се дължи на извънреден труд, за който работникът или служителят има право на обезщетение в размер, посочен в чл. 1511 § 1 от Кодекса на труда Възнаграждението, което е база за изчисляване на надбавката за извънреден труд, включва възнаграждението на работника или служителя, произтичащо от личната му оценка, определена с почасовата или месечната ставка. Ако такъв компонент на възнаграждението не е отделен при определяне на условията за възнаграждение - той е в размер на 60% от възнаграждението.

Обезщетение за извънреден труд – фиксирана ставка

Един от начините за обезщетение за извънреден труд, предвиден в чл. 1511 в § 4 от КТ вместо надбавки за превишаване на работното време се изплаща еднократна сума.Възможността за изплащане на еднократна сума се отнася и за уреждане на извънреден труд, падащ през нощта, в неделя и празници, които не са работни дни за служителя, в съответствие с графика на работното време, приложим за служителя и извънреден труд в почивен ден от работа, предоставена на работника или служителя в замяна на работа в неделя или на празник, в съответствие с приложимия работен график.

Съгласно разпоредбата на чл. 1511 § 1 от Кодекса на труда по отношение на работниците и служителите, които работят постоянно извън работното място, възнаграждението с надбавка за извънреден труд може да бъде заменено с еднократна сума, чийто размер следва да съответства на очаквания обем извънреден труд.

Обезщетение за работа през нощта

Подобно решение беше прието и при определяне на обезщетение на служителя за работа през нощта. Служител, чийто график на работното време обхваща поне всеки ден
3 часа работа през нощта (нощното време включва 8 часа между 21:00 и 700 часа) или чието работно време в отчетния период най-малко 1/4 пада през нощта, е нощен работник. Служителят, полагащ нощен труд, има право на надбавка към трудовото възнаграждение за всеки час нощен труд в размер на 20% от почасовата ставка, произтичаща от минималното възнаграждение за работа, определено въз основа на отделни разпоредби.

Въпреки това, съгласно чл. 1518 § 2 от Кодекса на труда по отношение на служителите, които полагат постоянно нощен труд извън работното място, надбавката за нощен труд може да бъде заменена с еднократна сума, чийто размер съответства на очакваната продължителност на нощен труд.
Започнете безплатен 30-дневен пробен период без прикачени условия!

Еднократната сума е едно от решенията

От посочените по-горе разпоредби следва, че по правило няма пречки плащанията да покрият разходите за възнаграждението на работника или служителя за извънреден труд (включително тези, падащи през нощта, в неделя и официални празници) и за нощен труд. да се определи под формата на еднократна сума, тъй като възможността за такава била предвидена в чл. 1511 § 4 от Кодекса на труда и чл. 1518 § 2 от Кодекса на труда

Тази еднократна сума е единственото обезщетение, което замества строго изчисленото възнаграждение за извънреден или нощен труд. Върховният съд в решението от 25 юли 2018 г., преписка изх. В акт I ПК 94/17 е посочено, че определянето на еднократното възнаграждение за извънреден и нощен труд е възможно при условие, че размерът на еднократната сума следва да съответства на очаквания размер на извънреден или нощен труд и служителят приема такава форма. на възнаграждение, дори косвено.

Върховният съд в решението си от 19 януари 2016 г. I ПК 24/15 допълнително ще подчертае, че чл. 1511 § 4 от Кодекса на труда се прилага само когато работникът или служителят извършва постоянно работа извън работното място (което прави невъзможно воденето на стриктно отчитане на работното му време - чл. 149, ал. 2 от КТ) и когато работодателят предвижда, че обхватът на задачите на служителя ще изисква прекомерна работа.

Условието за изплащане на еднократната сума, предвидено в чл. 1511 § 4 от Кодекса на труда следователно това е поне съзнанието на работодателя, че служителят извършва (ще осигури) извънреден труд с едновременно, дори подразбиращо се, приемане на неговото изпълнение. шега. 1511 § 4 от Кодекса на труда и чл. 1518 § 2 от Кодекса на труда от това следва не само, че при конкретна ситуация (постоянно изпълнение на работа извън работното място) може да бъде изплатена еднократна сума, но и че страните трябва да се споразумеят за обезщетение за извънгабаритна работа в тази форма. С други думи, взаимното намерение на двете страни по трудовото правоотношение трябва да обхваща не само заплащането на определена сума, но и заглавието, от което се дължи, тъй като размерът на еднократната сума трябва да съответства на предвидения размер на извънреден труд. работа.

Под непрекъснато извършване на работа извън работното място се разбира не само ситуация, в която служител извършва само този вид работа, или че тя трябва да се извършва ежедневно при тези условия. Достатъчно е това да са повтарящи се планирани периоди на работа извън обекта.

Размерът на еднократната сума по чл. 1511 § 4 от Кодекса на труда и чл. 1518 § 2 от Кодекса на труда 1 може да произтича от трудов договор или наредба за заплати. Върховният съд в решението от 01.12.1998 г., преписка изх. Закон I PKN 464/18 гласи, че ако работодателят може да изплати парично обезщетение под формата на еднократна сума, тази еднократна сума трябва да съответства поне приблизително на обезщетението, на което служителят има право при общи условия. Замяната на конкретно обезщетение с еднократна сума, значително различна от дължимото по общите правила, е неправилна и не лишава служителя от иска за евентуално обезщетение на дължимата сума.

Ако е невъзможно или много трудно служителят да докаже точния размер на исканото еднократно плащане, съдът на основание чл. 322 от Гражданския процесуален кодекс може да присъди съответната сума според преценката си, като се вземат предвид всички обстоятелства по делото.

Правно основание:

  • Закон от 26 юни 1974 г., Кодекс на труда (Законов вестник 2019.1040, т.е.).