Доходи поради изтичане на задължение и данък върху доходите на физическите лица

Обслужване

В крайна сметка всеки поет ангажимент е с давност. Интересното е, че полските данъчни разпоредби показват, че поради ограничаването на вземанията данъчните приходи се появяват от страна на данъкоплатеца. В статията по-долу ще се опитаме да разгледаме по-отблизо този въпрос, като разгледаме проблема както от гледна точка на предприемача, така и от физическото лице, което не извършва стопанска дейност. Нека проверим как да се квалифицират доходи по давност!

Ограничение на задълженията

В началото обаче нека се обърнем към погасителната давност.

Съгласно чл. 117 от СК имуществените искове са погасени по давност. След изтичане на давността лицето, срещу което има право на вземането, може да се въздържи от удовлетворяването му, освен ако не се откаже от ползването на давността.

Съгласно чл. 118 от СК давността е шест години, а за искове за периодични обезщетения и искове, свързани с водене на стопанска дейност - три години. Краят на давността обаче е последният ден от календарната година, освен ако давността не е по-малка от две години. Струва си да се подчертае, че давностните срокове не могат да бъдат съкращавани или удължавани по съдебен ред.

В контекста на горните разпоредби най-важната информация е, че след изтичане на погасителната давност кредиторът не може да търси удовлетворяване на вземането.

Гражданския кодекс е правен акт, който урежда давността на задълженията. За задълженията, свързани с стопанска дейност, давността е 3 години, а за други е 6 години.

Приходи от изтичане на задължение като част от стопанска дейност

Първо, нека анализираме как изглежда ситуацията в случай на данъкоплатци, управляващи бизнес. Каталогът на потенциалните приходи в техния случай е много широк.

Съгласно чл. 14 сек. 2, т. 6 от ЗДДФЛ, доход от стопанска дейност е стойността на погасени или изтекли задължения, предмет на чл. 3, ал. 6, включително заеми (заеми), с изключение на опростените заеми от Фонда по труда.

Следователно това означава, че стойността на изтеклото задължение е за облагаемия доход на данъкоплатеца (който е и длъжник).

Следва да се отбележи, че когато имаме работа с давност, има и ситуация, при която не съществува възможност за принудително изпълнение на задължението. Това от своя страна означава, че длъжникът получава определена финансова изгода, изразяваща се в това, че той не трябва реалистично да изпълнява задължението. От съществено значение е след изтичане на давността длъжникът да се освободи от задължението за погасяване на дълга (отпада задължението за извършване на услугата).

Такова оформяне на нормативната уредба означава, че предприемач, който не трябва да плаща поради изтичане на давностния срок, трябва да признае дължимите данъчни приходи по изтекла стойност още към момента на давността.

В този момент следва да се спомене още, че давността на задълженията има последици и за кредитора. Както следва от съдържанието на чл. 23 сек.1 т. 17 от ЗДДФЛ вземания, отписани като погасени, не се считат за данъчно признати разходи.

Следователно, ако кредиторът допусне давност на задължението, стойността на това ограничение не може да бъде включена в категорията на данъчните разходи.

Поради това си струва да се отбележи, че гражданското право определя обстоятелствата, които причиняват както спирането, така и прекъсването на давността.

Съгласно чл. 121 от СК давността не тече, а започналата се спира:

  1. по искове, които децата имат към родителите си - за срока на родителска отговорност;

  2. за искове, които се дължат на лица, които не са с пълна дееспособност срещу лица, които упражняват попечителство или настойничество - за времето на тяхното настойничество или настойничество;

  3. по искове, които единият съпруг има към другия - за срока на брака;

  4. що се отнася до искове, когато поради непреодолима сила упълномощеното лице не може да ги предяви пред съд или друг орган, назначен да разглежда дела от даден вид - за времето на препятствието.

От друга страна, съгласно чл. 123 от Гражданския кодекс, давността се прекъсва:

  1. чрез всяко действие пред съд или друг орган, назначен за разглеждане на дела или изпълнение на искове от даден вид, или пред арбитражен съд, предприети директно с цел преследване или определяне, или удовлетворяване или обезпечаване на иск;

  2. чрез признаване на иска от лицето, срещу което има право на иска;

  3. чрез започване на медиация.

При предприятия, извършващи стопанска дейност, давността на задълженията предизвиква необходимостта от признаване на приходи от стопанска дейност. За кредитора изтеклото задължение може да не представлява данъчен разход.

Започнете безплатен 30-дневен пробен период без прикачени условия!

Приходи от изтичане на задължение за физически лица, които не извършват стопанска дейност

Естествено, не само предприемачите поемат ангажименти. Тази тема важи в еднаква степен и за физически лица, които не извършват стопанска дейност. При анализа на представения проблем е необходимо да се прецени дали и в техния случай няма приходи, например поради давност на задължението по изтегления заем.

На първо място, нека подчертаем, че облагаемият доход може да бъде получен във всяка ситуация, при която данъкоплатецът е получил определени стойности на имущество (пари, обезщетения в натура или други безвъзмездни облаги), както и в резултат на конкретно събитие, намаляващо задълженията си към други субекти, получава конкретна финансова печалба.

Такава печалба от актив е не само ситуация, която води до увеличаване на неговите активи, но и причинява намаляване на пасивите, т.е.

Така, както и при стопанската дейност, данъчните приходи върху изтеклото задължение възникват с изтичането на давностния срок. В този случай обаче той ще бъде класифициран като различен източник на доходи, а именно приходи от други източници.

Съгласно чл. 20 параграф 1 от ЗДДФЛ за приходи от други източници по чл. 10 сек. 1, т. 9, по-специално: суми, изплатени след смъртта на член на отворен пенсионен фонд на лице или член на неговото най-близко семейство по смисъла на разпоредбите за организацията и функционирането на пенсионните фондове, парични обезщетения от социално осигуряване, издръжка, стипендии, субсидии (субсидии), различни от посочените в чл. 14, надбавки, награди и други безплатни обезщетения, които не са включени в приходите по чл. 12-14 и 17 и приходи, които не са покрити от разкрити източници.

Използването на израза „в частност“ означава, че дефиницията за приходи от други източници е отворена и няма пречки в тази категория да се включат и приходи, освен тези, пряко посочени в разпоредбата на чл. 20 параграф 1 от посочения закон, а именно приходите от изтекли задължения.

Тази теза се потвърждава например от тълкуването от 06.09.2017 г., издадено от директора на Националната данъчна информация, № 0113-KDIPT1-2.4012.448.2017.1.KW.

В този случай данъкоплатецът отчита дохода, получен в годишната декларация по ДДС-36, подадена до 30 април на годината, следваща данъчната година, като доход от други източници. Данъчната скала, посочена в чл. 27 от ЗДДФЛ.

Данъчни приходи от изтекли задължения възникват и по отношение на физически лица, които не извършват стопанска дейност в размер на дължимото към момента на давността задължение. Размерът на дохода следва да се класифицира като доход от други източници, посочени в чл. 10 сек. 1 т. 9 от ЗДДФЛ.

В резултат на това давността на отговорността причинява създаване на данъчен доход както за предприемачи, така и за данъкоплатци, които не извършват стопанска дейност. Различава се само методът на квалификация към съответния източник на доходи.