Приходи от онлайн реклама - метод за уреждане на ДДФЛ

Обслужване На Услуги

В ерата на динамичното развитие на Интернет като масмедия, порталите и уебсайтовете все по-често са канал за контакт с потребителя. Не е чудно, че рекламите се появяват все по-често в блогове или профили на YouTube. Хората, които ги поставят в сметката си, получават приходи по тази сметка. Ето защо си струва да помислите как да отчетете приходите от онлайн реклама във вашата данъчна декларация.

Приходи от онлайн реклама – анализирани казуси

Когато разглеждате въпрос по отношение на данъка върху дохода, първата стъпка, която трябва да направите, е да идентифицирате подходящия източник на доходи. В контекста на анализирания проблем ще бъдат взети предвид или доходите от наем (чл. 10, ал. 1, ал. 6 от ЗДДФЛ), или други доходи (чл. 10, ал. 1, ал. 9 от ЗДДФЛ). Разграничението ще се определя преди всичко от това дали рекламите са поставени на собствения уебсайт на данъкоплатеца или в неговия акаунт в YouTube.

Приходи от онлайн реклама в YouTube

Ако данъкоплатецът получава доходи от реклама, поставена в неговия профил в YouTube, този вид доход трябва да се класифицира като доход от други източници.

Съгласно чл. 20 параграф 1 от ЗДДФЛ за приходи от други източници по чл. 10 сек. 1, точка 9 се счита по-специално:

  • суми, изплатени след смъртта на член на отворен пенсионен фонд на посочено от него лице или на член на най-близкото му семейство по смисъла на разпоредбите за организацията и функционирането на пенсионните фондове;

  • суми, получени от връщането от индивидуалната осигурителна сметка за пенсиониране и тегления от индивидуалната осигурителна сметка за пенсиониране, включително тези, направени в полза на правоимащото лице в случай на смърт на спестяващия;

  • парични обезщетения от социално осигуряване, издръжка, стипендии, помощи (субсидии), различни от посочените в чл. 14, надбавки, награди и други безплатни обезщетения, които не са включени в приходите по чл. 12-14 и 17 и приходи, които не са покрити от разкрити източници.

Следва да се подчертае, че формулировката „в частност“ показва, че дефиницията за приходи от други източници е отворена, което позволява в тази категория да се включат и приходи, различни от посочените директно в разпоредбата на чл. 20 параграф 1 от цитирания акт. Даден доход се класифицира като доход от други източници в ситуация, когато не може да се квалифицира по друг източник, посочен в чл. 10 сек. 1 от ЗДДФЛ. Освен това този доход не може да бъде изключен от обхвата на въпросния данък върху доходите на физическите лица.

Печалбите, които данъкоплатецът получава от пускане на реклами в профила му в YouTube, представляват приходи от други източници, посочени в чл. 10 сек. 1 т. 9 от ЗДДФЛ.

Тук може да възникне въпросът защо споделянето на вашия профил в YouTube с рекламодатели не се квалифицира като доход от наем. Трябва да се отбележи обаче, че само собственикът може да наеме своя имот. От друга страна, физическо лице, което има акаунт в YouTube, не е собственик на този уебсайт, а само потребител. Въпреки че получава известна печалба поради поставяне на реклами в акаунта си, той не използва договора за наем.

Уреждането на данъци за приходи от други източници се извършва в годишната данъчна декларация, подадена до 30 април на годината, следваща данъчната година (ДДФО-36). По отношение на данъчната ставка тук се прилагат общи правила, което означава, че данъкът ще се определя в съответствие с данъчната скала, посочена в чл. 27 сек. 1 от ЗДДФЛ. Приходите от реклами в YouTube се сумират с приходите от други източници. В обхвата на сетълмента данъкоплатецът може да вземе предвид данъчно признатите разходи, стига те да са свързани с дохода и да са надлежно документирани.

Доходите от пускане на реклами в YouTube се уреждат само в годишната данъчна декларация PIT-36. Не е необходимо да плащате месечни авансови данъци.

Пример 1.

През цялата 2019 г. физическо лице получава месечно възнаграждение за поставяне на реклами в акаунта си в YT в размер на 200 PLN. В този случай тя не е длъжна да внася месечни авансови данъци върху полученото възнаграждение. Целият годишен доход, тоест 2400 PLN, ще бъде показан от данъкоплатеца само в данъчната декларация PIT-36, подадена до 30 април 2020 г.

Започнете безплатен 30-дневен пробен период без прикачени условия! Приходи от онлайн реклама на вашия собствен уебсайт

Ситуацията ще бъде различна, когато данъкоплатецът пусне реклами на уебсайт (например блог), собственост на него. В такъв случай вече имаме работа с приходите по чл. 10 сек. 1 т. 6 от ЗДДФЛ.

Съгласно цитираната разпоредба източник на приходи са приходите от наем, пренаем, лизинг, пренаем и други договори от подобен характер, с изключение на активи, свързани със стопанска дейност. Следователно този източник на доход включва доходи, получени извън стопанска дейност от физически лица въз основа на поименни договори: лизинг и наем, но и неназовани договори, които са сходни по естество с лизинг или наем.

Споразумение, съгласно което един субект предоставя на друг субект опцията за показване на конкретно съдържание (обикновено рекламно) на уебсайт, е неназовано споразумение, подобно на отдаване под наем или лизинг. Въпреки че предмет на такъв договор не е нито лизинг на вещи, нито отдаване под наем на вещи или права, виртуалният обект се въвежда в употреба, който е част от областта на уебсайта. Такава позиция беше представена от министъра на финансите в общото тълкуване от 5 септември 2014 г. DD2 / 033/55 / ​​KBF / 14 / RD-75000.

Приходите от онлайн реклама, публикувана на уебсайт, собственост на данъкоплатеца, следва да се квалифицират като доход от наем, както е предвидено в чл. 10 сек. 1 т. 6 от ЗДДФЛ.

Също така този вид доход подлежи на облагане на общи принципи, съгласно прогресивната данъчна скала, посочена в чл. 27 сек. 1 от ЗДДФЛ и се добавят към други доходи. Разплащанията следва да се извършват по формуляр PIT-36, подаден до 30 април на годината, следваща данъчната година.

Все пак трябва да се помни съдържанието на чл. 44 сек. 1, т. 2 от ЗДДФЛ, според която данъкоплатците, които получават доходи от наем или лизинг, са длъжни да внасят аванси за данък върху доходите през данъчната година по правилата, посочени в ал. 3, при спазване на разпоредбите на ал. 3f – 3h. Вследствие на това в този случай е необходимо да се плащат месечни авансови данъци.

Пример 2.

Физическо лице води доста разпространен кулинарен блог. Този блог е нейна частна собственост. Поради значителния интерес към сайта, производителят на храни предлага възнаграждение за поставяне на своята реклама в този сайт. В този случай се сключва договор за наем. Страните се договориха за възнаграждението в размер на 500 PLN на месец. Следователно до 20-то число на всеки следващ месец данъкоплатецът е длъжен да заплати 17% аванс върху данъка върху дохода.

Когато споменаваме уреждането на данък върху наемите, си струва да се помисли дали данъкоплатецът може да признае като разход разходите, направени за поддържане на уебсайт (блог), на който се поставят реклами. Отговорът на този въпрос може да се намери например в тълкуването на директора на Националната данъчна информация от 18 септември 2018 г., 0114-KDIP3-3.4011.332.2018.2.JM:

„В светлината на гореизложеното, като се има предвид представеното бъдещо събитие и като се има предвид представената правна уредба, следва да се приеме, че разходите/разноските, свързани с производството на филми, не отговарят на условията, посочени в чл. 22 сек. 1 от ЗДДФЛ. Бъдещото събитие показва, че Кандидатът получава приходи от предоставяне на място на уебсайта, а не от водене на блог, показване на видеоклипове в Youtube или Instagram.Следователно разходите, свързани с водене на блог, показване на видеоклипове в Youtube или Instagram, не могат да представляват данъчно приспаднати разходи за предоставяне на място на уебсайта. Няма причинно-следствена връзка по чл. 22 сек. 1 от ЗДДФЛ”.

Разходите, направени за поддържане на уебсайт, може да не представляват данъчно признати разходи по отношение на уреждането на наемането на виртуално рекламно пространство.

Пример 3.

Данъкоплатецът води автомобилен блог и следователно прави разходи за поддръжка на домейна и ИТ услугите. Освен това част от сайта се дава под наем на търговец на автомобили, който пуска своята реклама в блога. Следователно това е договор за наем. Въпреки това, данъкоплатецът не може да приспадне разходите за поддържане на уебсайта от дохода, който данъкоплатецът получава по договора за наем. Това не са разходи, свързани с наема и няма връзка между направените разходи и получените приходи.

Приходи от наем на рекламна площ и еднократна сума

Последният въпрос, който изисква изясняване, е възможността за прилагане на еднократна сума върху отчетените приходи към приходите от отдаване под наем на рекламния сайт за рекламодатели.

Съгласно чл. 6 сек. 1а от Закона за фиксирания данък върху доходите, еднократното облагане на отчетените приходи се прилага и за парите и паричните стойности, получени или предоставени на разположение на данъкоплатеца през календарната година, както и стойността на обезщетенията, получени през вид и други безплатни облаги по лизинг, пренаем, лизинг, пренаем или други договори от подобен характер. За определяне стойността на получените обезщетения в натура и други безвъзмездни облаги по тези договори се прилага чл. 11 сек. 2–2б от ЗДДФЛ.

Освен това, съгласно чл. 12 сек. 1 точка 3 лит. а) горепосоченото от акта, еднократната сума за приходите по чл. 6 сек. 1а, до сумата от 100 000 PLN, е 8,5%, а за излишъка над тази сума, еднократната сума върху регистрираните приходи е 12,5% от приходите.

С оглед на горните разпоредби не са налице основания доходите от реклама, съставляващи лизинговия договор, да се облагат с регистрираната еднократна сума. Така ще бъде, докато печалбата не се генерира като част от неземеделска икономическа дейност, в този случай еднократната сума се прилага само за частен наем.

Отдаването под наем на рекламно пространство на частен уебсайт може да се облага с фиксиран данък.

Обобщавайки, трябва да се отбележи, че подходящата класификация на печалбите от онлайн реклама – и съответно правилното уреждане на данъците – до голяма степен зависи от определянето на собствеността на данъкоплатеца върху страницата, на която е поставена такава реклама. Само тези реклами, публикувани на частните уебсайтове на данъкоплатеца, ще се считат за отдаване под наем. Приходите от онлайн реклама, хоствана във вашия профил в YouTube, ще генерират печалба, която ще се отчита като други приходи. Започнете безплатен 30-дневен пробен период без прикачени условия!