Прехвърляне на собствеността за обезпечаване на искове

Обслужване

Един от начините за обезпечаване на дълга е да се създаде споразумение, по силата на което длъжникът прехвърля имуществото на кредитора, с уговорката след погасяване на дълга имуществото да се връща на длъжника. Тази форма на обезпечение се използва най-често в банките, по-специално по отношение на обезпеченията по кредити. В статията отговаряме какво представлява прехвърлянето на собственост за сигурност.

Условия на договора за прехвърляне на обезпечение

Какви въпроси трябва да уредят страните в договора за прехвърляне на ценни книжа? В договора трябва да се определят максимално точно взаимните права, точно да се опише обезпеченото вземане, възможността за използване на вземането от страните, условията за упражняване на правото на собственост или момента на прехвърляне на собствеността. Струва си да се подчертае, че първостепенно значение трябва да бъде определянето на формата на прехвърляне на собствеността, която може да бъде безусловна или установена при условие, разрешаващо погасяването на дълга.

Ако страните са се договорили за безусловно прехвърляне на собствеността, ще е необходимо да се изпълни функцията за обезпечаване на това вземане, че кредиторът прехвърля обратно собствеността върху стоката на длъжника след погасяване на дълга. Струва си да се добави, че кредиторът може да упражни правото си само доколкото е необходимо за обезпечаване на вземането.

Договорът може да съдържа и разпоредби, които да уреждат въпросите за спазване на клаузите на договора относно използването на предмета на прехвърлянето от длъжника, като за целта може да бъде назначено контролиращо лице. Освен това в договора си струва да се предвиди задължението за информиране на кредитора за възможността за продажба на предмета на прехвърляне на собственост след крайния срок за погасяване на дълга, задължението за информиране за изпълнението от имуществото или несъстоятелността на длъжника, наличието на други форми на обезпечение при прехвърляне на собственост и последователността на тяхното изпълнение. Струва си да се припомни, че най-често се използва прехвърлянето на собствеността върху движими вещи при условие за разрешаване на имота. От друга страна, прехвърлянето на собствеността върху вещи, подлежащи на отложно условие, се отнася предимно за недвижими и движими вещи. Първият вид договор е прехвърлянето на собствеността след погасяване на дълга. Вторият вид договор се състои в това, че страната по договора, закупуваща вещта, се задължава да прехвърли обратно собствеността след настъпване на суспензивното действие. Така кредиторът става собственик на прехвърления недвижим имот и в същото време се задължава да прехвърли обратно собствеността, след като условието, посочено в договора, бъде изпълнено.

Страните могат да се позовават на разпоредбите на Гражданския кодекс за правоотношение на зависимост

Съгласно чл. 336 от Гражданския кодекс:

„(...) собственикът на вещ е както този, който действително я притежава, като собственик (независим собственик), така и този, който действително я притежава, като плодоползвател, заложнополучател, наемател, наемател или друго право с когото определена власт върху чужда вещ (зависим притежател)”.

Така длъжникът става зависим титуляр въз основа на споразуменията, произтичащи от договора за прехвърляне на собствеността за обезпечаване на вземания, като разпоредбите на Гражданския кодекс ще се прилагат до степента, която не е уредена в договора. Струва си да се добави, че има случаи, в които Гражданския кодекс урежда правото на собственост по такъв начин, че ще бъде невъзможно да се прехвърли предоставената собственост. Следователно, ако имаме работа с недвижими имоти, то в съответствие с чл. 157 от Гражданския кодекс:

„(...) собствеността върху недвижим имот не може да се прехвърля при условие или в срок. Ако договорът за прехвърляне на собствеността върху имота е сключен при или подчинен на срок, за прехвърлянето на собствеността се изисква допълнително споразумение на страните, включително тяхното безусловно съгласие за незабавното прехвърляне на собствеността." По правило при недвижимите имоти има безусловно прехвърляне на собствеността върху обезпечението.

Прехвърляне на собствеността като обезпечение по искове в банковото право.

Съгласно чл. 101 от Закона за банките:

„(...) обезпечаването на вземанията на банката може да се извърши чрез прехвърляне в банката от длъжника или трето лице, до погасяване на дълга с дължими лихви и комисионна, собственост върху движимото имущество или ценни книжа. При прехвърляне на собствеността върху определен вид или комплект от вещи, длъжникът или трето лице се задължава да отдели и обозначи артикула или комплекта вещи, а освен ако в договора е предвидено друго - да води отчет за промените в предмета. на прехвърляне на собственост”.

В прилаганите в банките договори за прехвърляне на обезпечение следва да се уточнят начините за връщане на прехвърляне на собствеността върху прехвърлената вещ. Следователно, в ситуация, когато вземането е обезпечено при прецедентното условие, ако длъжникът не погаси дълга в определения срок, собствеността върху стоката се прехвърля на банката. Само плащането на вноски по кредита или просрочена лихва от длъжника може да доведе до прехвърляне на собствеността върху него.

В случай на прехвърляне на собствеността върху стоката на длъжника, след погасяване на дълга от длъжника, кредиторът става собственик на стоката. В посочените по-горе споразумения страните следва да посочат датата, след която ще се извърши окончателното потвърждаване на правото на собственост от кредитора.

Въз основа на предходните споразумения за прехвърляне на собственост си струва да се припомни, че длъжниците могат да използват движими вещи. Въпреки това, в случай на злоупотреба с вещта, кредиторът може да вземе обратно вещта. Това се дължи, inter alia, на чл. 716 от Гражданския кодекс:

„(...) ако получателят използва вещта по начин, несъвместим с договора или със свойствата или предназначението на вещта, ако той повери вещта на друго лице, без да е упълномощен за това от договора или принуден от обстоятелства или ако вещта стане необходима на заемодателя по причини, които не са предвидени в момента на сключване на договора, заемодателят може да поиска връщането на вещта, дори ако договорът е сключен за определен период от време.

Струва си да добавим, че в случай на неплащане, въпреки изтичането на срока за погасяване на дълга, кредиторът може да продаде възложената вещ без съдебно изпълнително производство. Така в случай на договор за прехвърляне на обезпечение кредиторът не трябва да има изпълнителен титул. От друга страна, сумата, получена от продажбата на движимо имущество, може да бъде кредитирана от кредитора към обезпечения дълг. Кредиторът може да даде възложената вещ за ползване срещу заплащане на трето лице и така да удовлетвори дълга.

Започнете безплатен 30-дневен пробен период без прикачени условия!

Така в използваните в банките договори за прехвърляне на обезпечения се прилагат разпоредбите на банковото право, но преди всичко разпоредбите, съдържащи се в Гражданския кодекс. Струва си да добавим, че прехвърлянето на договори за собственост в банки се използва като допълнително обезпечение на вземанията, защото може да се случи длъжникът да продаде движимото имущество преди да възникнат просрочие по погасяване на вноските по кредита. Следователно банковите договори трябва да бъдат допълнително обезпечени. Размерът на обезпеченото вземане следва да отговаря на неговата правна сигурност и не може да доведе до прекомерна сума и прекомерна облага, получени от кредитора.

Освен това в решението на Апелативния съд в Бялисток от 2 февруари 2018 г. преписка изх. I ACa 724/17 беше посочено, че:

„(...) намерението на договора за прехвърляне на обезпечение не е просто прехвърляне на собствеността върху имота за удовлетворяване на задължението (напр. по договор за заем), а адекватна защита на интересите на кредитора в случай на неизпълнение от страна на длъжника. да изпълнява задълженията си. Удовлетворяването на кредитора с преотстъпения имот става не когато той придобие имота, тъй като то става към момента на сключване на договора за прехвърляне на собственост (чл. 155 § 1 от СК), а в момента, когато той предприеме действия за да се удовлетвори от тази позиция, за да погаси изцяло или частично обезпечен дълг”.

Прехвърлянето на сигурност е споразумение, което гарантира искове. Въз основа на такова споразумение длъжникът прехвърля собствеността върху имота на кредитора, който се задължава да използва този имот само доколкото е необходимо. Длъжникът ползва предмета на прехвърляне на имота, но без правото на собственост върху него. При сключването на споразумения за прехвърляне на обезпечения ние по принцип прилагаме разпоредбите на Гражданския кодекс, по-специално относно прехвърлянето на собствеността върху предоставените стоки. Прехвърлянето на собствеността върху движимо имущество следва да се извършва въз основа на запазен договор, който подлежи на прекратяване.

След погасяване на дълга ефектите от прехвърлянето на собствеността престават да се прилагат. Моля, имайте предвид, че собствеността върху имота не трябва да се прехвърля при условие. Когато става въпрос за прехвърляне на собствеността върху недвижим имот, първата стъпка е сключването на споразумение за безусловно прехвърляне на собствеността върху недвижимия имот с едновременното поемане на ангажимент от кредитора да прехвърли собствеността обратно при прецедентното условие, когато обезпеченото вземане се изплаща.