Право на намаляване на размера на дължимия данък с размера на данъка по вход от фактури по ДДС и коригиращи ДДС фактури

Обслужване На Услуги

Писмо от 19 ноември 2010 г., Данъчна камара във Варшава, IPPP2-443-631 / 10-4 / KG

Право на намаляване на размера на дължимия данък със сумата на данъка по вход от фактури с ДДС и коригиращи ДДС фактури, получени по електронен път или по факс, които не са електронни фактури.

Индивидуално тълкуване

Въз основа на чл. 14б, § 1 и § 6 от Закона от 29 август 1997 г. - Данъчна наредба (своден текст Законодателен вестник от 2005 г., бр. 8, т. 60, изм.) и § 7 от Наредбата на министъра на финансите от 20 юни 2007 г. относно разрешението за издаване на тълкувания на данъчното законодателство (Дневник на законите № 112, т. 770, изменен) Директорът на Данъчната камара във Варшава, действащ от името на министъра на финансите, заявява, че позицията на жалбоподателя, представена в заявление от 19 август 2010 г. (дата на получаване 26 август 2010 г.), допълнено с писмо от 16 септември 2010 г. (дата на получаване 21 септември 2010 г., дата на изпращане 17 септември 2010 г.), като отговор на искането на Органа от 09.09.2010 г. № IPPP2-443-631 / 10-2 / KG (в сила на 14.09.2010 г.) за писмено тълкуване на данъчния закон относно данъка върху добавената стойност в обхвата на право на приспадане на данък по вход от фактури с ДДС и коригиращи ДДС фактури, получени по електронен път или по факс, които не са фактури в електронен вид - неправилно е.

Обосновка

На 26 август 2010 г. е подадено заявление за писмено тълкуване на данъчния закон по индивидуален случай относно данък върху добавената стойност по отношение на правото на приспадане на данък по вход от ДДС фактури и коригиращи ДДС фактури, получени по електронна поща или по факс , които не са фактури в електронен вид.

Посоченото заявление е допълнено с писмо от 16 септември 2010 г. (дата на получаване: 21 септември 2010 г., дата на изпращане 17 септември 2010 г.), което е отговор на искането на Органа от 9 септември 2010 г., бр. IPPP2-443-631 / 10-2 / KG (в сила на 14 септември 2010 г.). Заявлението е допълнено в законоустановения срок.

Следното бъдещо събитие е представено в настоящото приложение:

Жалбоподателят, като част от дейността на търговец на автомобили, вкл. координира ремонтите на автомобили, принадлежащи на фирми, свързани с Б., извършвани в цялата страна в оторизирани сервизи. Индивидуалните сервизни центрове таксуват Дружеството за ремонти с ДДС фактури. Въз основа на получените фактури, Дружеството начислява на фирмите, включващи ремонтираните автомобили, с ДДС фактура, издадена в посочените в договора периоди (ежемесечно). Броят на фактурите, получени от отделните уебсайтове, е много голям. Всяка фактура се проверява от Дружеството, което издава разрешение, като по този начин се потвърждава изпълнението на услугата в съответствие със сключения договор с фирмата. Процедурата по упълномощаване понякога отнема доста дълго време (спорове - тарифи, се договарят между Компанията и сервиза, извършващ ремонта). Често предоставянето на разрешение е свързано с необходимостта от издаване на фактура, коригираща оригиналната фактура. Поради неправилна работа на пощенската станция, местоположение на услугите в цялата страна и по други причини, фактури и коригиращи фактури се получават дори няколко седмици или месеци след икономическото събитие, довело до издаването на тези документи.

Служителите на Дружеството могат да регистрират фактура или коригираща фактура в системата само след получаване на оригинала на такъв документ. Поради това Дружеството обмисля дали в бъдеще това би било възможно, на основание разпоредбата на чл. 218 и 219 от Директива 2006/112 / ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данък върху добавената стойност (Journal of Laws UE L.2006.347; наричана по-долу Директива 2006/112 / ЕО), отклонение от настоящия практика в обхвата, представен по-горе. Тоест дали е възможно Дружеството да приеме принципа, че документ - фактура с ДДС, фактура за корекция на ДДС - получен на хартиен носител по електронен път (чрез факс или електронна поща), но не е електронна фактура с електронен подпис е документ, който упълномощава Дружеството да демонстрира входящ данък в регистъра по ДДС и да бъде приспаднат от изходящия данък, произтичащ от такъв документ за данък по внесените данни.

Следователно беше зададен следният въпрос:

Правилно ли е в сетълмента по ДДС да се включва сумата на данъка по вход при закупуване на стоки и услуги въз основа на фактури и коригиращи фактури, получени по електронна поща или по факс, които не са електронни фактури с електронен подпис?

По мнение на Заявителя, начинът на изпращане на фактурата и коригиращата фактура не засяга правото на приспадане на данък за получаване.

Няма разпоредба на ЗДДС относно начина на изпращане на тези документи. чл.106 сек. 1 от ЗДвП не се коментира евентуалната необходимост данъкоплатците по ДДС да издават хартиени фактури. Съгласно тази разпоредба данъкоплатците по чл. 15, са длъжни да издадат фактура, в която да посочат по-специално продажбата, датата на продажба, единичната цена без данък, данъчната основа, данъчната ставка и сума, размера на митото и данните за данъкоплатеца и купувача, съгласно ал. 2. 2, 4 и 5 и чл. 119 параграф. 10 и чл. 120 параграф 16. Законодателят не коментира в тази разпоредба формата на фактурата. Използването на термина "издаване" от законодателя не ограничава обхвата на издаване на фактури само на хартиен бланк. Освен това в търговията може да има две ситуации: една, при която данъкоплатецът по ДДС изготвя и изпраща на купувача фактури в електронен вид, които след това се съхраняват от двете страни в една и съща форма (без да прехвърля съдържанието им на хартиен документ) и втората ситуация, при която данъкоплатецът изготвя и изпраща фактурата в нехартиен вид, но двете страни по сделката се разпечатват и съхраняват на хартиен, а не в електронен вид.

Следователно, Заявителят има право да приспадне начисления данък в месеца на получаване на фактурата, изпратена по всякакъв начин, включително по-специално по факс или електронна поща.

С оглед на приложимия правен статут позицията на жалбоподателя относно правната оценка на представеното бъдещо събитие се счита за неправилна.

Съгласно чл. 106 сек. 1 от Закона от 11 март 2004 г. за данъка върху стоките и услугите (Законодателен вестник № 54, т. 535, изм.), данъкоплатците по чл. 15, са длъжни да издадат фактура, в която да посочат по-специално продажбата, датата на продажба, единичната цена без данък, данъчната основа, данъчната ставка и сума, размера на митото и данните на данъкоплатеца и купувача, подлежащи на параграф 2. 2, 4 и 5 и чл. 119 параграф. 10 и чл. 120 параграф 16

С горното Съгласно нормативната уредба данъкоплатците трябва да издават фактури, документиращи облагаеми дейности, ако извършват такива. В аспекта на разглеждания казус е важно да се реши какво да се разбира под понятието „да издава“. Според Речника на полския език (Wydawnictwo Naukowe PWN, Варшава 1994), думата издаване трябва да се разбира като: изписвам, попълвам, издавам, напр. направим чек, сметка, документ.

Така терминът „издаване” означава изготвянето на документ, в случая фактура, за ползване от изпълнителя – получател на стоката или услугата, и доставката (доставката) на въпросната фактура на изпълнителя. Изготвянето на такава фактура се състои в включването на необходимите данни в документ с това име. Следва да се отбележи, че основната роля на фактурата, по отношение на ДДС, е да даде възможност на купувача да документира направени покупки, за да упражни правото си на приспадане на данъка, произтичащ от тези фактури (вж. член 86, параграф 2 от Закон за ДДС).

При фактури, издадени на хартиен носител и изпратени в електронен вид, законодателят умишлено не е уредил такава процедура, тъй като не я приема (такава възможност е предвидена в разпоредбите на директивите) като решение, което прави не гарантират автентичността на произхода и целостта на съдържанието на ДДС фактури.

Следователно не е изпълнено условието за използване на правни изводи в посоченото решение.

Съгласно чл. 218 от Директива 2006/112 / ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данък върху добавената стойност (Journal of Laws UE L No. 347, стр. 1 с измененията), наричана по-долу Директивата, за целите на настоящата директива Държавите-членки приемат като фактури документи или бележки на хартиен или електронен носител, които отговарят на условията, определени в настоящата глава.

Съгласно чл. 232 от Директивата във версията, която е в сила до 10 август 2010 г., фактурите, издадени в съответствие с разпоредбите на раздел 2, могат да бъдат изпращани на хартиен носител или, при условие че получателят приеме, могат да бъдат изпращани или предоставени по електронен път.

Въпреки това, съгласно чл. 233 параграф. 1 от Директивата, във версията, която е в сила до 10 август 2010 г., държавите членки приемат фактури, изпратени или предоставени по електронен път, при условие че автентичността на произхода на фактурите и целостта на тяхното съдържание са гарантирани с помощта на усъвършенстван електронен подпис или чрез електронен обмен на данни (EDI). В същото време, съгласно тази разпоредба, фактурите могат също да се изпращат или предоставят по електронен път, като се използват други методи, при условие че бъдат приемани от съответната държава-членка или държави-членки.

От горните разпоредби следва, че други методи за изпращане или предоставяне на фактури по електронен път изискват абсолютно одобрение от държавата-членка и това одобрение следва да бъде изразено директно в националните разпоредби, а не имплицитно.

Предвид гореспоменатите разпоредби следва да се посочи, че разпоредбите на директивата предвиждат фактурите да се издават само на хартиен или електронен носител. Освен това следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 218 се отнася до цялата директива, а не само до отделни раздели или глави от Директивата, следователно, освен ако не е изрично посочено, всички разпоредби относно фактурите в Директивата се позовават на фактурите, изброени в чл. 218, тоест за хартиени или електронни фактури, така че разпоредбите относно изпращането им се прилагат и за електронни и хартиени фактури. Следователно, когато фактура се изпраща на хартиен носител, е необходимо първо да се подготви в тази форма.

Тук си струва да се отбележи, че само изменените разпоредби на чл. 232 и 233 от директивите, които са в сила от 11 август 2010 г., либерализират издаването на електронни фактури. И така, според сегашната формулировка на горепосочените разпоредби, използването на електронна фактура подлежи на одобрение от получателя.

Автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурата, независимо дали е издадена на хартиен или електронен носител, се гарантира от момента на издаване на фактурата до края на срока на съхранение.

Всеки данъкоплатец определя как да гарантира автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурата. Това може да бъде гарантирано с всякакви бизнес проверки, които установяват надеждна одитна пътека между фактурата и доставката на стоки или предоставянето на услуги.

„Автентичност на произход“ означава сигурност по отношение на самоличността на доставчика или доставчика на услуги или издателя на фактурата.

„Интегритет на съдържанието“ означава, че информацията, изисквана от настоящата директива, не е променена във фактурата.

В допълнение към използването на видовете бизнес контрол, описани в параграф 1 по-долу са примери за технологии за гарантиране на автентичността на произхода и целостта на съдържанието на електронна фактура:

  1. усъвършенстван електронен подпис по смисъла на чл. 2, точка 2 от Директива 1999/93/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 1999 г. относно рамката на Общността за електронни подписи, въз основа на квалифициран сертификат и създадена с помощта на защитено устройство за създаване на подпис, по смисъла на чл. 2 точки 6 и 10 от Директива 1999/93 / ЕО;
  2. електронен обмен на данни (EDI), както е определен в чл. 2 от приложение 1 към Препоръка 1994/820/ЕО на Комисията от 19 октомври 1994 г. относно правните аспекти на електронния обмен на данни, когато споразумението, свързано с такъв обмен, предвижда прилагането на процедури, гарантиращи автентичността на произхода и целостта на данните .

Сравнявайки сегашната редакция на разпоредбите с тези, които са в сила до 10 август 2010 г., ясно се вижда, че само разпоредбите в сила от 11 август 2010 г. признават като фактура всеки документ, издаден и изпратен по електронен път, на който е гарантирана автентичността на произхода , целостта на съдържанието и четливостта. Данъкоплатецът, посредством всякакви бизнес контроли, извършва гореспоменатото уверение. От друга страна, технологиите, базирани на усъвършенстван електронен подпис и електронен обмен на данни (EDI), са само пример за възможните по-горе споменати уверение. Напротив, следва да се посочи, че преди 11 август 2010 г. само документи, чиято автентичност ще бъде гарантирана чрез усъвършенстван електронен подпис или чрез електронен обмен на данни (EDI), следва да се считат за фактури, издадени в електронна форма, освен ако разпоредбите на дадена страна позволяват използването на други методи.

Освен това трябва да се отбележи, че държавите-членки бяха задължени да приемат и публикуват не по-късно от 31 декември 2012 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с гореспоменатите изменение на директивата. Държавите-членки прилагат тези разпоредби от 1 януари 2013 г. (член 2, параграф 1 от Директива 2010/45/ЕС на Съвета от 13 юли 2010 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данък върху добавената стойност по отношение на разпоредбите относно фактурирането (Списание за закони UE L No. 189 стр. 1)). По този начин до 31 декември 2012 г. държавите-членки могат да разглеждат само фактури, издадени в електронна форма, които са обезпечени от горепосочените по методи, освен ако разпоредбите на дадена държава позволяват друго.

Подробни правила за издаване на фактури са посочени в Наредбата на министъра на финансите от 28 ноември 2008 г. относно възстановяването на данъци на определени данъкоплатци, издаването на фактури, тяхното съхранение и списъка на стоките и услугите, за които не се прилага освобождаването от ДДС (сп. от закони № 212, т. 1337, изм.). Тези правила важат както за фактури, издадени на хартиен носител, така и за електронна форма, като последната изисква изпълнението на допълнителни условия, които ще бъдат разгледани по-късно.

Разпоредбите на § 19-21 от горната наредба уреждат техническите аспекти, свързани с издаването и съхраняването на фактури. Съгласно § 19 ал. 1 по-горе наредбите, фактурите и коригиращите фактури се издават най-малко в два екземпляра, оригиналът се получава от купувача, а копието се съхранява от продавача. Оригиналната фактура трябва да съдържа думата ОРИГИНАЛ, а копието на фактурата трябва да съдържа думата КОПИЕ (§ 19 раздел 2). Когато оригиналът е изгубен или повреден, по искане на купувача, продавачът може да издаде дубликат на фактура (§ 20 от гореспоменатия регламент).

Според горепосоченото В съответствие с разпоредбата, купувачът следва да получи "ОРИГИНАЛНАТА" фактура. Съгласно заявлението, Заявителят възнамерява да получава фактури по електронна поща или по факс. В този случай на Заявителя няма да бъде издадена фактура, а ще бъде изпратен по електронна поща де факто екземпляр от фактурата с надпис „ОРИГИНАЛ” или копие от нея, ако е изпратено по факс, което несъмнено нарушава нормата на § 19 ал. 1 по-горе регулиране.

Предоставянето на купувача на фактура чрез електронна поща, въпреки че може да се счита за форма на издаване на фактура, не може да се счита за издаване на фактура на хартиен носител. Предоставяйки фактурата по електронна поща, Страната несъмнено предава съдържанието на този документ на ИТ език.

Следователно тези фактури трябва да отговарят на изискванията, определени в Наредбата на министъра на финансите от 14 юли 2005 г. за издаване и изпращане на фактури в електронен вид, както и за съхраняване и предоставяне на тези фактури на данъчния орган или данъчната инспекция ( Законодателен вестник № 133, т. 1119), тъй като в съответствие с § 1, т. 1 този регламент посочва, inter alia, начини и условия за издаване и изпращане на фактури в електронен вид.

Поради спецификата на този вид фактури, законодателят разпореди при издаването им да се спазват редица изисквания, които не са предвидени в нормативната уредба за фактурите на хартиен носител.

Съгласно § 2 от горепосочените от Регламента, фактурите, издадени в електронна форма, се изпращат, включително предоставят на разположение, в тази форма на получателя и се съхраняват в тази форма, като се използват електронни устройства за обработка (включително цифрово компресиране) и съхранение на данни, като се използва кабелна, радио, оптична или оптична техники за телепредаване или други електромагнитни средства.

Следователно, в светлината на приложимите разпоредби, е допустимо фактурата да се доставя на изпълнителя по електронен път, но в съответствие с изискванията, посочени в наредбата от 14 юли 2005 г. за издаване и изпращане на фактури в електронен вид. Едно от тези условия е посочено в § 4 от настоящия регламент и в съответствие с него фактурите могат да се издават, изпращат и съхраняват в електронна форма, при условие че автентичността на произхода им и целостта на съдържанието им ще бъдат гарантирани:

  1. защитен електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 2 от Закона от 18 септември 2001 г. за електронния подпис (Законодателен вестник № 130, т. 1450, изм.), заверен с валидно квалифицирано удостоверение, или
  2. чрез електронен обмен на данни (EDI) в съответствие със споразумение за Европейския модел за електронен обмен на данни, при което сключеното споразумение, свързано с този обмен, предвижда прилагането на процедури, гарантиращи автентичността на произхода на фактурата и целостта на данните.

В съответствие с § 6 сек. 1 по-горе Наредба за електронните фактури, фактурите, издадени или получени в електронна форма, се съхраняват на територията на страната по начин, който позволява, при поискване, в съответствие с отделни наредби, данъчни органи или органи за фискален контрол, незабавен, пълен и непрекъснат достъп по електронен път. средства към тези фактури, по-специално осигуряване на възможността за документирано събиране и използване на тези фактури от тези органи, включително тяхното отпечатване, както и гарантиране на четливостта на тези фактури, предмет на параграф 2. От посочените по-горе разпоредби законодателят реши, че издадените, изпратени и получени и съхранявани в електронна форма фактури трябва да имат най-малко гаранция за безспорна автентичност на произхода на тези документи от лицето, което е издало документа и гаранция за целостта (ненарушаването) на тяхното съдържание. Горното предполага задължението, предвидено в § 4, т. 1 от обсъжданата наредба за поставяне на издадените фактури със защитен електронен подпис, удостоверен със специално удостоверение.

Както беше посочено по-горе, в настоящия случай не става дума за хартиен превод на фактура, а за електронен, поради което всички изисквания за такъв превод са посочени в цитираната наредба на министъра на финансите от 14 юли 2005 г. ( Списание за закони №

Въз основа на разпоредбите на двата регламента, посочени по-горе, може да се приеме, че първата от обсъжданите разпоредби се прилага както за фактури, издадени на хартиен носител, така и за електронна форма. От друга страна, вторият акт за прилагане се прилага само за фактури, издадени в електронен вид, съдържащи в правилника си редица изисквания, специфични за тази форма на фактура.

Съгласно чл. 86 сек. 1 от цитирания закон, доколкото стоките и услугите се използват за извършване на облагаеми дейности, данъкоплатецът по чл. 15, има право да намали размера на дължимия данък със сумата на данъка за получаване по чл.22. 114, чл. 119 параграф. 4, чл. 120 параграф 17 и 19 и чл. 124.

Съгласно чл. 86 сек. 2, т. 1 от цитирания закон, размерът на данъка за получаване е предмет на ал. 3-7: сбор от данъчните суми, посочени във фактурите, получени от данъкоплатеца:

  1. за закупуване на стоки и услуги,
  2. потвърждаване на предплащане (авансово плащане, депозит, вноска), ако са свързани с възникване на данъчно задължение,
  3. от принципала за доставка на стоки, предмет на комисионния договор - като се вземат предвид отстъпките, посочени в чл. 29 сек. 4.

Правото на намаляване на размера на дължимия данък възниква - на основание чл. 86 сек. 10, т. 1 от цитирания акт - в сетълмента за периода, в който данъкоплатецът е получил фактура или митнически документ, при спазване на т. 2-5 и ал. 11, 12, 16 и 18. Ако данъкоплатецът не намали размера на дължимия данък в сроковете, посочени в ал. 10, може да намали размера на дължимия данък в данъчната декларация за един от следващите два данъчни периода.

В светлината на гореизложеното следва да се посочи, че данъкът за внасяне на стоки и услуги, закупени във вътрешната търговия (с изключение на селскостопански продукти и селскостопански услуги, закупени от земеделски производител с фиксирана ставка) произтича от фактури, получени от данъкоплатеца. В същото време правото на приспадане зависи от получаването на фактура от данъкоплатеца.

Изпращането на фактури по електронен път (по електронна поща или факс), въпреки че може да се счита за форма на издаване на фактура, не може да се счита за издаване на фактура във формата, предписана от данъчното законодателство.

Вследствие на това фактурите, получени от Дружеството по електронна поща или факс, няма да представляват основание за намаляване на изходящия данък с посочения в тях данък по вход, тъй като, както вече беше посочено, такива фактури няма да представляват документи, посочени в чл. 106 сек. 1 от цитирания закон, тъй като не са въведени в правно обращение. По този начин те няма да имат право да правят приспадането по чл. 86 сек. 1 и сек. 2 от цитирания акт, в сроковете, произтичащи от чл. 86 сек. 10 от цитирания акт.

Обобщавайки, получаването на фактури с ДДС и коригиращи фактури, изпратени по електронна поща или факс, няма да му дава право да приспада ДДС, произтичащ от тези фактури, тъй като това ще бъде само информация за съдържанието на фактурата, а не оригиналната фактура, която Дружеството трябва да има за обработване право на приспадане на данък по вход. Следователно позицията на заявителя следва да се счита за неправилна.

Тълкуването се отнася до бъдещото събитие, представено от заявителя и правния статус, който е в сила към датата на издаване на тълкуването. Следва да се отбележи, че по чл. 14f § 1 от Закона от 29 август 1997 г. - Данъчна наредба (Списание за закони от 2005 г. № 8, т. 60, изм.), заявлението за индивидуален превод подлежи на такса от 40 PLN. Това означава, че всички заявления, подадени до властите от 20 септември 2008 г., подлежат на такса от 40 PLN. Поради факта, че страната е платила такса за издаване на писмено тълкуване на данъчното законодателство в размер на 75 PLN на 23 август , 2010. r., разликата в размер на 35 PLN ще бъде върната в съответствие с 14f § 2a от Закона - Данъчна наредба, в 7-дневен срок от датата на приключване на производството по издаване на тълкуването - по банкова сметка на платеца.

Страната има право да подаде жалба срещу това тълкуване на данъчния закон поради несъответствието му със закона. Жалбата трябва да се подаде до Административен съд на провинция Варшава, ул. Jasna 2/4, 00-013 Warszawa, след предварително писмено искане от органа, издал тълкуването, в срок от 14 дни от датата, на която жалбоподателят е научил или е могъл да научи за издаването му - до отстраняване на нарушението на закона (чл. 52 § 3 от Закона от 30 август 2002 г. - Закон за производството пред административните съдилища - Законодателен вестник № 153, т. 1270, изм.). Жалба до Окръжния административен съд (в два екземпляра - чл. 47 от цитирания по-горе закон) се подава в 30-дневен срок от датата на връчване на отговора на органа на призовката за отстраняване на нарушението на закона, а ако орган не се е отзовал на призовката, в срок от шестдесет дни от датата на подаване на жалбата.призовка (чл. 53, ал. 2 от горепосочения закон).

Жалбата се подава чрез органа, чието действие или бездействие е предмет на жалбата (чл. 54 § 1 от гореспоменатия закон) на следния адрес: Данъчна палата във Варшава, Национална служба за данъчна информация в Плоцк, ул. 1 Maja 10, 09-402 Płock.

44206 Законодателен вестник 2011.177.1054: чл. 86 сек. 1; изкуство. 86 сек. 2 Правен вестник 2011.68.360: § 19; § 21