Привиден трудов договор - кога ZUS може да реши, че договорът е сключен за привидност?

Обслужване

Често се чува, че осигурителната институция е отказала обезщетение за болест или майчинство на бременна жена, тъй като е преценила, че трудовият договор е сключен с цел привидност, за да получи посочените по-горе социални осигуровки. Какво означава? Кога ZUS посочва, че трудов договор е неистински? Прочетете нашата статия и разберете повече?

Какво е трудов договор?

Трудовият договор е най-популярната форма на работа. Принципите на неговото сключване, основните права и задължения на страните са регламентирани от Кодекса на труда, за разлика от договорите за мандат или договорите за конкретна работа, които се извършват въз основа на разпоредбите на Гражданския кодекс. Основните признаци на трудовия договор се съдържат в чл. 22 от Кодекса на труда и това са:

  • извършване на работа на място и време, определени от работодателя - напр. в редовно работно време от понеделник до петък, 7.00-15.00 часа;

  • субординация - работата по трудов договор се извършва по указание на работодателя, за разлика например от гражданскоправните договори;

  • възнаграждение - изпълнението на работа по трудов договор винаги е задължително заплащане, за разлика например от мандатния договор, който може да бъде безплатен. Служителят има минимално възнаграждение за работа, гарантирано в съответните наредби.

Според Върховния съд в решението от 25 април 2019 г. (I UK 44/18):

допускането, че служителят изпълнява работа под ръководството на работодател, означава, че прояви на такова лидерство ще се появят по време на работния процес. Работодателят посочва задачите и процеса на тяхното изпълнение. Изпълнението на заповеди е в основата на взаимоотношенията между страните по трудовото правоотношение. […] Подчинението на служителя спрямо работодателя не може да се счита само за лично подчинение. Важна е и организационната субординация, която се проявява при определяне на мястото и времето на работа”.

Трудов договор като право на застраховка

Съгласно чл. 6 сек. 1 от Закона за социалното осигуряване оставането в трудово правоотношение е право на задължително пенсионно и здравно осигуряване. Осигуровката е от датата на учредяване на трудовото правоотношение до датата на неговото прекратяване. Основният въпрос за ЗУС е да определи дали дадено лице подлежи на задължително обществено осигуряване и дали между страните е налице трудово правоотношение по смисъла на чл. 22 от Кодекса на труда Само така разбираното трудово правоотношение е основание за осигуряване на служител и съответно отпускане на обезщетения за болест. Отпускането на обезщетения за болест от социалноосигурителната институция - обезщетения за болест или майчинство - зависи от изплащането на обезщетението от страна на органа, че трудовият договор действително е сключен, а не е сключен за привидност, за да получи обезщетението.

Пример 1.

Г-жа Зофия беше бременна и нямаше постоянна работа. Тя си уреди среща с приятелка, която управлява фирма за услуги, че ще я назначи като административен специалист. След няколко седмици работа Зофия излезе в отпуск по болест. Осигурителната институция (ЗУС) започна проверка и отказа да изплаща обезщетения за болест, тъй като прецени, че трудовият договор е сключен за привидност. ЗУС твърдят, че въпреки подписването на договора, кандидатстването за осигуряване или изплащането на заплата, трудовият договор не е сключен, тъй като г-жа Зофия не работи.

Нямаше свидетели, които да потвърдят, че работата е извършена, а ЗУС не повярва на твърдението на Зофия, че тя е рядко в офиса и работи предимно дистанционно. Според ZUS тезата за сключения трудов договор очевидно се подкрепя от факта, че работодателят не е разполагал със средства за откриване на ново работно място – имал е проблеми с уреждането на задълженията си и е поискал от ZUS да ги раздели на вноски – както и факта, че след излизането на Зофия в отпуск по болест, работодателят не е наел друго лице, което да я замести. За ZUS това означаваше, че е създадена специална позиция за г-жа Зофия, но веднага се разбра, че тя няма да работи там, а че се е наела само за получаване на облага, а трудовият договор между нея и работодателя е бил сключено за привидност.

Илюзията за трудов договор – кога се сключва?

Определението за илюзорност не само по отношение на трудовия договор, но и на всички други договори между страните може да се намери в чл. 83 от Гражданския кодекс, който гласи, че „волеизявлението на другата страна с нейно съгласие за явяване е недействително”. 

За да обясним какво е привиден трудов договор, можем да се позоваваме на решенията на Върховния съд, които често решават дали трудовият договор е сключен за привидност. В това от 29 юни 2017 г. (III UK 172/16) четем, че:

трудовият договор се сключва за привидност и следователно не може да представлява правомощие, което трябва да бъде покрито от социалното осигуряване на работника, ако при подаване на волеизявления и двете страни са наясно, че лицето, посочено в договора като служител, няма да извършва работа , а лицето, посочено като работодател, няма да използва нейния труд, т.е. когато страните предварително приемат, че няма да изпълняват правата и задълженията си по изпълнението на съдържанието на трудовото правоотношение.”. Една от причините за сключване на трудов договор с цел привидност е страните по трудовото правоотношение подават волеизявления, като предварително приемат, че работникът или служителят няма да полага работа и работодателят няма да използва тази работа. Тезата, че подлежащото на социално осигуряване трябва да произтича от действителна заетост, а не само от факта на сключване на трудов договор, е издигната и в решението на Върховния съд от 19 октомври 2007 г. (II UK 56/07), в. за което беше обяснено, че:

осигуряването е резултат от реална заетост, а не от самия факт на сключване на трудов договор. Документ под формата на трудов договор не е неопровержимо доказателство, че лицата, които го подписват като страни по договора, действително са направили волеизявление със записаното в документа съдържание.”.

Привиден трудов договор – какви са последиците за ЗУС и данъчната служба?

Постановяването от ЗУС на законосъобразно решение, че дадено лице не е подлежало задължително на социално осигуряване по трудовото правоотношение поради сключване на трудов договор по привидност, означава за работодателя:

  • задължение за дерегистрация на лицето, за което се отнася решението в ZUS, към датата, на която е уведомено;

  • необходимостта от изготвяне на корекции на документи за сетълмент, отнасящи се до дадено лице, чрез нулиране на базата за размера на вноските в личните отчети на ZUS RCA и RSA.

Въпреки това, когато става въпрос за последиците от признаване на сключването на трудов договор от ZUS под формата на данък върху доходите, следва да бъдат следните:

  • отписване на сумите на изплатените възнаграждения от данъчно признати разходи;

  • коригира годишната данъчна декларация, ако вече е подадена;

  • не коригирайте ДДФЛ-11 и ДДФЛ-4, ако са подадени - тъй като възнаграждението е изплатено и от него са събрани вноски, формулярите са изготвени и изпратени коректно.

За лице, чийто ZUS е отказал право да подлежи на социално осигуряване, това означава задържане на изплащането на обезщетения и призоваване за връщане на вече изплатени обезщетения. Сумите на неправомерно събраните обезщетения подлежат на събиране съгласно разпоредбите за административно-изпълнителното производство, въпреки че е възможно тази сума да се раздели на вноски.