Данък по ДДС (част 10) - Превишение на данъка по внесените данни над дължимия данък

Обслужване На Услуги

Активните платци на ДДС са длъжни да отчитат данък върху продадените стоки и услуги. Това се казва изходен данък (дължим на Държавната хазна). Размерът на данъка зависи от нетната цена (без ДДС) и ставката на ДДС за дадена стока/услуга:

Нетна цена х ставка на ДДС = данък ДДС.

Предприемач, регистриран като активен платец на ДДС, има определени привилегии в допълнение към задълженията да отчита ДДС върху продажбите. Основната е възможността за намаляване на дължимия данък от (входния) данък върху компанията. Благодарение на това е възможно да възникнат ситуации, в които предприемачът, въпреки факта, че е платец на ДДС, няма да трябва да плаща дължимия данък върху продажбите в данъчната служба, поради факта, че в даден месец данъкът върху покупки е по-висок от данъка върху продажбите. Така е имало излишък от ДДС.

Начини за отчитане на излишъка

Превишението на входящия данък над изходящия данък е показано в декларацията по ДДС-7 в т. 50. Предприемачът сам решава какво да прави с превишението и има две възможности:

  • прехвърляне на излишъка към следващия период на фактуриране,
  • деклариране на възстановяване на сума по банкова сметка, използвана за корпоративни сетълменти.

При вземане на решение за първия вариант предприемачът показва излишъка за прехвърляне към следващия период в т. 55. При следващата декларация той следва да пренапише тази сума в т. 37 като размера на горницата от предходната декларация. Тогава, ако в следващия период данъкът върху продажбите бъде по-висок от този, който трябва да бъде приспаднат от покупките, излишъкът ще бъде „изконсумиран“ и предприемачът ще трябва да плати по-малка сума. По този начин, ако в даден период е имало излишък от ДДС върху разходите и предприемачът очаква по-високи продажби през следващия период (и съответно по-висок данък върху продажбите), той може да прехвърли излишъка в следващите периоди.

Ако спецификата на дейността показва, че има чести излишъци по ДДС, за да не се натрупват суми за прехвърляне от период в период, можете да поискате от Данъчна служба за възстановяване на надвнесен ДДС. В това отношение разпоредбите определят три срока за данъчна декларация, като се приема, че 60 дни са съществени. Ако предприемачът реши да кандидатства за възстановяване, той го отбелязва в подадената ДДС-7 декларация в т. 51 и в една от т. 52, 53 или 54 в зависимост от датата на връщане.

Предприемачът може да комбинира и двете форми, т.е. да извърши частично връщане и частично прехвърляне на излишъка. Трябва обаче да се внимава сборът от сумите по т. 51 и 55 да не надвишава общия размер на излишъка, т.е. сумата в т. 50.

Правила и срокове за възстановяване на данъци

Правилата и сроковете за кандидатстване за възстановяване на данъци са включени в разпоредбите на ЗДДС. Основният период на изчакване за връщане е 60 дни. Всеки данъкоплатец има право на него, независимо от вида на извършените покупки или процента на продадените стоки или услуги. В някои случаи обаче този срок може да бъде съкратен или, което е по-лошо, за данъкоплатеца, ще трябва да бъде удължен.

Скъсяването на периода на изчакване за възстановяване на ДДС до 25 дни може да стане при условие, че предприемачът е платил всички фактури, митнически документи и други задължения, включени в обобщената информация за ДДС. Следователно само данъкоплатците, които уреждат сметките си текущо, имат право да кандидатстват за по-бързо възстановяване на надвнесен данък.

Ако предприемачът има надвнесен данък и в периода, за който е подадена декларацията, той не е извършвал облагаеми дейности – това е продажба – не може да кандидатства за възстановяване на данък нито на ускорената дата, нито на основната дата. Докато в даден период на сетълмент предприемачът не е извършил нито една облагаема продажба, но е извършил покупки, свързани с облагаеми продажби или въз основа на предходни периоди трябва да уреди надплащането на данъка, той трябва да декларира декларацията в рамките на периода, удължен до 180 дни.

Оспорване на възстановяване на данък

Данъчната служба може да постави под въпрос възстановяването на данъка в резултат на нередности и след това напълно да отхвърли заявлението за възстановяване или да предостави само частично възстановяване, което действително ще се дължи на предприемача след извършване на корекции.

Излишък от ДДС като обезпечение на имущество

От 2013 г. е възможно да се признае излишъкът от данък, който трябва да бъде възстановен при разплащания по ДДС като обезпечение на кредита на предприемача, изтеглен в банка или SKOK. За целта предприемачът следва да подаде заявление до данъчната служба, в което упълномощава службата да преведе надвнесената сума от дадена декларация по ДДС-7 по ДДС към неплатени задължения към банката.

Излишъкът от ДДС върху покупките над дължимия данък върху продажбите може да се използва от предприемача по различни начини. Върнат в сметката на предприемача може да се използва за погасяване на текущи задължения, прехвърлен към следващия период може да доведе до липса на необходимост от плащане на данъка въпреки по-високия ДДС върху продажбите от приспаднатия от покупките, или кредитиран към ценната книга може да помогне на предприемача при получаване на заем.