Разсрочено плащане и задължителна корекция на разходите

Обслужване На Услуги

През януари 2013 г. влязоха в сила наредби, уточняващи задължителни корекции на разходите в случай на неплащане на задължения в законоустановения срок. Коригирането на фактури с един краен срок трябва да бъде лесно. Но какво става при разсрочените плащания, когато погасяването е разпределено за период от, например, 12 месеца? И във връзка с промените в наредбите от 1 януари 2016 г., премахващи корекцията на разходите, ще бъде ли възможно прекласифициране на по-ранни отписвания като данъчни разходи в случай на погасяване на вноски през новата данъчна година? Да видим какво се е променило!

Корекция на разходите в нормативната уредба до декември 2015г

Задължението за извършване на принудителна корекция произтича от разпоредбата на чл. 24г от ЗДДФЛ. В него директно се казва, че ако сумата, произтичаща от фактурата (сметка, договор или друг документ) е включена в данъчно признатите разходи и не е платена в рамките на 30 дни от датата на изтичане на срока за плащане, данъкоплатецът е длъжен да намали данъка приспаднати разходи със сумата, произтичаща от тези документи.

Освен това, при срокове на плащане над 60 дни, намалението на данъчно признатите разходи се извършва след 90 дни от датата на включване на тази сума като данъчно признати разходи, освен ако не е уредена в този срок.

Ако стойността на разходите в месеца на корекцията е недостатъчна, предприемачът е длъжен да увеличи приходите със сумата, с която не са намалени данъчно признатите разходи.

Внимание!

Интересен факт е, че при срокове за плащане до 60 дни, датата на корекцията се изчислява от датата на изтичане на срока за плащане от фактурата, а за срокове над 60 дни - от датата на кредитиране на сумата. към разходите.

Намаляването на разходите се извършва в месеца на изтичане на срока, посочен в тези разпоредби. Ако задължението бъде уредено в същия месец (макар и след законоустановения срок), задължението за коригирането му няма да възникне. Ако обаче намалението вече е направено и данъкоплатецът уреди задължението, то в месеца, в който е платено, данъчно признатите разходи се увеличават със сумата на извършеното по-рано намаление.

Наредбата за водене на данъчна книга за приходите и разходите определя счетоводните бонове, които се използват за признаване на корекции в книгата - това са:

  • доказателство за намаляване на разходите/увеличаване на приходите - коригирано на разходите отрицателно,

  • доказателства за увеличение на разходите - в случай на положителна корекция на разходите.

Корекция на разходите - плащане на вноски

Ако предприемачът е направил покупка с възможност за плащане на вноски, тогава датата на крайния срок за плащане трябва да бъде датата на плащане на последната вноска. При плащания на 12 вноски това означава приблизително 360 дни. При покупка на изплащане обаче в периода преди 1 януари 2016 г. данъкоплатците може би са се чудили дали в такъв случай е оправдано да включват целия разход наведнъж. Или трябва да се раздели според датата на падежа? Отговорът е: разходът трябва да бъде включен изцяло според датата на фактурата.

В такъв случай корекцията следва да се извърши в месеца, в който изтичат 90 дни от момента на признаване на артикула в разходи. Ако 90-ият ден изпадне през януари 2016 г. или друг месец през 2016 г., не трябва да се правят допълнителни корекции на разходите от този период, в който той изтича. Неплатената част от вноските следва да бъде включена в корекцията. При всяко следващо плащане на вноска предприемачът следва да увеличава облагаемите с данъци разходи с платената стойност.

Корекция на разходите - вноските се погасяват след 01.01.2016г

Актът за изменение на разпоредбите за корекция на разходите вече е подписан от президента, така че от 1 януари 2016 г. чл. 24г от ЗДДФЛ относно корекция на разходите.

Какво тогава трябва да правят предприемачите с данъчно признати разходи, осчетоводени през 2013-2015 г. във връзка с неплатени задължения или отписани фактури за покупка, свързани с покупка на вноски? Законодателят предвиди такава ситуация и въведе преходни разпоредби. Следователно данъкоплатците, които погасяват задълженията си, отписани от данъчни разходи, след 1 януари 2016 г., ще могат да ги прекласифицират като данъчно признати разходи.

Същото важи и за плащането на вноски. По този начин, като плаща месечни вноски за покупки, към които е приложена корекцията на разходите, предприемачът ще може да го признае отново в разходите на компанията заедно с датата на плащане.

Пример 1.

На 10 януари 2014 г. предприемачът закупил телефон на вноски за сумата от 2520 злоти нето. През същия месец той го е включил в данъчно признатите разходи. Разходите трябваше да бъдат коригирани за сумата от 2380 PLN на 90-ия ден от датата на издаване на фактурата, т.е. през април 2014 г., тъй като срокът на плащането на вноските беше 3 години. По този начин, плащайки месечни вноски в размер на 86,10 PLN (70 PLN нето), данъкоплатецът увеличава разходите на компанията всеки месец с нетната сума. Той ще плаща вноски до януари 2017 г.

Поради смяната на нормативната уредба, отменяща корекцията на разходите от началото на 2016 г., данъкоплатецът не знае дали ще може да увеличи допълнително разходите на дружеството чрез плащане на вноски. Съгласно преходните разпоредби, предприемачът ще може да ги включи като данъчно признати разходи в месеца на плащане на вноската, както досега, считано от януари 2016 г. до края на периода за погасяване на вноската.