Данъчно облагане на тръжна облигация - кога трябва да се направи?

Обслужване На Услуги

Поръчките, направени чрез търг, са все по-често срещана бизнес практика. В случай на продажба чрез търг, депозитът е обща гаранция. Необходимостта от плащането му означава, че в търга участват само предприемачи, които наистина се интересуват от него. Организаторът, от своя страна, защитава интереса си в случай, че победителят в търга промени решението си. Задължително ли е облагането с тръжни облигации?

Плащане на услуга или стока и ДДС

При анализа на чл. 5, ал. 1, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност следва да се посочи, че за да се признае, че дадена доставка на стоки или услуги се облага с ДДС, абсолютно условие е заплащането на дадена дейност. Плащане означава извършване на дейности (доставка на стоки и предоставяне на услуги) срещу възнаграждение. В разговорно казано, възнаграждението е заплащане за работа, заплащане, както и компенсация, награда. От друга страна, платен е този, който изисква плащане, възстановяване, платено.

Горният анализ води до извода, че съществена характеристика на възнаграждението е наличието на пряка връзка между доставката на стоки или услуги и полученото плащане. По този начин дадена дейност е облагаема само ако е извършена срещу възнаграждение. Тя може да се счита за такава, когато има пряка и ясно персонализирана полза от страна на доставчика на стоката или услугата.

Друг фактор, определящ дали имаме работа с възнаграждение, е да определим дали такова възнаграждение е било дължимо за дадено обезщетение. Предвид горното, облагаема дейност възниква само във връзка със съществуването на правоотношение, посочено в договора между страните. Следователно трябва да има пряка и необходима връзка между извършваните дейности и размера на полученото възнаграждение, основана на гражданскоправните отношения между субектите, като същевременно възнаграждението може да бъде изразено в пари.

В обобщение, една дейност е облагаема само когато се извършва по силата на договор за облигиране, като една от страните по сделката може да се счита за пряк бенефициент на тази дейност. В същото време връзката между полученото плащане и ползата за плащащата страна трябва да бъде достатъчно пряка и ясна, за да може да се каже, че плащането се извършва в замяна на тази услуга.

Следователно понятието плащане за доставка на стоки или плащане за предоставяне на услуги трябва да се разбира като правото на субекта, който доставя стоките или предоставя услугата, да изисква от купувача на стоката, получателя на услугата или трето лице. плащане от страна на цена или еквивалент (напр. под формата на възнаграждение).

Вследствие на гореизложеното следва да се посочи, че само услугата, за която има потребител, тоест получателят на ползата, извличащ поне потенциална полза, ще подлежи на облагане с данък върху стоките и услугите. Докато няма субект, който би извличал или би трябвало да извлича конкретни финансови ползи, свързани с дадена услуга, услугата няма да бъде дейност, подлежаща на облагане с данък върху стоки и услуги.

Гаранция за наддаване - не е авансово плащане

Съгласно чл. 704 § 1 от Гражданския кодекс, в условията на търга или търга може да бъде предвидено, че лицето, което се включва в търга или търга, под страх да не ги допусне, трябва да заплати на организатора определена сума или да установи подходящо обезпечение за неговото плащане (депозит). По този начин депозитът не представлява плащането за стоката или услугата в момента на плащането. Участниците заплащат гаранцията за офертата на организатора, който ги пази до решаване на търга.

Пример 1.

Комуната възнамерява да продаде незастроена земя. Горният парцел ще бъде продаден под формата на открит устен търг. Участниците трябва да предоставят тръжна гаранция от 10%. Ще се съхранява от организатора до търга.

Следователно тук не става дума за авансово плащане. Внесеният депозит не го съставлява.

Данъчно задължение върху авансовите плащания

Съгласно разпоредбата на чл. 19а параграф. 8 от ЗДДС приемането на почти всяко плащане преди извършване на облагаема сделка във вътрешната търговия, освен в изрично посочените в закона случаи, независимо от неговия размер, поражда данъчно задължение. Няма съмнение, че трябва да има пряка връзка между получаването от данъкоплатеца на такова вземане и облагаемата дейност (доставка на стоки или извършване на услуга). Част от вземанията представляват възнаграждение, свързано с изпълнението на дейността, за която се дължи. В друг случай самото прехвърляне на пари, което не е свързано с бъдещата облагаема дейност, върху която се извършва плащането, остава неутрално по отношение на ДДС (не представлява облагаем аванс, авансово плащане, вноска и др.).

Пример 2.

Данъкоплатецът е решил да продаде парцела чрез оферта. Предприемачът, който представи най-високата оферта, трябва да направи авансово плащане за бъдещата продажба в рамките на седем дни.

В този случай данъчното задължение по ДДС ще възникне при извършване на плащането от данъкоплатеца.

Започнете безплатен 30-дневен пробен период без прикачени условия!

Задържана гаранция за наддаване за цената

Предприемачът, който спечели търга, няма да бъде върнат в случай на тръжна гаранция.

Пример 3.

Комуната възнамерява да продаде незастроена земя. Парцелът ще се продава под формата на неограничен устен търг. Неговите участници трябва да предоставят депозит от 10%. Тръжната гаранция, внесена в пари от спечелилия търга участник, е включена в покупната цена на имота. Присъединявайки се към търга, участниците се съгласяват, че ако спечелят, гаранцията за офертата ще бъде включена в цената. В този случай гаранцията за офертата става ли авансово плащане?

Видно от горния пример, срещу покупната цена се вписва депозит в брой на приетия купувач, с който избраният купувач се съгласява преди да влезе в търга. При такава ситуация несъмнено при заплащане на депозита се заплаща част от цената за доставка на стоките, предмет на търга. В резултат на включването на гаранцията на офертата към покупната цена, тя не губи съществуващите си функции, точно като авансово плащане или авансово плащане. Следва да се има предвид, че обезпечителната функция на тръжната гаранция е уредена по начина на депозита, посочен в чл. 394 от Гражданския кодекс. Изразява се в това, че ако спечелилият участник избягва сключването на договора, организаторът може да задържи начислената сума като обезпечение или да иска удовлетворяване от предмета на гаранцията за плащането на гаранцията.

Така изборът на купувача в търга представлява недвусмислено определение на доставката на стоката по предмет и обект. В случай, че е придружен от заплащане на депозита към покупната цена, това означава плащане на част от цената преди доставката на стоката или предоставянето на услугата, което съгласно чл. 19а параграф. 8 от ЗДДС поражда данъчно задължение в това отношение (виж индивидуално данъчно определение от 28 май 2019 г., номер 0111-KDIB3-1.4012.188.2019.1.KO).

Горното се потвърждава и в решението на Върховния административен съд от 20 март 2012 г., преписка изх. IFSK 834/11, който постановява, че „Ако следователно в тръжните спецификации е предвидено, че тръжната гаранция на спечелилия търга се вписва срещу покупната цена, с която избраният изпълнител се съгласява с вписването на офертата, тогава несъмнено в този момент, се заплаща заплащане на част от цената за доставка на стоките, предмет на търга. В резултат на включването на тръжната облигация към покупната цена тя не губи съществуващите си функции, точно като авансово плащане или авансово плащане”.

В обобщение, поради внесения депозит по търга за продажба на незастроена земя, данъчното задължение възниква при възлагането на търга и зачитането на тръжната гаранция към цената по чл. 19а параграф. 8 от ЗДДС.