Облагане с ДДС на обслужващи и жилищни сгради, т.е. 8% ставка на ДДС

Обслужване На Услуги

Строителство и саниране на жилищни сгради, при определени условия, може да се облага с преференциална ставка на ДДС от 8%.Докато прилагането на намалената ставка за сгради, предназначени единствено за жилищни или търговски цели, не е по-скоро проблематично, данъчното облагане на сгради със смесено предназначение, т.е. жилищни и обслужващи сгради, може да създаде затруднения. В следващата част на този член облагането с ДДС на обслужващи и жилищни сгради, напр. по отношение на ремонта им. Ще обърнем внимание и на нов инструмент, достъпен за данъкоплатците, т.е. Информация за обвързващата тарифа, която може да се окаже полезна при разрешаването на повдигнатите проблеми.

Намалена ставка на ДДС за жилищно строителство - основна информация

Преференциална ставка на ДДС от 8% съгласно чл. 41 сек. 12 от ЗДДС, се прилага за:

  1. доставки, строителство, обновяване, модернизация, термомодернизация, реконструкция или поддръжка на сгради или части от тях, включени в строителната индустрия, обхванати от програмата за социални жилища;
  2. работи по поддръжка, свързани с жилищни сгради или части от тях, с изключение на търговски помещения и жилищни помещения в нежилищни сгради, класифицирани в Полската класификация на строителните обекти в раздел 12 - доколкото изброените работи не са обхванати от тази ставка на основата на точка 1.

В следващия раздел на цитираната нормативна уредба законодателят е разяснил понятието за строителство, обхванато от програмата за социални жилища. Това трябва да се разбира като:
„Жилищни сгради или части от тях, с изключение на търговски помещения, жилищни помещения в нежилищни сгради, класифицирани в полската класификация на строителните обекти в раздел 12, и съоръжения, класифицирани в полската класификация на строителните обекти в клас ex 1264 - само сгради за здравеопазване институции, предоставящи услуги за настаняване от медицински и сестрински грижи, особено за възрастни хора и хора с увреждания, както и микроинсталации по чл. 2, точка 19 от Закона от 20 февруари 2015 г. за възобновяемите енергийни източници (Законодателен вестник от 2018 г., т. 2389, изм.), функционално свързани с тях.

Следователно прилагането на намалена ставка на ДДС зависи основно от класификацията на въпросния имот.

Въпреки това, за да се приложи преференциалната ставка, посочените по-горе обекти не трябва да надвишават 150 m2 - при жилищни помещения и 300 m2 - при еднофамилни къщи. Що се отнася до помещения или къщи с по-голяма площ, преференциалната ставка може да обхваща максимум от посочените по-горе площи, а излишъкът ще се облага с основна ставка на ДДС от 23%.

На този етап следва да се отбележи, че ЗДДС не указва пряко как трябва да се облагат посочените по-горе категории работи в контекста на жилищни и обслужващи сгради. Това става проблематично особено в аспекта на т.нар общи части. В ЗДДС не откриваме указания относно прилагането на съответната ставка в случай на обслужваща и жилищна сграда.

Ключът е правилното класифициране на дадена сграда

За конкретна група сгради е предвидено прилагането на ставката на ДДС от 8%. Законът за ДДС използва срока на строителство, обхванат от програмата за социални жилища и дава дефиниция на това понятие. Накратко – ако има основания да се смята, че една сграда може да бъде класифицирана като такава, тогава става възможно да се приложи преференциална ставка на ДДС.

Класификацията на сградите е извън разпоредбите на ЗДДС – в чл. 2, точка 12 само гласи, че жилищните сгради следва да се разбират като жилищни сгради с постоянно пребиваване, класифицирани в полската класификация на строителните обекти в раздел 11. В тази ситуация вижте Регламента на Министерския съвет от 30 декември 1999 г. относно полската класификация на строителни обекти (ПКОБ). Основният критерий, който определя дали е жилищен или нежилищен, е площта на сградата. В съответствие с горния регламент:
„[B] жилищни сгради са сгради, в които поне половината от общата използваема площ се използва за жизнени цели. В случаите, когато по-малко от половината от общата полезна площ се използва за жилищни цели, такава сграда се класифицира като нежилищна според предназначението й.“ Основният критерий за оценка на характера на сградата е нейната площ. Ако повече от половината от сградата се използва за жилищни цели, сградата може да се счита за жилищна сграда. Проучването на горния основен критерий ни позволява да определим дали сме в контакт с жилищна сграда, класифицирана в раздел 11 от ПКОБ, където има еднофамилни жилищни сгради, сгради с два апартамента и многоквартирни сгради и сгради за колективно живеене, или с нежилищна сграда, класифицирана в раздел 12 от ПКОБ, където има и др хотели и сгради за настаняване на туристи.

Горното се потвърждава по-специално в индивидуалното тълкуване, издадено от директора на Националната данъчна информация от 5 август 2019 г., преписка изх. 0113-kdipt1-3.4012.322.2019.1.mk, където е отбелязано, inter alia, че:
„[М] като се има предвид описанието на казуса и цитираните законови разпоредби, следва да се посочи, че тъй като, както е посочено от Заявителя, описаните строителни работи ще бъдат извършени от Заявителя като част от ремонта на сграда с клас. според Полската класификация на строителните обекти в раздел 1130 PKOB (колективни жилищни сгради) - представляващи сгради, включени в строителната индустрия, обхваната от програмата за социални жилища - именно за тези работи (услуги) ще се прилага данъчната ставка от 8% ” .

Важно е, че при сегашната правна ситуация индивидуалните тълкувания по разглеждания въпрос са относително неефективен инструмент, тъй като данъчната служба е свързана с действителното състояние, представено от жалбоподателя. Това означава, че ако заявителят заяви, че например предоставя услуги по обновяване на сграда, класифицирана в раздел 11 от PKOB, тълкувателният орган е обвързан с тази информация и по този начин - не проверява действителното състояние. Съвсем различни опции се предлагат на данъкоплатците от Информацията за обвързващата ставка (WIS), за която може да се кандидатства от 1 ноември 2019 г.

WIS и облагане с ДДС на обслужващи и жилищни сгради

От ноември 2019 г. информацията за обвързващата ставка (WIS) се издава от директора за данъчна информация. Целта на въвеждането на тази институция е да се създаде инструмент, благодарение на който участниците на пазара ще могат да получават, по решение на директора на Националната данъчна информация, информация за класификацията на стоки (съгласно Комбинираната номенклатура - КН) или услуги (според Полската класификация на продуктите и услугите - PKWiU). Данъкоплатците също ще могат да получат решение относно класификацията според Полската класификация на строителните обекти - PKOB. Решението, съдържащо описание на стоките или услугите и съответната по-горе класификация, има за цел да определи правилната ставка на ДДС. Информацията за обвързващата ставка помага на данъкоплатците, напр. по отношение на класификацията според Полската класификация на строителните обекти, благодарение на което данъкоплатците ще получат възможност за правна защита в областта на групирането според PKOB и по този начин използването на правилната ставка на ДДС. Придобиването на WIS в областта на PKOB ще позволи на данъкоплатците да избегнат съмнения относно класификацията на дадена сграда и по този начин – ще позволи да се определи правилната ставка на ДДС за обслужваща и жилищна сграда.

Облагане с ДДС на обслужващи и жилищни сгради и съдържанието на договора

Един от ключовите аспекти за прилагането на ставката на ДДС от 8% за строителни работи, свързани със сервизна и жилищна сграда, могат да бъдат клаузите на сключения между страните договор.

Ако договорът ясно разграничава обхвата на строителството в рамките на услугата и жилищните части, тогава съществува риск облагането на целия договор с ставка от 8% да бъде поставено под въпрос. A contrario – когато имаме досег със сграда, предназначена предимно за жилищни цели, най-разумно е да сключим комплексен договор за нейното строителство или обновяване. Липсата на разделяне на обхвата на работите за сервизната и жилищната част по правило ще позволи използването на преференциална ставка за цялата поръчка, което беше подчертано, inter alia, в индивидуалното определение, издадено от директора на Национална данъчна информация на 27.06.2017г. номер за справка 0114-kdip1-1.4012.116.2017.2. Органът установи по-специално, че:
„Прилагането на правилната данъчна ставка зависи и от разпоредбите на договора за строителство. Ако предмет на поръчката са СМР в жилищни сгради (ПКОБ 11) като цяло - дължимата ставка ще бъде 8%. Ако обаче в договора е посочено, че строителните работи ще се отнасят до отделни части на сградата, т.е. жилищни и отделно нежилищни зони, тогава данъчната ставка от 8% ще се прилага за услуги, предоставяни в жилищната част, и за услуги, предоставяни в нежилищната част. -жилищна част - 23 % данъчна ставка”. Започнете безплатен 30-дневен пробен период без прикачени условия!
При излагане на фактите жалбоподателят сочи, че е сключил комплексен договор за строителство на обслужваща и жилищна сграда, без да разграничава в договора етапите на изграждане на съответно жилищната и обслужващата част. Липсата на такова разделяне позволи да се получи одобрението на данъчната служба за прилагане само на ставката на ДДС от 8%. Органът, в същото тълкуване, обобщи тези съображения, както следва:
„При пренасяне на посочените по-горе законови разпоредби към настоящия случай следва да се посочи, че тъй като предмет на заявлението са услуги, състоящи се в изграждането на сграда като цяло, класифицирана в ПКОБ за група 11, намалената данъчна ставка от 8 % се отнася за тази дейност. Освен това Заявителят и Инвеститорът, за които се предоставя услугата, са активни платци на ДДС. Така за представената в заявлението услуга, състояща се в изграждане на жилищно-обслужваща сграда, следва да се приложи ставка на ДДС от 8%, съгласно чл. 41 сек. 2 и 12 във връзка с чл. 146а т. 2 от ЗДДС. Следователно позицията на заявителя трябва да се счита за правилна”.