Отговорност на наследниците – какво ще кажете за неплатените данъци?

Обслужване На Услуги

На практика всеки гражданин плаща данъци върху различни доходи или правни сделки. В статията по-долу ще разгледаме как по отношение на данъчното облагане се оформя ситуацията, в която данъкоплатецът умира преди плащането на данъка. Такъв неплатен данък минава ли под отговорността на наследниците?

Отговорност на наследниците - какви са правилата за наследяване?

Правилата за наследяване са определени в Гражданския кодекс. Вследствие на това наследниците и обемът на придобитото имущество се определят въз основа на разпоредбите на гражданското право.

От друга страна, по отношение на отговорността на наследниците за данъчни задължения следва да се направи препратка към разпоредбите на Данъчната наредба. Съгласно чл. 97 от ОП наследниците на данъкоплатеца поемат предвидените в разпоредбите на данъчния закон имуществени права и задължения на наследодателя. Тези разпоредби се прилагат и за правата и задълженията, произтичащи от решения, издадени съгласно разпоредбите на данъчното законодателство.

За отговорността на наследниците за задълженията на наследодателя ще се прилагат и разпоредбите на СК. Следователно, ако наследникът приеме или отхвърли наследството съгласно разпоредбите на този кодекс, това ще има и данъчноправни последици.

Това правило важи и за просрочени данъци или лихви за забава, неплатени от наследодателя.

Наследникът, който приеме наследството, ще отговаря за данъчните задължения и просрочените задължения на наследодателя. Ако обаче наследникът се откаже от наследството, той не носи отговорност.

Решение за отговорността на наследниците

Ако приемем, че наследникът приема наследството, е необходимо да се анализира как се формира отговорността на наследниците за данъците на наследодателя.

В тази връзка следва да се направи препратка към чл. 100 от Данъчния кодекс. Тази разпоредба гласи, че данъчният орган се произнася с еднократно решение относно обхвата на отговорността или правата на отделните наследници въз основа на окончателни решения, издадени срещу наследодателя и неговите задължения, произтичащи от верни декларации.

В контекста на горната разпоредба следва да се отбележи, че прехвърлянето на отговорността от наследодателя към наследника става в деня на откриване на наследството (смъртта на наследодателя). Така данъчният орган не се произнася за „отговорност“, а за „обхват на отговорност“.

На следващо място, имайте предвид, че в тази връзка е необходимо да се издаде решение от данъчния орган. В резултат на това наследникът не подава данъчна декларация от името на починалия. Тук е необходимо данъчно решение.

Трябва също да се отбележи, че има два начина за създаване на данъчни задължения в данъчното законодателство. Съществуват задължения, произтичащи от закона (например данък върху ДДФЛ) и задължения, произтичащи от връчването на решение за определяне на размера на данъка (например данък наследство и дарение).

Цитираният чл. 100 от ОП посочва, че в обхвата на наследствената отговорност попадат данъците, произтичащи от данъчни декларации и тези, произтичащи от данъчни решения. Следователно, ако срещу наследодателя не е издадено данъчно решение за установяване размера на данъка, такова решение не може да бъде постановено срещу наследника.

От друга страна, ако подадената от наследодателя декларация е невярна или декларацията не е подадена, при вземане на решение относно обхвата на отговорността или правата на наследниците, данъчният орган определя или определя размера на данъка.

Започнете безплатен 30-дневен пробен период без прикачени условия!

Пример 1.

Завещателят е наел частен имот, като наемът е обложен еднократно. Завещателят е починал на 10 януари, преди да представи своя ДДФО-28. В този случай наследникът не подава декларация по ДДФЛ-28. Данъчният орган е този, който ще издаде данъчно решение за наследника по задължението на наследника, в което ще определи и размера на фиксирания данък.

Пример 2.

Завещателят е развивал стопанска дейност и на 30 април е подал декларация по ДДФО-36L. Преди да си плати данъка, той умря. При това положение наследникът също трябва да изчака решение от данъчния орган. Данъчният орган има право да провери дали декларацията PIT-36L е подадена правилно. В данъчното решение органът може да посочи данъка в различен размер.

Пример 3.

Завещателят е получил дарение. Преди подаване на декларацията СД-3 почина. При това положение данъчният орган не е издал решение на наследодателя за установяване размера на данъчното задължение. Органът не може да постанови такова решение и спрямо наследниците.

Накрая нека посочим, че срокът за плащане от наследника на задълженията, произтичащи от решението за размера на неговата отговорност, е 14 дни от датата на връчването му.

Отговорността на наследниците за данъчни задължения на наследодателя се определя от данъчния орган с решение. Срокът за плащане е 14 дни от датата на получаване на такова решение.

Заслужава да се отбележи също, че можем да се справим със ситуация, при която наследодателят умира в хода на производството, водено от данъчния орган.

При такава специална ситуация чл. 102 § 2. ОП. Посочва, че на мястото на починалата страна в хода на производството по въпроси, свързани с правата и задълженията, посочени в чл. 97 се присъединява от нейните наследници.

Задължение за уведомяване на наследниците

Освен това следва да се посочи, че данъчните органи имат и специфични задължения към наследниците.

Както можем да прочетем в чл. 103 от Данъчния кодекс, данъчните органи уведомяват наследниците за:

  1. подадени от наследодателя жалби срещу решения, жалби срещу решения и жалби до административния съд;

  2. решения за обратно изкупуване и разсрочване, ако не е изтекъл срокът за плащане на отсрочени данъци или данъчни задължения или срокът за плащане на вноски;

  3. решения и определения, които са връчени на наследодателя, а в деня на смъртта му все още не е изтекъл срокът за подаване на жалба, жалба или жалба до административния съд;

  4. започнат данъчен контрол или митнически и фискален контрол;

  5. заявления за образуване на производство, подадени от наследодателя;

  6. служебно производство срещу наследодателя.

Да добавим, че сроковете за подаване на жалба, жалба или жалба до административния съд текат отново от датата на връчване на уведомлението.

По подобен начин е уреден и въпросът за ограничаване на данъчните задължения. Е, както следва от чл. 99 от Данъчна наредба, сроковете не започват да тече, а започналия период спира от датата на смъртта на наследодателя до датата на решението на съда за придобиване на наследство или вписване на удостоверението за наследство, но не. повече от 2 години от смъртта на наследодателя.

Ето защо, отговаряйки на поставения в заглавието въпрос, следва да се посочи, че отговорността на наследниците за неплатени данъци е сложен въпрос. По принцип можем да посочим, че неплатеният данък отива при наследниците, които приемат наследството. В този случай данъчният орган взема решение за размера на отговорността.