Отговорност на пълномощника за задълженията на дружеството – кога възниква?

Обслужване

Пълномощното е специален вид пълномощно, което може да бъде предоставено само от предприемач, вписан в CEIDG или KRS. Предоставянето на пълномощник означава упълномощаване на пълномощник да действа от името на дружеството в рамките на обхвата, обхванат от пълномощното. Както предприемачът, така и търговският пълномощник трябва да знаят точно каква отговорност е свързана с изпълнението на тази функция.

Дружеството по гражданско право няма да предостави прокуратура

Пълномощното е уредено в разпоредбите на Гражданския кодекс, според които включва пълномощното за съдебни и извънсъдебни дейности, свързани с управление на стопанска дейност. Прокуратурата трябва да бъде дадена в писмена форма - устното й предоставяне ще направи тази декларация невалидна.

Разпоредбата на чл. 109 от Гражданския кодекс
„§ 1. Прокуратурата е пълномощно, издадено от предприемач, подлежащ на задължение за вписване в Централния регистър и информация за стопанската дейност или в регистъра на предприемачите в Националния съдебен регистър, което включва разрешение за извършване на съдебна и извънсъдебна дейност. свързани с управлението на предприятие.
§ 2. Не можете да ограничавате прокуратурата с действие спрямо трети лица, освен ако специален закон не предвижда друго."

Само вписани в съответния регистър предприемачи, както физически лица, упражняващи ЕТ, така и предприемачи, действащи под формата на дружество, могат да учредяват прокуратура. Изключение е гражданскоправно дружество, което поради своето естество не може да предоставя възлагане - само предприемачи - съдружници на гражданско дружество самостоятелно и от свое име.

Отговорността на пълномощника е само на общи принципи

Обхватът на прокуратурата обхваща както всички съдебни действия (напр. представляване на дружеството в съдебно производство или завеждане на иск от името на предприемач), така и извънсъдебни действия (напр. сключване на договори, поемане на задължения, дейности, свързани с нормалното функциониране на предприятието). Посоченият по-горе обхват може да бъде ограничен в съдържанието на пълномощното, ако това реши предприемачът, даващ упълномощаването, и по правило не е възможно да се ограничава пълномощното с действие спрямо трети лица.

В същото време търговският пълномощник изисква отделно пълномощно за:

  • продажба на предприятието,

  • предаване на предприятието за временно ползване,

  • продажба на недвижими имоти,

  • имуществени тежести.

В посочените по-горе случаи самият документ за поръчка не е достатъчен, а търговският пълномощник трябва да представи издаденото от предприемача разрешение за извършване на конкретна дейност.

Пълномощникът не носи отговорност, стига да представлява дружеството в съответствие със съдържанието на пълномощника и всички пълномощни, предоставени в описаните по-горе случаи. Отговорността на прокурора обаче възниква, ако надхвърля обхвата на предоставеното му пълномощие. Това ще се случи и когато търговският пълномощник действа от името на дружеството въпреки изтичането на предоставеното му пълномощно.

Разпоредбата на чл. 415 от Гражданския кодекс
„Който е причинил друга загуба по своя вина, е длъжен да я поправи.

Различни разпоредби на полското законодателство (например разпоредбата на член 299 от Кодекса на търговските дружества) предвиждат отговорността на лицата, действащи от името на дружества, за техните задължения. В нито една разпоредба на Гражданския кодекс обаче не е посочено ясно каква е отговорността на търговския пълномощник както за задълженията на дружеството, така и за поведението на търговския пълномощник спрямо него. Поради това следва да се посочи, че търговският пълномощник няма да носи отговорност за задълженията на дружеството. В същото време, ако действията му са причинили щети на имуществото на дружеството или са допринесли за неговото създаване, то той може да носи отговорност за вреди въз основа на общите принципи, произтичащи от чл. 415 от Гражданския кодекс.

Пълномощникът може да отговаря за вреди само на общи принципи, на основание разпоредбата на чл. 415 от Гражданския кодекс.

Посочената разпоредба установява отговорността на пълномощника въз основа на т.нар принципа на вината. Отговорността на търговския пълномощник поради съдържанието на тази разпоредба ще зависи от конкретните фактически обстоятелства, тъй като ищецът (например предприемачът) ще бъде длъжен да докаже, че търговският пълномощник отговаря на условията за деликтна отговорност, т.е.:

  • има жалко

  • съществува адекватна причинно-следствена връзка между поведението на търговския пълномощник (неговото действие или бездействие),

  • търговският пълномощник е виновен за настъпилата вреда.

Под вината следва да се разбира личната укоримост на извършеното деяние, а адекватна причинно-следствена връзка трябва да означава, че причинената вреда е нормална последица от поведението на извършителя на деянието.

Търговският пълномощник ще носи отговорност както за загубите, понесени от предприемача, така и за пропуснатите ползи.

Разпоредбите на Данъчната наредба предвиждат, че при неефективност на принудителното изпълнение срещу дружеството членовете на управителния съвет отговарят за данъчните задължения на дружеството с цялото си имущество. В същото време тези разпоредби не посочват търговски пълномощник като лице, отговорно за данъчните задължения, следователно той не може да носи отговорност за такава отговорност.

Заслужава да се отбележи също, че търговският пълномощник не носи отговорност за данъчните задължения на упълномощителя си, тъй като не е посочен като задължено лице в разпоредбите на ЗДДФЛ.

Започнете безплатен 30-дневен пробен период без прикачени условия!

Прилага ли се отговорността на пълномощника при неподаване на заявление за несъстоятелност?

Изключително важен въпрос е отговорността на търговския пълномощник по чл. 299 от Кодекса на търговските дружества, според който членовете на управителния съвет на дружеството отговарят за дружеството, в случай че изпълнението срещу него се окаже неефективно. Членовете на управителния съвет могат да бъдат освободени от тази отговорност, ако докажат например, че молбата за несъстоятелност на дружеството е подадена навреме или че неподаване на молбата не е причинено по вина на член на управителния съвет .

Поради сходството на функциите на търговски пълномощник и член на управителния съвет, в доктрината имаше гласове, че търговският пълномощник също е длъжен да подаде молба за несъстоятелност в срока, определен в разпоредбите на Закона за несъстоятелността ( 30 дни от датата на обявяване в несъстоятелност).

През 2016 г. законодателят измени разпоредбата на чл. 21 от Закона за несъстоятелността, с цел разширяване на обхвата на отговорността за подаване на заявление за несъстоятелност и на лицата, действащи като пълномощници в търговски дружества.

Разпоредбата на чл. 21 сек. 1 и 2 от Закона за несъстоятелността
„1. Длъжникът е длъжен да подаде молба за несъстоятелност в съда не по-късно от тридесет дни от датата, на която е настъпило основанието за обявяване в несъстоятелност. 2. Ако длъжникът е юридическо лице или друга организационна единица без правосубектност, на която е предоставена правоспособност с отделен акт, задължението по ал. 1, е отговорност на всеки, който въз основа на закона, устава или устава има право да води делата на длъжника и да го представлява самостоятелно или съвместно с други лица..

Съгласно действащата нормативна уредба, задължението за подаване на посоченото заявление е на лицата, които по силата на акта, договора или устава имат право да „ръковеждат делата на длъжника и да го представляват“. Задълбочен анализ на тази разпоредба обаче позволява да се приеме, че търговският пълномощник не е длъжен да подаде заявление за несъстоятелност, тъй като представлява дружеството, но не ръководи неговите дела.

Решението на ВКС от 15.03.2013 г., постановено по делото изх. V CSK 177/12
„Търговският пълномощник не носи отговорност за неподаване на заявление за несъстоятелност, а следователно и последиците от неизпълнение на задължението за предприемане на съответните действия и подаване на 6-та молба в срок, тъй като актът по подаване на заявлението попада в правомощията. на търговския пълномощник, а не неговите задължения”.

Тази гледна точка изглежда все още доминира – въпреки намеренията на законодателя – в съдебната практика и литературата, поради което гореспоменатото решение на Върховния съд все още остава в сила.