Отписвания като данъчен разход и приход

Уебсайт

Създаването на загуби от обезценка е следствие от принципа на предпазливост и честния и вярен образ, изразен в закона за баланса. Създаването на преоценъчни отписвания в съответствие със закона за баланса има последици в данъчното законодателство - при определени условия отписването може да представлява данъчен разход или данъчен приход. Представяме намаленията като данъчен разход и приход.

Отписване на вземания

Съгласно чл. 35б от Закона за счетоводството стойността на вземанията се актуализира, като се отчита степента на вероятност за тяхното плащане чрез извършване на отписване. Каталогът от ситуации, за които законодателят разпорежда да се създаде отписване, включва:

  • вземания от длъжници, обявени в ликвидация или несъстоятелност и по отношение на които е открито производство по преструктуриране или е подадено заявление за одобрение на споразумение в производство за одобрение на споразумение - до размера на вземанията, които не са покрити с гаранция или друго обезпечение на вземания, отчетени пред ликвидатора или съдията-комисар в производство по несъстоятелност или вземания, включени в списъка на вземанията в производство по преструктуриране;
  • задължения от длъжници в случай на отхвърляне на заявлението за несъстоятелност, ако имуществото на длъжника е недостатъчно или достатъчно за покриване на разноските по производството по несъстоятелност - в пълния размер на дълга;
  • вземания, оспорени от длъжници и с които длъжникът е в просрочие, и според преценката на имущественото и финансовото състояние на длъжника не е вероятно погасяването на дължимата сума в договорния размер - до сумата, която не е покрита с гаранция или друго обезпечение на вземанията;
  • вземания, равни на сумите, увеличаващи вземанията, за които преди това е извършена обезценка - в размер на тези суми, до получаването или отписването им;
  • просрочени или непросрочени вземания с висока степен на вероятност за несъбираемост, в случаи, обосновани от вида на бизнеса или структурата на получателите - в размер на надеждно изчислено отписване, включително общо, за лоши задължения.

Не се създава обезценка по отношение на вземане, което е изтекло, погасено или признато за несъбираемо.

Съгласно чл. 16 сек. 1 т. 26а от Закона за корпоративното подоходно облагане, по-нататък: ППОП, преоценъчните отписвания не се считат за данъчно признати разходи, но данъчно признатите разходи са отписвания, актуализиращи стойността на вземанията, посочени в Закона за счетоводството, на тази част от вземането, която преди това е кредитирана на основание чл. 12 сек. 3 към дължими приходи, като тяхната несъбираемост е направена вероятна на основание чл. 2а, точка 1. За да обобщим, само отписвания, които отговарят заедно на следните условия, могат да бъдат данъчен разход:

  • вземането преди това е било класифицирано като вземане,
  • преоценъчното отписване е извършено въз основа на помещенията, произтичащи от Закона за счетоводството,
  • невъзстановимостта на вземанията е направена вероятна по реда, предвиден в чл. 16 сек. 2а точка 1.

Ако вземането не е приход от стопанска дейност, то не може да бъде разход, дори ако невъзстановимостта е документирана. Следователно сумата на начислените лихви или договорни неустойки няма да бъде данъчната цена, въпреки факта, че за тях е създадено намаление.

Прави невъзстановимостта правдоподобна

Данъкоплатецът е отговорен да направи дълга невъзстановим. С решение от 15 декември 1999 г. I SA / Gd 2185/97 Върховният административен съд постанови:

„Да направим дълга несъбираем е заместващо доказателствено средство, тоест мярка, която не е сигурна, а само вероятността да се направи изявление за даден факт. Следователно въпросът не е да се вземат доказателства, които правят даден факт абсолютно сигурен, а да се посочат обстоятелства, достатъчни, за да бъдат убедени във вероятността на даден факт.

В същото време следва да се отбележи решението на Върховния административен съд, изх. II FSK 1163/09, който подчертава, че:

„Необходимо условие за признаване като данъчно признати разходи отписване на актуализация на стойността на вземанията, чиято невъзстановимост е вероятна, е актуализиране на стойността на вземанията в съответствие с разпоредбите на Закона за счетоводството. Следователно, ако (...) вземанията са погрешно осчетоводени като несъбираеми вземания и са третирани директно като данъчен разход, твърдението, че осчетоводената по този начин стойност не може да се счита за данъчно признат разход съгласно чл. 16 сек. 1 т. 26а от ЗОП е правилна. Тъй като стойността на вземанията изобщо не е актуализирана, разпоредбата на точка 26а изобщо не се прилага”.

чл.16 сек. 2а, т. 1 от ЗППЦК са посочени примери за обстоятелства, при които е вероятно вземанията да са несъбираеми. В този каталог законодателят посочи следните ситуации:

  1. длъжникът е починал, бил е заличен от Централния регистър и информация за стопанската дейност, бил е обявен в ликвидация или е обявен в несъстоятелност, или
  2. е образувано производство по преструктуриране или е подадено заявление за одобрение на споразумение в производството за одобрение на споразумение, посочено в Закона от 15 май 2015 г. - Закон за преструктуриране, или е образувана процедура за уреждане по смисъла на разпоредбите за финансово преструктуриране на предприятия и банки, или
  3. искът е потвърден с влязло в сила съдебно решение и отнесен към изпълнително производство, или
  4. вземането се оспорва от длъжника по съдебен иск.

Нетна или брутна сума

Разходите за получаване на приходите са нетната стойност на вземанията, равностойността на сумата на ДДС не представлява намаление. Не подлежи на дължим ДДС, включен във вземанията, съгласно чл. 12 сек. 4 т. 9 от ЗППДОбП, признати за приход, поради което не могат да бъдат признати за данъчно признати разходи.

С решение от 24 февруари 2016 г., II FSK 3875/13, Върховният административен съд постанови:

Включване в данъчно признати разходи по чл. 16 сек. 1 точка 25 лит. a u.p.d.o.p. несъбираеми вземания, отчитани преди като вземания, се извършва без да се отчита стойността на данъка върху стоките и услугите”.

Преоценъчни отписвания - моментът на признаване на отписването като разход

Намаляването на стойността на вземанията може да бъде признато като данъчно признати разходи през данъчната година, през която несъбираемостта на вземанията е била достатъчно обоснована. Същата е позицията на директора на Данъчната камара във Варшава в индивидуалното решение от 27 март 2012 г., № IPPB3 / 423-22 / 12-2 / MS.

Започнете безплатен 30-дневен пробен период без прикачени условия!

Кой може да включва отписванията в разходите?

Поради факта, че обезценката е създадена въз основа на разпоредбите на Закона за счетоводството, тя засяга основно данъкоплатците, които водят счетоводни книги. Възможно е обаче в стопанската дейност да се включат отчисления, направени от данъкоплатците, които водят данъчна книга за приходите и разходите.

В индивидуалното решение на директора на Данъчната камара в Бидгошч от 22 март 2012 г. № ITPB1 / 415-21 / 12 / АД се потвърждава, че:

„Цитираният по-горе чл. 23 сек. 1 т. 21 от ЗДДФЛ, указваща възможността за включване на отписвания, актуализиращи стойността на вземанията като данъчно признати разходи, се отнася за данъкоплатците, които водят търговски книги при условията, определени в Закона за счетоводството, както и за тези, които водят данъчна книга за приходите и разходите. Няма основание за разграничаване на правния и данъчния статус на данъкоплатеца единствено поради вида на управляваните от него счетоводни устройства. Разпоредбите на ЗДДФЛ, позовавайки се на Закона за счетоводството, уточняват само каталога на вземанията, върху които могат да се създават обезценки, които след изпълнение на останалите условия могат да представляват данъчно признати разходи”.

Отписване като данъчен приход

Прекратяването на балансовата обезценка в частта, в която сумата на отписването е данъчно признати разходи, води до необходимост от показване на данъчен доход. Съгласно чл. 12 сек. 1, т. 4д от ЗППДОбП, приходите включват равностойността на отписвания, актуализиращи стойността на вземанията, включени преди това в данъчно признати разходи, в случай на отпадане на причините, поради които са извършени тези отписвания.

Ситуациите, които водят до необходимост от признаване на данъчни приходи, включват уреждане на задължението от длъжника. В икономическата практика такава ситуация възниква, когато изпълнителят е поставил под съмнение размера на вземането и е платил необходимата сума в хода на съдебното производство. Приходът ще възникне при извършване на плащането, тъй като към този момент данъкоплатецът е длъжен да сторнира отписването на вземанията.

Също така е необходимо да се признаят данъчните приходи, когато дългът е признат за несъбираем, при условие че таксата за обезценка е направена по-рано и е призната като данъчно признати разходи.

Ако данъкоплатецът е включил отписванията, актуализиращи стойността на вземанията, като данъчни разходи и задължението е погасено или погасено по давност, и в тази част ще се генерират приходи от стопанска дейност.