Търговия с вземания по ДДС

Обслужване На Услуги

Неплатените вземания се отразяват негативно на икономическото състояние на всяко предприятие. Поради тази причина компаниите често решават да продадат собствените си дългове, както и тези, закупени от други лица. Обратът на дългове е проблем, който поражда много съмнения, когато се опитваме да ги класифицираме и облагаме правилно. Следващата статия представя най-важните въпроси, описващи търговията с дълг съгласно разпоредбите на ЗДДС.

Какво представлява търговията с дългове?

Търговията с вземания трябва да се разбира като разпореждане с вземания с цел подобряване на финансовата ликвидност на дружеството. Търговията с вземания се урежда от разпоредбите на Гражданския кодекс. Съгласно чл. 353 § 1 от СК задължението се състои в това, че кредиторът може да иска облага от длъжника, а длъжникът следва да изпълни облагата. Съгласно чл. 509-516 от СК кредиторът може без съгласието на длъжника да прехвърли вземането на трето лице (прехвърляне), освен ако това не противоречи на разпоредбите на закона, договорна резерва или естеството на задължение.

Договорът за прехвърляне на дълг, сключен срещу договорната уговорка, не е автоматично недействителен, но неговата ефективност зависи от поведението на длъжника. Ако длъжникът се съгласи с прехвърлянето, сключеният договор е валиден и действащ. Ако длъжникът не изрази такова съгласие, споразумението за прехвърляне не е в сила срещу него и остава длъжник на продавача на вземането - посочва Апелативният съд в Катовице в решението си от 25 октомври 2012 г. (референтен номер на файл V ACz 810/12 ).

Вземането е право на собственост и може да се търгува. Основната форма на търговия с дълг е споразумение за прехвърляне на дълг. Състои се в това, че кредиторът прехвърли дълга от имуществото на настоящия кредитор, без съгласието на длъжника, на трето лице по споразумение, сключено между продавача на дълга (цедента) и неговия купувач (цесионер). Заедно с дълга всички права, свързани с него, в частност вземането за просрочена лихва, преминават върху купувача. От друга страна, длъжникът има право на всички твърдения срещу купувача на вземането, които е имал към прехвърлителя към момента на узнаване за прехвърлянето, включително и на вземането за прихващане.

Разпореждане с вземания – обслужване или доставка

Дейностите, подлежащи на облагане с данък върху стоки и услуги, са посочени в чл. 5 и 8 от Закона за данък върху добавената стойност. Съгласно редакцията на чл. 5 сек. 1 по-горе Актовете подлежат на данъчно облагане:

  1. доставка на стоки срещу заплащане и предоставяне на услуги срещу заплащане на територията на страната;
  2. износ на стоки;
  3. внос на стоки на територията на страната;
  4. вътреобщностно придобиване на стоки срещу заплащане на територията на страната;
  5. вътреобщностна доставка на стоки.

Освен това стоките и техните части, както и всички форми на енергия, следва да се считат за стоки, което произтича от чл. 2 т. 6 от ЗДДС. Законодателят разгледа дейностите по чл. 8 от ЗДДС. В светлината на разпоредбите на чл. 8 сек. 1 от ЗДДС под предоставяне на услуги се разбира всяка услуга за физическо лице, юридическо лице или организационна единица без правосубектност, която не представлява доставка на стоки по смисъла на чл. 7, включително:

  1. прехвърляне на права върху нематериални активи, независимо от формата, в която е извършена правната сделка;
  2. задължение за въздържане от извършване на действие или за толериране на действие или ситуация;
  3. предоставяне на услуги в съответствие със заповед на държавен орган или субект, действащ от негово име, или по разпореждане, произтичащо от закона.

При анализа на горните разпоредби следва да се посочи, че прехвърлянето на вземания е право на нематериална собственост, което не попада в категорията на признаването му за стока. Следователно продажбата на вземания по реда на Закона за данък върху добавената стойност представлява услуга.

Правилността на горната теза се потвърждава в решението на Върховния административен съд в състав седем съдии, изх. I FPS 5/11, 19 март 2012 г.:
Следва да се подчертае, че за да решим дали имаме работа с платена услуга, е необходимо да определим дали - освен покупко-продажбата на вземания - услугата е предоставена от купувача на вземанията на продавача срещу пряко възнаграждение получена, което е важно, от купувача. В обсъдената ситуация, когато има само плащане на цената на дълга, е трудно да се направи извод, че предоставянето на такава услуга се осъществява. Следователно следва да се направи изводът, че всяка сделка за покупка на свой риск на проблемен дълг, на цена, по-ниска от номиналната му стойност, не може да се квалифицира като услуга, предоставена от купувача на дълга по смисъла на чл. 5 сек. 1 т. 1 от закона”.

Данъчно облагане на търговията с вземания

В съдебната практика има разграничение в данъчното облагане на търговията с вземания в зависимост от това дали имаме работа с дълг:

  • собствен данъкоплатец,
  • придобито от друго лице.

В ситуация, когато данъкоплатецът продава собствените си вземания, се счита, че търговията с него не подлежи на облагане с данък върху вземания за стоки и услуги. Аргументи за това твърдение могат да бъдат намерени в индивидуалното тълкуване на разпоредбите на данъчното законодателство, издадено от директора на Данъчната камара в Катовице на 10 май 2013 г., изх. IBPP2 / 443-74 / 13 / WN, което ясно показва, че:
действие, състоящо се в продажба на собствени вземания, не може да се счита за доставка на стока, тъй като отговорността е имуществено право, което не попада в обхвата на чл. 2 т. 6 от ЗДДС, определяща какво следва да се разбира за целите на данъка върху стоките и услугите, под понятието стока. Продажбата на вземания също не представлява предоставяне на услуга, тъй като е само проява на упражняване на правото на собственост по отношение на вземането, произтичащо от друго право (доставка на стока или предоставяне на услуга). Вследствие на това сделката, чийто предмет е продажба на собствени вземания, остава извън облагането с данък върху стоките и услугите.”.

Подобна позиция е представена например в решението на Върховния административен съд от 4 октомври 2011 г., изх. I FSK 537/11.

В случай на търговия с вземания, закупени от други субекти, това се счита за услуга, която е облагаема. Съгласно чл. 43 сек. 1, т. 40 от ЗДДС, услугите в областта на паричните депозити, воденето на парични сметки, всички видове платежни операции, парични преводи и преводи, дългове, чекове и менителници, както и посреднически услуги при предоставянето на тези услуги са освободени от ДДС.

Директорът на Данъчната камара в Познан посочва в индивидуалното решение от 12 ноември 2012 г. изх. ILPP1 / 443-286 / 09/12-S / NS (присъдата все още е валидна):
[...] дейностите, извършвани от Дружеството, състоящи се в продажба на просрочени вземания, закупени преди това от първоначалния кредитор, представляват услуги за финансово посредничество, които се ползват от освобождаване от данък върху стоки и услуги съгласно чл. 43 сек. 1 т. 1 от закона В конкретния случай имаме работа с типичен договор за прехвърляне на дълг, а не с услуга за събиране на вземания”.

Започнете безплатен 30-дневен пробен период без прикачени условия!

Факторинг и търговия с вземания

Този вид дейност се счита за професионална форма на търговия с дългове, при която факторинговата компания предоставя най-малко две от следните дейности:

  1. финансира неоспорени и неподлежащи на падеж вземания,
  2. поддържа отчети и сметки за таксуване на получатели,
  3. извършва дейности по събиране на вземания,
  4. поема риска от платежоспособността на получателя.

[...] като правило факторингът се състои във факта, че факторерът прехвърля вземането на фактора, а факторът се задължава да плати на факторера неговата номинална стойност намалена с отстъпката, като се вземе предвид възнаграждението на фактора и да предостави допълнителни услуги на факторът. Органът подчерта, че действието на договора за факторинг е промяна на кредитора„- след тълкуването, прието от директора на Данъчната камара в Познан в индивидуалното тълкуване от 26 юли 2016 г., изх. ILPP2 / 4512-1-350 / 16-2 / MW.

Факторинговата услуга по чл. 43 сек. 15 т. 1 от ЗДДС не се освобождава от ДДС. Като се има предвид чл. 29а параграф. 1 от ЗДДС предоставянето на факторинг услуги се облага с данък върху стоките и услугите по основна ставка (23%), т.е. цялото възнаграждение, получено от изпълнителя във връзка с предоставената услуга, което включва както размера на комисионните. , такси и процент на сумата.