Недействителност на гражданското производство - какви са последиците?

Обслужване

Недействителността на гражданското производство е средство за защита за непълноценно гражданско производство. Ако по време на него има сериозни грешки или пропуски, такова производство следва да се счита за недействително и съдът ще трябва да извърши всички действия наново. Какво трябва да знаете за института на нищожност на процедурата? Кога и как може да се използва? Как съдът проверява дали производството трябва да се счита за недействително и какви са последиците от обявяването на производството за недействително? Разберете от статията!

Недействителност на гражданското производство – причини

Производството е нищожно:

1) ако съдебният маршрут е бил недопустим;

2) ако страната не е имала съдебна или процесуална дееспособност, органът, определен да я представлява или законен представител, или ако представителят на страната не е надлежно упълномощен;

3) ако предходно образувано дело е висящо за същия иск между същите страни или ако такова дело е вече законосъобразно;

4) ако съставът на решаващия съд е в противоречие с разпоредбите на закона или ако в разглеждането на делото участва съдията, отстранен по силата на закона;

5) ако страната е лишена от възможността да защитава правата си;

6) ако районният съд се е произнесъл по дело, по което е компетентен районният съд, независимо от стойността на предмета на спора.

Освен посочените по-горе условия, Гражданския процесуален кодекс споменава още две – липса на национална юрисдикция и съдебен имунитет.

Лишаване на страна от възможността да защитава правата си

Една от най-важните предпоставки за отмяна, от гледна точка на осигуряване на конституционното право на справедлив процес, е лишаването на страната от възможността да защитава правата си.

Постоянната съдебна практика на Върховния съд – граждански състав от 20 ноември 2015 г. I CSK 888/14, при обсъждане на тази предпоставка сочи, че:
„Недействителност на производството, тъй като страната е лишена от възможността да защитава правата си, настъпва само когато страната поради нарушаване на определени разпоредби на процедурата от съда или опонента по спора не е могла да участва в значителна част от производството. Поради това не е достатъчно да се установи, че е налице нарушение на определени разпоредби относно участието на страна в производството за отмяна на производството поради лишаване от защита на страната, но е необходимо и да се докаже, че, в резултат на това нарушение страната не е могла да участва в съществена част от производството”. Производството е нищожно, ако в резултат на нередовности в гражданското производство страна в производството няма да може да участва в значителна част от това производство. За отмяната на производството е без значение по какви причини е извършено нарушението. Важно (и очевидно) е, че нищожността на производството не настъпва, ако неспособността на страната да защити правата си е резултат от собствената й небрежност. Невъзможността да се защитят правата – да се направи производството недействително – не може да произтича от собствената небрежност на страната. Като пример за нарушения, водещи до недействителност поради факта, че една страна не е в състояние да защити правата си, може да се посочи следното:

  • отсъствие на професионален пълномощник на страната в единственото апелативно заседание, поради това, че не е бил надлежно уведомен за неговата дата;

  • провеждане на изслушване от съда, непосредствено предхождащо постановяването на решението, при положение, в което страна е подала обосновано предложение за отлагането му.

Недействителност като основание за обжалване

Съдът взема предвид недействителността на производството служебно. Следователно, ако в жалбата не повдигнем възражение за недействителност и съдът установи основанията за това, то той е длъжен да вземе предвид този факт в окончателното решение. Съдът е длъжен да уважи възражението за нищожност, независимо дали страната се позовава на този факт в жалбата.

Недействителност като условие за възобновяване на производството

Съгласно чл. 401 от Гражданския процесуален кодекс е възможно да се иска възобновяване на производството поради недействителност на:

  1. ако в състава на съда е участвало неупълномощено лице или ако се е произнесъл изключен по закон съдия и страната не е могла да иска изключването преди влязла в сила решението;

  2. ако страната не е имала съдебна или процесуална дееспособност или не е била надлежно представлявана, или ако в резултат на нарушение на закона е била лишена от правоспособност; Не е възможно обаче да се иска възобновяване, ако преди влязла в сила съдебното решение невъзможността за действие е престанала или липсата на представителство е била повдигната чрез възражение или страната е потвърдила предприетите процесуални действия.

Ако след влизане в сила на решението, с което е приключило производството, са налице основания за отмяна на производството, може да се иска възобновяване на производството.

Започнете безплатен 30-дневен пробен период без прикачени условия!

Нищожността като предпоставка за досъдебно обжалване в касационното производство

Съгласно доктрината в касационното производство Върховният съд е длъжен служебно да вземе предвид нищожността на производствата, настъпили както в производството пред втора, така и пред първа инстанция (напр. решението на Върховния съд от 21 ноември, 1997, I CKN 825/97). Ако в хода на гражданското производство е налице основание за отмяна, Върховният съд следва да вземе предвид този факт, независимо дали причината е настъпила в производството пред първоинстанционния или втора инстанция.