Недействителност на правен акт – кога се обявява?

Обслужване

Съгласно чл. 3531 от Гражданския кодекс, страните, сключващи договор, могат да уредят правоотношение по своя преценка, доколкото неговото съдържание или цел не противоречи на свойствата (естеството) на правоотношението, на закона или на принципите на общественото съжителство. Последствията от възникване на дефекти в правните актове могат да бъдат различни. Съгласно чл. 58 § 1 и 2 от СК правният акт, който е в противоречие с акта или има за цел заобикаляне на акта, е недействителен, освен ако съответната разпоредба предвижда друго действие, по-специално че недействителните разпоредби на правния акт се заменят. съгласно съответните разпоредби на закона. За нищожност на правен акт се посочва и когато правният акт противоречи на принципите на социалното съжителство.

Абсолютна недействителност на правен акт - особености и последици

Съгласно чл. 58 от Гражданския кодекс недействителността на правния акт се характеризира със следните признаци:

  • се отнася за всички правни действия и волеизявления;

  • не се отнася до правни събития, които не са правни действия - например влязло в сила съдебно решение (недействителността на решението се преценява въз основа на процесуални разпоредби), свикване на събрание на акционерите на дружество с ограничена отговорност;

  • недействителното правно действие не поражда никакви правни последици, предвидени от страните;

  • правният акт е недействителен от самото начало, т.е. от момента на извършването му;

  • състоянието на недействителност по причините, посочени в коментираната разпоредба, възниква по силата на самия закон, което означава, че обявяването на недействителност не изисква настъпване на други събития, например съдебно решение или подаване на декларация от някой от страни по правна сделка;

  • може да се установи нищожността на правен акт със съдебно решение - на основание чл. 189 от Гражданския процесуален кодекс ищецът може да поиска от съда да установи съществуването или несъществуването на правоотношение или право, ако има правен интерес от това (но решението, постановено по такъв случай, винаги е установително). , което означава, че само заявява определено обективно условие под формата на недействителност на правен акт, но не го създава);

  • искането за обявяване на недействителност на правен акт не е по давност;

  • недействителността на правен акт се разглежда от съдилищата служебно, независимо дали страната се позовава на това обстоятелство в хода на съдебното производство;

  • недействителността на правна сделка има общи последици и е приложима за всички - това означава, че всеки, който има правен интерес от нея, може да се позовава на нея и да иска нищожността на правна сделка в съда, например всяка страна по правна сделка, кредитори на една от страните по иска, правоприемници;

  • състоянието на недействителност е окончателно - не е възможно правен акт да се счита за валиден, ако причините за нищожността отпаднат (в акта обаче може да се посочат изключения, при които е възможно валидирането на правния акт);

  • недействителността на правна сделка не може да бъде оценена - в правните сделки няма повече или по-малко валидни/нищожни правни актове, освен това нищожността на правния акт не зависи от броя и тежестта на нарушенията.

Противоречие на нормативния акт с акта

Правен акт, който е в противоречие със закона, е недействителен. Съгласно въпросната разпоредба под статут следва да се разбира конституцията, уставите, ратифицираните международни споразумения, наредбите (издадени в рамките на законовото правомощие) и актовете на местното законодателство. Недействителността на правен акт може да бъде следствие от несъответствие на правен акт с разпоредбите на различни отрасли - например гражданско, публично (административно) и наказателно право. Върховният съд в решението си от 28 октомври 2005 г. (референтен номер II CK 174/05) посочи, че гражданскоправен акт, използван като средство за постигане на престъпни цели, е недействителен на основание чл. 58 § 1 от Гражданския кодекс. Следва да се отбележи, че дейността не отменя нейното несъответствие с устава на юридическите лица, решенията на юридическите лица, общите условия на договори, правилниците.

Законов акт е несъвместим с акта, когато съдържа разпоредби, несъвместими с закона, не отчита законовата забрана или не съдържа съдържанието, предписано от акта (например необходимите условия за извършване на даден вид дейност) . Актът е в противоречие с акта и когато правният акт е сключен без необходимата форма, например договорът за продажба на недвижим имот не е сключен под формата на нотариален акт или когато правният акт е извършен без необходимото разрешение. Правни актове, насочени към заобикаляне на акта, също се считат за правни актове, противоречащи на акта. Такова действие не е забранено от закона, а се предприема за постигане на забранения от закона ефект.

За правен акт, противоречащ на акта в съдебната практика, се признават:

  • издаване на гаранция, съгласно която поръчителството отговаря за всички задължения на длъжника;

  • продажба на вещи без задължително търг;

  • тайно споразумение между участниците в търга;

  • запазване на прекомерно висока първоначална вноска, съответстваща на стойността на предмета на поръчката;

  • предявяване на давностен иск чрез неоснователно обогатяване с цел заобикаляне на давността.

Следва да се посочи, че преценката дали даден правен акт е/не е в противоречие с акта или е насочен към заобикаляне на акта следва да се прави съобразно правния статут, действащ към момента на акта. Заслужава да се отбележи, че съдебната практика сочи, че правен акт, който е в противоречие с акта, става недействителен само когато противоречието се отнася до съществена разпоредба на правния акт, докато несъответствието на други разпоредби на споразумението с акта не обезсилва ( решение на Върховния съд от 2 април 2000 г. № референтен номер I CKN 618/98).

Противоречие на правен акт с принципите на социалното съжителство

Съгласно чл. 58 § 2 от Гражданския кодекс, правен акт, който е в противоречие с принципите на социалното съжителство, е недействителен. Доктрината на гражданското право гласи, че всеки правен акт изисква спазване на принципите на социалното съжителство, за да бъде валиден. Гражданският кодекс обаче не уточнява принципите на социалното съжителство. Тази концепция е недефинирана и променлива. В литературата принципите на социалното съжителство се представят като общоприложими правила за поведение, отнасящи се до здравия разум, честно, лоялно или честно поведение. В този контекст особено внимание се набляга на задълженията на предприемача, който трябва да се ръководи от добри обноски, принципи на честна търговия, честно поведение или лоялност и доверие в хода на своя бизнес. В решението на Върховния съд от 20 декември 2012 г. (референтен номер III CZP 84/2012) е посочено, че принципите на социалното съжителство трябва да се разбират като основни принципи на етичното и честно поведение. Съдебната практика също така сочи, че всяка страна по договора е длъжна да се въздържа от всяко поведение, което доказва липса на зачитане на интересите на партньора или причинява вреди на тези интереси (решение на Върховния съд от 22 юни 2010 г., референтен номер IV CSK 555/09 ) .

Започнете безплатен 30-дневен пробен период без прикачени условия!

В юриспруденцията следните правни актове се считат за противоречащи на принципите на социалното съвместно съществуване:

  • правен акт, който сериозно уврежда една от страните;

  • споразумение, установяващо силно занижена компенсация;

  • резерви за силно прекомерна договорна неустойка, оценена в контекста на обстоятелствата, съществуващи към датата на сключване на договора;

  • сключване на споразумение с участието на пълномощник, действащ противно на действителната или предполагаема воля на упълномощителя, за което третото лице - страната по този договор е знаело;

  • предоставяне само на една от страните по договора правото да променя съществените му условия;

  • сключване на договор за прехвърляне на собственост като обезпечение на несъразмерно ниска стойност на обезпеченото вземане спрямо стойността на имота (т.нар. свръхобезпечение);

  • споразумение, което води до грубо нарушаване на равенството на страните (например груба диспропорция на ползите);

  • споразумение, което нарушава интересите на трети страни (например споразумения, които водят до подвеждане на кредиторите по отношение на платежоспособността или кредитоспособността на длъжника);

  • договори, ограничаващи основните принципи на управление на бизнеса (например договор за предоставяне на услуги, сключен за няколко десетки години без възможност за прекратяване);

  • обещание за мълчание срещу плащане;

  • договор, противоречащ на честността или лоялността (например договори, сключени в резултат на нелоялно използване на привилегировано положение, натиск върху изпълнителя) - например Върховният съд зае позицията, че договор, сключен от страна, действаща под натиск на действителното предимство на изпълнителя не може да се счита за израз на напълно свободно и внимателно взето от нейно решение (решение от 18 март 2008 г., референтен номер IV CSK 478/07).

Недействителност на част от правна сделка

Както беше посочено дотук, недействителността на правен акт не може да бъде оценена – в правните сделки няма повече или по-малко валидни/недействителни правни актове. Въпреки това, съгласно чл. 58 § 3 от Гражданския кодекс, когато само част от правното действие е засегната от недействителността, то остава в сила за останалите части, освен ако обстоятелствата сочат, че без недействителните разпоредби искът не би бил изпълнени. Посочената по-горе разпоредба е приложима, например, когато отделни разпоредби на правна сделка са недействителни (например установяване на договорна неустойка) или отделни разпоредби се отнасят до делим обект.