Ненадеждно водене на данъчни книги – данъчни последици

Уебсайт

Съгласно чл. 24 сек. 1 от Закона за счетоводството от 29 септември 1994 г. (Законодателен вестник № 121, т. 591, изм.), счетоводните книги трябва да се водят по надежден, без грешки, проверим и редовен начин. В съответствие с ал 2 от цитираната разпоредба счетоводните книги се считат за достоверни, ако извършените в тях записвания отразяват действителното състояние на нещата. С други думи, надеждните счетоводни книги представят всички значими икономически събития, които се случват при данъкоплатеца. Определянето на достоверността на книгите се основава на проверка на фактите, а не на правната им оценка. Следователно поставянето под въпрос надеждността на счетоводните книги изисква доказателство за факта, че в счетоводните книги е вписано несъществуващо събитие или съществуващо събитие не е записано или е въведена неправилна стойност на действителното събитие. Ако данъчният орган при проверка на данъчните книги постави под съмнение тяхната достоверност, той следва да изготви непременно съответен протокол, в който да уточни за какъв период и в каква част данъчната книга не се счита за доказателство по делото. Следва да се подчертае, че част от ненадеждно водене на данъчни книги не означава, че то престава да се третира като доказателство в своята цялост. Неоспорените вписвания в данъчната книга остават достоверни и не губят доказателството си.

Как да оспорим констатациите на данъчната администрация?

В случай, че данъчният орган прецени, че воденето на данъчни книги е ненадеждно, той е длъжен да състави ревизионен акт и да връчи копието му на данъкоплатеца. Този протокол не е нито решение, нито определение, а само форма на писмено записване на материално-техническото процесуално действие, което представлява проверка на верността и дефектността на данъчните книги (решение на Върховния административен съд от 24 ноември 2016 г., II FSK 3013 /14). Този документ е изключително важен, тъй като данъкоплатецът ще получи информация в каква част и по каква причина данъчният орган е счел водените от него книги за недостоверни. Данъкоплатецът, считано от датата на връчване на отчета, има 14-дневен срок за представяне на възражения срещу констатациите, направени от данъчния орган при проверка на правилността на данъчната книга. Подадените възражения ще имат сила, когато данъкоплатецът представи съответните доказателства в обосновката, които ще дадат възможност на данъчния орган да определи правилно данъчната основа. Следователно правилното водене на счетоводна отчетност не е задължение само на данъкоплатеца, което подчерта ВАС, като посочи, че данъкоплатецът по реда на чл. 24 сек. 1 и 4 от Закона за счетоводството (Сп. н. бр. 121, т. 591 изм.) във връзка с шега. 9 сек. 1 от Закона от 15 февруари 1992 г. за корпоративния подоходен данък (Списание от 1993 г., № 106, т. 482, като Административен съд от 15 март 2006 г., II FSK 306/05), но представлява и вид защита на интересите на данъкоплатеца в случай на проверка.

Освен това следва да се отбележи, че без предварително посочване на недостатъците в ревизионния отчет или данъчния ревизионен доклад, данъчните органи не могат да обосноват решението за оценка с недостоверността на данъчните книги. При положение, когато данъкоплатецът научи само от обосновката на решението, че представените от него данъчни книги за проверка на данъчните органи не са се считали за доказателство за това, което следва от съдържащите се в тях вписвания, той се лишава от правото да повдигне възражения и да се позове на доказателства, свързани с констатациите на данъчния орган в тази насока. В такъв случай страната в производството може да оспори неправилно решение, при това постановено в грубо нарушение на закона, с искане за неговата отмяна. Трябва да се докаже, че това нарушение е оказало значително влияние върху изхода на делото.

Върховният административен съд изложи позицията, според която фактът, че непризнаването на водените от данъкоплатеца книги за доказателство в данъчното производство е законово обосновано, се определя само от обстоятелствата, посочени от данъчния орган в обосновката на решението. установяване на размера на данъчното задължение (решение на Върховния административен съд от 6 март 1984 г., референтен номер на досие SA / Kr 26/84). Това обаче не означава, че подобни обстоятелства не трябва да се потвърждават предварително с доклад от ревизия на данъчни книги или с доклад от данъчна проверка. За да не бъдат признати данъчните книги като доказателство, е абсолютно необходимо да бъдат изпълнени и двете горепосочени изисквания. С други думи, за да може данъчният орган да издаде правилно решение за оценка в резултат на оспорване на вписванията в данъчните книги, трябва да са изпълнени две условия:

  • издаването на решение следва да се предхожда от връчване на ревизионен отчет на страната в производството или протокол от проверка, в който се посочва за какъв срок и в каква част книгите не се считат за доказателство за какво резултати от съдържащите се в него записи;

  • обстоятелствата, които са основание за непризнаване на водените от данъкоплатеца книги като доказателство за това, което следва от записванията в тях, следва да бъдат посочени в мотивацията на решението.

Не може обаче да се приеме, че неизправността на решението се обуславя от формален недостатък, състоящ се в невключване в ревизионния доклад на данъчните книги изискваната спецификация за какъв период и в каква част не се счита, че счетоводните книги са доказателство за какво следва от съдържащите се в тях вписвания, до недостоверността на някои вписвания в данъчната книга са били недвусмислени (решение на Върховния административен съд от 14 декември 2016 г., преписка I FSK 742/15).

Какви са данъчните последици от ненадеждно водене на данъчни книги?

По правило надеждните данъчни книги са доказателство за това, което е видно от вписванията, които съдържат. Ненадеждно водене на данъчни книги го лишава от тази стойност и следователно прави невъзможно данъчните органи да определят данъчната основа. При такава ситуация заявлението, предвидено в чл. 23 от Закона от 29 август 1997 г. Данъчна наредба (Законодателен вестник № 137, т. 926), институцията за определяне на данъчната основа. Въпреки че съгласно § 5 от посочената разпоредба определянето на данъчната основа чрез оценка следва да има за цел да я определи в размер, близък до действителната данъчна основа, по правило така определената данъчна основа е по-висока от показаната в данъчните книги. Следователно това е в ущърб на данъкоплатеца. Следва да се подчертае, че институцията на оценка може да се използва само когато преди това в протокола за ревизия на книгата или протокола за данъчна ревизия е констатирана недостоверност на данъчните книги.

Как данъчният орган може да изчисли данъчната основа?

Данъчната основа се определя чрез приблизителна оценка, като се използват по-специално следните методи:

  1. вътрешна сравнителна - състояща се в сравняване на оборота в същото дружество за предходни периоди, в които е известен размерът на оборота;

  2. външен компаратор - състоящ се в сравняване на оборота в други предприятия, работещи с подобен обхват и при сходни условия;

  3. инвентаризация - състояща се в сравняване на стойността на активите на дружеството в началото и в края на периода, като се отчита коефициентът на оборот;

  4. производствена - състояща се в определяне на производствения капацитет на предприятието;

  5. разходи - състоящи се в определяне на размера на оборота въз основа на размера на разходите, направени от предприятието, като се вземе предвид съотношението на дела на тези разходи в оборота;

  6. дял на дохода в оборота - състоящ се в определяне на размера на дохода от продажба на определени стоки и извършване на конкретни услуги, като се вземе предвид размерът на дела на тази продажба (извършени услуги) в целия оборот.

Но ако данните от данъчните книги, допълнени с доказателства, получени в хода на производството, позволяват определяне на данъчната основа по чл. 23 § 2 от Данъчната наредба данъчният орган ще се въздържа от оценка.

Има ли наказателна отговорност за ненадеждно водене на данъчни книги?

Ненадеждно водене на данъчни книги е престъпление, предвидено в чл. 61 § 1 от Закона от 10 септември 1999 г. (Законодателен вестник № 83, т. 930) Фискален наказателен кодекс (наричан по-нататък: KKS), чието извършване се наказва с глоба до 240 дневни ставки. Струва си да се отбележи, че през 2018 г. дневната ставка варира от 70 до 28 000 PLN.

§ 2 от цитираната разпоредба предвижда леко ПТП, което е престъпление и се наказва с глоба.

Следва да се поясни, че леката злополука е забранено деяние като фискално престъпление, което в конкретен случай поради специфичните си обстоятелства съдържа ниска степен на обществена вредност на деянието, особено когато изчерпаното или подлежащото на изчерпване обществено законовият дълг не надвишава законоустановения праг от петкратния минимален размер на възнаграждението към момента на извършването му, а начинът и обстоятелствата на нарушението не показват грубо пренебрегване от страна на извършителя на финансовия и правния ред или на необходимите предпазни правила при дадените обстоятелства, или извършителя на забранено деяние, чийто предмет не надвишава малък обем, мотиви, които заслужават внимание.

Отговорността може да доведе до ненадеждно шофиране:

  1. счетоводни книги;

  2. данъчна книга за приходите и разходите;

  3. записи;

  4. регистри;

  5. други подобни записващи устройства, чието водене се изисква от закона, по-специално записите на касовия апарат.

За възлагане на дееца отговорност за гореописаното деяние е достатъчно провеждането на един от посочените по-горе видове т.нар. записващи устройства.

Кой носи отговорност за ненадеждно водене на данъчни книги?

Фискална наказателна отговорност може да се носи само от физическо лице. При еднолично търговско дружество отговорността за ненадеждно водене на данъчни книги се носи от данъкоплатеца. Ако обаче данъкоплатецът е юридическо лице или организационна единица (например събирателно дружество), съгласно чл. 9 § 3 от Наказателно-процесуалния кодекс, както и деецът отговаря за данъчни или данъчни престъпления, който въз основа на закон, решение на компетентен орган, договор или реално изпълнение се занимава с икономически въпроси, в частност финансови въпроси на физическо лице, юридическо лице или организационна единица без правосубектност, за които отделни разпоредби предоставят правоспособност. Това важи и за лицата, които предоставят счетоводни услуги на данъкоплатеца.

Дали липсата на изчерпване на данъци ще избегне наказание?

За съжаление, въпросното забранено деяние има формален характер, което означава, че за извършването му е без значение дали е породило конкретен ефект, поради което липсата на данъчно изчерпване не освобождава отговорността за извършването му.

От друга страна, въпросът за вината в хода на деяние е важен от гледна точка на наказателната отговорност. Доказването на липса на вина в ненадеждно счетоводство ще избегне наказателна отговорност.

Както следва от гореизложеното, надеждното счетоводство е важно задължение на предприемача, чието нарушаване може да го изложи на тежки последици, също неблагоприятни във финансово отношение.