Неправомерен дивидент - кога ще се справим с него?

Обслужване

Понятието дивидент е пряко свързано с предмета на търговското право. Акционерите имат право да го изтеглят, при условие че са изпълнени определени критерии. Понякога обаче дивидентът се събира неправомерно – какво да се прави в този случай? В статията ще разберете какво е неправомерен дивидент.

Какво е дивидент?

Дивидентът е част от нетната печалба, генерирана от дадено предприятие – предимно търговски дружества. Изплаща се на съдружници или лица, притежаващи дялове в дадено дружество. По правило той се прехвърля на правоимащите лица пропорционално.

Дивидентът обикновено е плащане в брой. Законодателят обаче допуска изплащането на печалбата и в натура – ​​например под формата на продукти, произведени от дадено дружество. На практика подобно решение е сравнително рядко.

Трябва обаче да помним, че сумата, разпределена за разпределение между съдружниците, не може да надвишава печалбата за последната финансова година, увеличена с неразпределените печалби от предходни години и сумите, прехвърлени от допълнителния и резервния капитал, създаден от печалбата, която може да бъде разпределена за разпределение. Тази сума следва да бъде намалена с непокрити загуби, собствени дялове и суми, които съгласно закона или устава следва да се прехвърлят от печалбата за последната финансова година в допълнителен или резервен капитал.

Решение на Областния административен съд в Жешув от 27 септември 2007 г. (референтен номер на досие I SA / Rz 585/07)

Необходимо е да се прави разлика между общото право на печалба, което акционерът има по своите акционерни права, и правото на печалба по чл. 191 § 1 от Кодекса на търговските дружества. Разликата между тези права е, че последното вече покрива иска за плащане.

Общото събрание на акционерите може по свое решение да определи датата на изпълнение - изплащане на дивидента. Вследствие на това е допустима промяна на датата за изплащане на дивидент, определена от събранието на акционерите.

Има право на дивиденти

Съгласно чл. 193 от Кодекса на търговските дружества, акционерите, които имат право на дивидент за дадена финансова година към датата на решението за разпределение на печалбата. Уставът може да упълномощи събранието на акционерите да определи датата, на която се определя списъкът на акционерите, които имат право на дивиденти за дадена финансова година (дата на дивидент).

Датата на дивидента се определя в рамките на два месеца от датата на приемане на решението за разпределяне на печалбата на дружеството за разпределение. Ако в решението не е посочен този ден, той става ден на приемане на решението за разпределение на печалбата. Дивидентът се изплаща на датата, посочена в решението на акционерите. Ако не е посочена такава дата, дивидентът се изплаща веднага след датата на дивидента.

Решение на Върховния съд от 8 май 2019 г. (номер на преписка V CSK 109/18)

Право на дивидент за дадена година имат съдружниците, които са имали право на акции към датата на решението за разпределение на печалбата. Ако към датата на приемане на решението предишният акционер е мъртъв, дивидентът се дължи на неговите наследници в резултат на участие в дружеството.

Освен съдружници или акционери, право на дивидент имат и следните:

  • облигационерите - при условие че правото им е вписано в съответния регистър;

  • членове на ръководни органи или всички служители на дружеството - по отношение на възнагражденията и печалбата;

  • заложни кредитори, ползватели или наематели - когато дялът или дялът са обременени с право на запор, ползване или лизинг.

Неправомерен дивидент

Дивидентът не се изплаща на съдружници и акционери, които не отговарят на условията на чл. 193 от Кодекса на търговските дружества. Например, ако такова лице притежава акции в дружеството за цялата финансова година, за която се разпределя печалбата, и след това ги продаде преди датата на решението за разпределяне на дивидента, то няма да има право на нетната печалба генерирани.

Следните също нямат право на дивиденти:

  • притежателите на обратно изкупени акции посредством т.нар дялове за комунални услуги;

  • удостоверения за учредяване на лица, холдингови компании;

  • хора с т.нар собствени акции в дружеството;

  • купувачът на акции, притежавани преди това в самото дружество.

Следователно, говорим за неправомерен дивидент, когато се изплаща на неупълномощено лице или в прекомерно висок размер (несъответстващо на разпределението, съдържащо се в решението, уреждащо този въпрос). Очевидно подобна ситуация поражда регресен иск от страна на самото дружество.

Според съдържанието на чл. 198 от Кодекса на търговските дружества съдружник, получил плащането в противоречие със закона или разпоредбите на дружествения договор (получателят) е длъжен да го върне. Членовете на управителните органи на дружеството, които отговарят за това плащане, отговарят за връщането му в дружеството заедно и поотделно с получателя. Ако възстановяването на плащането не може да бъде получено от получателя и от лицата, отговорни за плащането, акционерите са отговорни за загубата в активите на дружеството, която е необходима за пълно покриване на акционерния капитал, във връзка с техните акции. Сумите, които не могат да бъдат събрани от отделни съдружници, се разпределят между останалите по отношение на акциите (задължените лица не могат да бъдат освободени от отговорност към дружеството).

Решение на SA в Шчечин от 16 февруари 2016 г. (референтен номер на файл I ACa 751/15)

В светлината на чл. 198 от Кодекса на търговските дружества е недопустимо да се извършват каквито и да било прехвърляния на имущество между съдружниците и дружеството без правно основание, а плащането, посочено в тази разпоредба, е плащане, несъответстващо на закона или разпоредбите на устава на дружеството. . Защитата, предвидена в чл. 198 от Кодекса на търговските дружества и дружества има за цел да гарантира целостта на активите на дружество с ограничена отговорност, поради което съдружниците могат да получават само плащания от дружеството, които са предвидени в разпоредбите на Кодекса на търговските дружества и дружества. Разпоредбата на чл. 198 § 1 от Кодекса на търговските дружества и дружества обхваща всички ситуации, при които съдружник на дружество с ограничена отговорност е получил парично обезщетение от дружеството, което не е обосновано със закон или договор.

Недължим дивидент - ограничение на вземанията

Задължението за връщане на неправомерно събран дивидент не зависи от добросъвестността или недобросъвестността на съдружника, получил неправомерната облага. Най-важното нещо е самият факт на получаване на такава облага срещу решението на дружеството и разпоредбите на Кодекса на търговските дружества. Важното е, че компанията не трябва да показва щети от своя страна – връщането на неправомерно събран дивидент няма компенсационен характер.

Дължимите към дружеството вземания за изплащане на недължими дивиденти изтичат след 3 години от датата на плащането, с изключение на искове срещу получателя, който е знаел за неправомерността на полученото плащане.

При искове, насочени срещу получателя, който е знаел за неправомерността на полученото плащане (постъпил е недобросъвестно), давността е по-дълга, тъй като е 6 години. Това правило произтича от уредбата на чл. 118 от Гражданския кодекс.

Трябва също да помним, че давността се прекъсва:

  • чрез всяко действие пред съд или друг орган, назначен за разглеждане на дела или изпълнение на искове от даден вид, или пред арбитражен съд, предприети директно с цел преследване или определяне, или удовлетворяване или обезпечаване на иск;

  • чрез признаване на иска от лицето, срещу което има право на иска;

  • чрез започване на медиация.

Започнете безплатен 30-дневен пробен период без прикачени условия!

Недължим дивидент - обобщение

Недължимият дивидент е облага от годишната нетна печалба на дружеството, която е изплатена на неупълномощено лице. Няма значение дали получателят на такова обезщетение е действал недобро или добросъвестно – или е знаел, че няма право на дивиденти. Ако от печалбата на дружеството бъдат събрани неразрешени ползи, те трябва незабавно да бъдат върнати на дружеството. Претенциите за изплащане на недължим дивидент по правило изтичат след 3 години от датата на плащането, освен ако получателят е действал недобросъвестно - тогава давността е до 6 години.