Договорни разпоредби, които не са разрешени в потребителските договори

Обслужване

Кога се появяват забранените клаузи? Когато потребителите не са в състояние да договорят условията на предложения договор, съществува риск търговецът да наложи на потребителя клаузи, които няма да са изгодни за него, например в случай на договори, използвани от банки, телефонни оператори, разработчици, застрахователни компании, туристически агенции, доставчици на газ и електричество и др. Какво да правим, когато има забранени договорни разпоредби? Прочетете нашата статия!

Какво представляват незаконните (злоупотребяващи) клаузи?

Гражданския кодекс в чл. 3853 съдържа каталог от критерии, въз основа на които може да се прецени дали договорът съдържа незаконни разпоредби. Незаконните клаузи са разпоредби, които:

  • не са индивидуално договорени, оформят правата и задълженията на потребителя по начин, който е в противоречие с морала и грубо нарушава неговите интереси;

  • изключва отговорността на предприемача за неизпълнение или ненадлежно изпълнение на задължението;

  • с лихва, по-висока от максималната или прекомерно прекомерна договорна неустойка;

  • позволява на потребителя изпълнител да прехвърли правата и задълженията по договора без негово съгласие;

  • обвързва сключването на договора с обещание от страна на потребителя, че ще сключва други договори от подобен вид в бъдеще;

  • те само лишават потребителя от правото да прекрати договора, да се откаже от него или да го прекрати, или си запазват, че предприемачът има право да прекрати договора, сключен за неопределен срок, без да посочва важни причини и да поддържа подходящ краен срок.

Внимание! Разпоредбите, уточняващи основните услуги на страните, включително цената или възнаграждението, ако са формулирани по недвусмислен начин, не могат да се считат за злоупотребяващи (забранени).

Как се извършва контролът по образец на договор?

Законът предвижда съдебен или административен контрол на образците на договори:

  • съдебният контрол се състои във факта, че потребителят иска общия съд (окръжен или регионален) да обяви дадена разпоредба за необвързваща.

  • Административният контрол се състои в това, че потребителят може да се обърне към Службата за защита на конкуренцията и защитата на потребителите, общинския или областния потребителски омбудсман, финансовия омбудсман и потребителските организации, за да намери дадена разпоредба необвързваща. Освен това UOKiK може служебно да започне административно производство за признаване на стандартен договор за забранени разпоредби.

Кой има право да подава уведомление за признаване на разпоредбите на стандартен договор (клауза за стандартен договор) за забранени и къде се подава такова уведомление?

В чл. 99а параграф. 1 от Закона за конкуренцията и защитата на потребителите е включен каталог на лицата, упълномощени да докладват на председателя на Службата за конкуренция и защита на потребителите уведомление за съмнение за нарушаване на забраната за използване на забранени договорни разпоредби в образци на договори, сключени с потребителите .

Съгласно тази разпоредба, такова уведомление може да бъде подадено от: потребител, потребителски омбудсман, финансов омбудсман, потребителска организация или чуждестранна организация, вписана в списъка на организациите, упълномощени в страните от Европейския съюз да образуват производство за признаване на разпоредбите на стандарт договор като забранен.

Законово задължителните елементи на уведомлението са:

  • посочване на предприемача, който е обвинен в използване на забранени разпоредби на стандартния договор,

  • описание на фактите, които представляват основата за уведомлението,

  • посочване на оспорената разпоредба,

  • доказване на незаконосъобразния характер на клаузата,

  • данни, идентифициращи нотификатора на нотификацията.

Незаконни разпоредби - последствия

Председателят на UOKiK по дело за признаване на забранени клаузи от типов договор, издава административно решение, с което решава дали дадена клауза е незаконосъобразна и забранява по-нататъшното й използване.

Това решение има действие само по отношение на предприемача, който го е приложил, и спрямо всички потребители, които са сключили договор с него въз основа на клаузата, посочена в решението. Това се казва абстрактен контрол на клаузите на стандартен договор.

Президентът на UOKiK има право да налага глоба на предприемача и задължението на предприемача да отстранява последиците от нарушения на закона.

Започването от председателя на Службата за защита на конкуренцията и защитата на потребителите (UOKiK) на административно производство, насочено към забрана на даден предприемач да използва въпросната разпоредба в стандартен договор след подаване на уведомлението, не е задължително.

Винаги след подаване на уведомлението нотификаторът получава информация заедно с обосновката за начина на разглеждане на уведомлението му.

Ако в договора има клауза за злоупотреба, само тази клауза не е обвързваща и страните все още са обвързани от договора в останалия обхват.

От друга страна, ако договорът, който потребителят вече е подписал, съдържа незаконни разпоредби, те не обвързват потребителя по силата на закона.

[alert-info] Ако, от друга страна, конкретна клауза, вписана в регистъра на злоупотребителните клаузи, се използва от същия предприемач, на когото е направено вписването, разумно е да се изпрати уведомление до Службата за конкуренция и защита на потребителите по подозрение, че предприемачът използва практика, нарушаваща колективни потребителски интереси. В резултат на проведеното производство председателят на UOKiK може да забрани на предприемача подобна практика и да му наложи финансова глоба.

Преценката дали в даден случай става дума за практика, нарушаваща колективни потребителски интереси, трябва да се прави въз основа на съвместното изпълнение на три критерия, които са: действията на предприемача, незаконосъобразността на тези действия и нарушението. на колективни потребителски интереси. Традиционно незаконосъобразността се възприема като противоречаща на приложимия правен ред. При преценка на незаконосъобразността е необходимо да се прецени дали поведението на предприемача е било последователно или несъвместимо с приложимите принципи на правния ред. Източник на тези принципи са нормите на общообвързващото право, както и заповедите и забраните, произтичащи от принципите на социалното съжителство и добрите нрави. Действията са незаконни: забранени и подлежащи на наказателни санкции, действия, забранени с дисциплинарни наказания, действия, забранени от административни разпоредби или публично стопанско право, действия, забранени от гражданското право, противоречащи на заповеди, съдържащи се в гражданското или административното право. Освен това съдът посочи, че „практика, нарушаваща колективните потребителски интереси, е такова поведение на предприемач, което се предприема при условия, показващи, че поведението се повтаря по отношение на отделни потребители, принадлежащи към групата, към която е насочено поведението на предприемача, при такива начин, по който потенциално всеки потребител, който е клиент или потенциален клиент на предприемача, може да бъде жертва на подобно поведение.

Въз основа на чл. 31, т. 15 от Закона от 16 февруари 2007 г. за конкуренция и защита на потребителите (т.е. Законодателен вестник от 2015 г., т. 184), във връзка с чл. 23 сек. 1, точка 2 от Закона за защита на личните данни от 29 август 1997 г. (т.е. Законодателен вестник от 2014 г., т. 1182), решенията на председателя на Службата за защита на конкуренцията и защитата на потребителите се публикуват на уебсайта на службата - образуват т.нар регистър на забранените клаузи. До 2026 г. ще има стар регистър на забранените клаузи.

Ако клаузата, която потребителят има в своя договор, е същата като тази, която вече е въведена в базата данни или подобна, можете да се позовете на това вписване при преговори с предприемача или да повдигнете този аргумент пред общ съд.

Освен това председателят на Службата за конкуренция и защита на потребителите, съгласно чл. 31г от Закона от 16 февруари 2017 г. за конкуренцията и защитата на потребителите (т.е. Законодателен вестник от 2015 г., т. 184, изм.), може да представи своята писмена позиция, в която излага аргументи и становища, важни за даден спор между потребител и предприемач, въз основа на специфичен фактически и правен статут.