Потребителски лизинг - алтернатива на заема

Обслужващ Бизнес

Лизингът е една от формите на финансиране, които компаниите използват с нетърпение. От 2011 г. обаче той е свободно достъпен и за индивидуални клиенти. Как работи потребителският лизинг? Може ли да бъде алтернатива на заем?

Какво е потребителски лизинг?

Потребителският лизинг е форма на финансиране, насочена към физически лица, които не развиват бизнес. Можем да срещнем и името на личен или законен лизинг. В този случай договорът обикновено се сключва между лизинговата компания (лизингодателя) и физическо лице (лизингополучател). Предмет на лизинга са недвижими имоти или движими вещи, като автомобили, оборудване, софтуер. Наемодателят предоставя на физическо лице възможност за ползване на наетия обект за срока, определен в договора. В замяна на това потребителят се задължава да плаща вноски по договорения график.

Струва си да се подчертае, че лизингополучателят не придобива права на собственост, а само възможността за ползване на вещта. Заслужава да се отбележи обаче, че въз основа на отделни разпоредби може да е възможно лизингополучателят да закупи даден артикул. На тази основа се разграничават две форми на лизинг. Първият предполага, че наетият актив е дълготраен актив, собственост на лизинговата компания. Негово задължение е да извършва отписване на амортизации. Потребителят обаче трябва само редовно да плаща вноски по сметката на лизингодателя. Това е оперативен лизинг. От друга страна, втората форма приема, че наетият актив е дълготраен актив на лизингополучателя, който има право да включва амортизационните разходи и лихвите, свързани с вноските в данъчните разходи.

Потребителски лизинг и кредит

Договорът за лизинг трябва да отговаря на разпоредбите на Закона от 12 май 2011 г. за потребителския кредит (Списание за 2011 г. № 126 т. 715). Въпреки това, в чл. 4. откриваме информация, че те не се отнасят за договор за лизинг, който не предвижда задължение за потребителя да закупи предмета на лизинга. Прилага се само за онези лизингови договори, които поемат задължението за закупуване на вещта по отделен договор, което я прави зависима от искането на лизингодателя. Каква е разликата между тази форма на финансиране и заема? Първата е целта на договора. Лизингът предполага използването на дълготраен актив с опция за покупка. От друга страна, потребителски заем може да бъде отпуснат за всякакви цели. Лизингополучателят няма права на собственост върху предмета на договора. За разлика от това, собствеността върху вещта, закупена със заема, преминава към кредитополучателя.

Разлики можем да открием и при проверка на кредитоспособността. Банките го правят стриктно със задължението да предоставят редица документи. От друга страна, наемодателят използва опростена процедура и обикновено изисква само представяне на документ за самоличност. Разходите за лизинг са основно: собствен принос, вноски и обратно изкупуване. Наемодателят задължава потребителя да заплати първоначална такса, която сам може да определи. Обикновено това е минимум 10% от стойността на предмета на договора. Въпреки това, вземайки решение за кредит, трябва да помним преди всичко за вноските, с които се погасява капиталът с лихва, и комисионната. Може да има и допълнителни разходи, като застраховка. Основните предимства на потребителския лизинг включват ниска цена и минимални формалности.

Договор за потребителски лизинг и право на покупка

Струва си да се обърне внимание и на въпросите, свързани с покупката на предмета на лизинговия договор. Има две възможности. Въпреки това, независимо кой от тях се прилага в даден случай, неговите условия трябва да бъдат включени в отделно споразумение. При недвижим имот това ще бъде нотариален акт. Една от възможностите е да се откажете от правата на собственост безплатно. От своя страна, второто е да заплати определена сума по сметката на лизингодателя след срока, посочен в договора. Цената на обратно изкупуване обикновено е разликата между пазарната стойност на артикула и изплатената до момента сума на вноски. Има и възможност за обратно изкупуване за остатъчна стойност, т.е. разходите за придобиване на собствеността върху наетия актив след края на договора. Разпоредбата по този въпрос обикновено е под формата на договорна клауза. Струва си да се отбележи, че в случай на прехвърляне на права на собственост се прилагат разпоредбите на Гражданския кодекс от 23 април 1964 г. (Списание от 1964 г., № 16, т. 93).

Започнете безплатен 30-дневен пробен период без прикачени условия!