Договорна неустойка – какво е приложимо в гражданските договори?

Обслужване

Договорната неустойка е специфична форма на обезпечаване интересите на страните по договора – тя стимулира длъжника да изпълни задължението. Освен това тази институция частично замества обезщетението, тъй като в ситуация, когато длъжникът не изпълни задължението или го изпълни ненадлежно, разпоредбата за договорната неустойка му вменява задължението да обезщети причинените от поведението му вреди.

Договорната неустойка е уредена в чл. 483 от Гражданския кодекс (наричан по-долу Гражданския кодекс). Представлява вид еднократно обезщетение – страните при сключване на договора предварително определят размера на договорната неустойка при неизпълнение или ненадлежно изпълнение на задължението от длъжника. Тази неустойка има за цел да компенсира негативните последици, причинени от неизпълнение или неправилно изпълнение на задължението. Следователно договорната неустойка е форма на обезщетение за причинената вреда. Какво се случва, когато вредата не възниква или възниква, но е несравнимо по-ниска от размера на договорната неустойка? Няма значение - длъжникът ще трябва да го плати.

Естеството на договорната неустойка

Най-важната характеристика на института на договорна неустойка е фактът, че тя може да възникне само в резултат на сключване на договор. Не е възможно да се запази в съдържанието на едностранна декларация или друга дейност, която не е договор. Следователно валидността на въпросната резерва зависи от единодушното волеизявление на двете страни по договора.

За непарични договори може да се приложи договорна неустойка - паричните задължения не могат да бъдат обезпечени от съответната институция. При договори с имуществен характер законната лихва отговаря на формата на обезпечение. Няма задължение самата неустойка да бъде включена в същия договор, за който се отнася неизпълнението или ненадлежното изпълнение на задължението. Задължение, обезпечено с договорна неустойка, може да има и извъндоговорен източник.

Договорна неустойка и обезщетение

Както вече споменахме, договорната неустойка има гаранционна и компенсационна функция. На негово основание кредиторът има право да иска обезщетение от длъжника в резултат на неизпълнение или ненадлежно изпълнение на неимуществено задължение. Съгласно чл. 484 § 1 от СК размерът на вредата е без значение за задължението за заплащане на договорната неустойка. Това се потвърждава от Върховния съд в неговото решение от 13 февруари 2014 г., V CSK 45/13, в което се посочва, че:

ако кредиторът не е претърпял вреди, това не освобождава длъжника от задължението за плащане на договорна неустойка”.

Поради гореизложеното, а също и поради факта, че Гражданския кодекс не регламентира максималните размери на договорните неустойки, в настоящата правна и икономическа ситуация, договорните неустойки се определят изолирано от функцията на реалната компенсация, често значително надвишаваща стойността на евентуални загуби, които могат да възникнат във връзка с неизпълнение или неправилно изпълнение на договора. Нещо повече, договорните неустойки най-често се използват от големи предприятия, сключващи договори с потребители, използващи стандартни договори (например доставчици на телекомуникационни услуги). Което също така означава, че потребителят няма влияние върху размера на глобата.

Съответно единственото условие за заплащане на договорна неустойка е неизпълнение или ненадлежно изпълнение на конкретно задължение. На практика обаче за обсъжданата институция няма значение дали длъжникът изобщо е поел изпълнението на дадено задължение, или го е изпълнил неправилно – всяка форма на нарушение на задължението може да бъде санкционирана с неустойка. Въпреки това, в съответствие с принципа на свободата на договаряне, страните, сключващи договор, могат да го запазят само в случай, че задължението изобщо не е изпълнено или за определени видове нарушения.

Искане за намаляване на наказанието

Може да изглежда, че длъжникът няма шанс напълно да избегне неустойката. Въпреки това, той може да го сведе до минимум, ако: докаже и оправдае липсата на каквито и да е щети от страна на кредитора; задължението е изпълнено частично; договореният размер на договорната неустойка е силно прекомерен.

Ще се справим с грубо прекомерна неустойка, ако диспропорцията между прогнозния размер на щетата и размера на договорната неустойка е прекомерна. Апелативният съд в Лодз, в своето решение от 24 март 2017 г., I ACa 1238/16, заяви, че:

за намаляване на договорната неустойка не е достатъчно да се посочи, че договорната неустойка е прекомерна, но е необходимо да се установи, че тя е прекомерна, достигаща степен на „бруто“, и следователно непропорционална на целите и допусканията, която е да служа”.

Длъжникът може да иска намаляване на договорната неустойка и когато изпълнението на задължението е станало невъзможно не по негова вина или когато вредата е причинена от самия длъжник.

Договорна неустойка и непарично задължение

Съгласно разпоредбите на Гражданския кодекс с имуществена неустойка могат да бъдат обезпечени само неимуществени задължения. Въпреки това, в случай на такова възражение срещу паричното задължение, договорната неустойка никога няма да бъде ефективна. Такова решение е недействително по силата на самия акт, на основание чл. 58 § 1 от СК във връзка с шега. 483 § 1 от Гражданския кодекс.

На практика обаче често можем да срещнем договорни неустойки в договори, които на пръв поглед изглеждат договори с паричен характер.Предприемачите използват такава процедура например при договори за покупко-продажба, в които освен задължението за плащане на цената си запазват и задължението да съберат закупения артикул. Ако след подписване на договора купувачът не плати договорената цена и не вземе стоката, продавачът начислява законна лихва върху договорената сума за продажба и договорна неустойка за несъбиране на стоката. Подобно поведение освен неетично, е и незаконно. С оглед на действащата съдебна практика следва да се приеме, че договорът е от същия характер като основното задължение. В разглеждания случай това ще бъде регулиране на цените, докато всички останали задължения на купувача са инцидентни. Приемането на допускането, че неизпълнението от страна на купувача може да бъде обезпечено с договорна неустойка в договор, в който двойният ефект е изключен, но не и когато такъв ефект настъпи, би било трудно да се приеме разграничаването на правната позиция на страните към едно и също правоотношение.

Започнете безплатен 30-дневен пробен период без прикачени условия!

Размерът на договорната неустойка

Размерът на договорната неустойка, т.е. сумата, която длъжникът ще трябва да плати за нарушаване на договора, следва да бъде точно посочен. Не е задължително обаче да се посочва в размер – може да се определи и като процент от стойността на обезпечената услуга или от целия договор.

На практика обсъжданата институция много често се използва за определени периоди, например за ден, седмица, месец. Тогава за всеки ден, седмица или месец забава длъжникът обикновено е длъжен да плати определена сума. Важно е размерът на такива договорни неустойки по никакъв начин да не е ограничен от закона. Следователно може да се окаже, че за много кратко време една очевидно малка договорна неустойка ще се превърне в сума, значително надвишаваща стойността на задължението. Ако договорът предвижда повече от една договорна неустойка или ако неустойката се изчислява за даден период на забава на длъжника, добре е да се ограничи максималното ниво на договорната неустойка, например 15% от стойността на обезщетението.

Договорна неустойка и гаранционна неустойка

При стопанските сделки може да се натъкнем и на клаузи от договора, които разширяват отговорността на длъжника извън предвидената в разпоредбите за договорна неустойка. Обикновено такива разпоредби налагат задължение на длъжника да плати определена парична сума и в случай, че нарушаването на договора е резултат от причини, за които длъжникът не носи отговорност. За съжаление подобни възражения са приемливи. В такъв случай въпросната санкция няма да се актуализира само когато кредиторът носи отговорност за вредата.

Предписание

Искът за заплащане на договорната неустойка трябва да произтича от договора. Следователно, продължителността на давностния срок ще се определя от договора, който е източник на договорната неустойка, стига да е същият договор, чието нарушение се санкционира с тази неустойка. Ако обаче се иска договорна неустойка за нарушаване на извъндоговорно задължение, давността се определя от нормативната уредба, уреждаща това правоотношение. Съгласно чл. 120 от СК давността започва да тече от деня, в който главното вземане е станало изискуемо. Ако падежа на вземането зависи от предприемането на конкретно действие от правоимащото лице, срокът започва да тече от деня, в който вземането би станало изискуемо, ако правоимащото лице е предприело действието на възможно най-ранната дата.

Договорна неустойка – обобщение

Договорната неустойка – макар на хартия да създава впечатлението, че трябва да защитава интересите на кредиторите и да стимулира длъжниците да гарантират, че изпълняват задълженията си правилно и своевременно – е източник на много злоупотреби и опити за „печалба“ на несъзнателни изпълнители (предимно потребители).

Гражданския кодекс допуска само договорни неустойки, но не ги урежда подробно. В него не се посочва максималният размер на неустойките, не се споменава нищо за възможността за обединяване на договорните неустойки в един договор и не се уточнява достатъчно възможността за избягване на отговорност от страна на длъжника, ако неизпълнението на дадена услуга не е негово грешка.

Следователно следва да се заключи, че договорната неустойка може да изпълни своята компенсаторна роля само в случай на договори, сключени между равни страни, например между две успешни предприятия. Тогава резервите за неустойката ще защитят и двете страни, а размерът на неустойката ще бъде реален. В случай на договори, при които силата на страните е явно непропорционална, например при сключване на договори между предприемач и потребител, само по-силната страна ще се възползва от въпросната институция.