Какъв адрес поставяме във фактурата за продажба?

Обслужване На Услуги

В началото на 2014 г. влезе в сила изменение на Закона за данъка върху стоките и услугите, което промени няколко ключови въпроса. Сред тях заслужава да се отбележи включването на точни разпоредби относно съдържанието на фактурата директно в акта, а не в отделен регламент (както беше досега). Промените са насочени основно към прецизно уточняване на няколко неясни правила. Новите разпоредби отговарят ли на един от най-често задаваните въпроси от данъкоплатците – какъв адрес трябва да бъде включен във фактурите за продажби?

Какви елементи трябва да съдържа фактурата?

Чл.106д гл. 1 от ЗДДС са посочени съществените елементи на фактурата. Както става ясно от точката 3 този вид документ трябва да съдържа имената и фамилните имена на данъкоплатеца и купувача на стоките или услугите и техните адреси. По отношение на фирмите с постоянен адрес, формата на абонамента не трябва да предизвиква съмнения - като правило тя се различава от адреса на пребиваване на партньорите. При самостоятелно заети физически лица без правосубектност могат да възникнат неясноти. Особено ако адресът на дружеството се намира извън местоживеенето на данъкоплатеца, а освен това неговата фирма има и клонове, разположени на други адреси. Кое от тях трябва да се вземе предвид: домашен адрес или адрес на управление на фирмата?

Оказва се, че промените в ЗДДС все още не са изяснили този въпрос. Стана ясно, че фактурирането е задължително, но все още не се знае кои са задължителни.Как тогава да дефинираме точно това съмнение? Най-доброто решение ще бъде използването на данъчни тълкувания.

CEIDG или ДДС-R обвързващ за предприемача?

Когато създава бизнес, всеки предприемач трябва да изпълни необходимите формалности. Сред тях е необходимостта от подаване на заявление за вписване в Централния регистър и информация за икономическата дейност – CEIDG-1. В този документ данъкоплатецът трябва да въведе такава информация като адрес на пребиваване, регистриран адрес, основно място на дейност и допълнителни места на стопанска дейност (клонове) и адрес за обслужване, както и съхранение на счетоводни регистри - така в в този случай би било трудно да се определи кой от адресите задължително трябва да бъде включен във фактурата.

Малко по-просто е положението при формуляра за регистрация по ДДС - VAT-R. За този формуляр е необходимо да се попълни само един адрес, а именно служебния адрес в случай на юридическо лице или адреса на местожителство, ако регистрацията е направена от физическо лице.

Онлайн съвети

Управлявате ли компания и имате въпроси?

Възползвайте се от експертните съвети на Ръководството на предприемача

Онлайн съвети за бизнеса

Следователно и в двата случая (CEIDG и ДДС-7) има адрес на местоживеене, поради което при фактури, издадени от физически лица, изглежда правилно да се включи във фактурата. Оказва се обаче, че това решение не е съвсем правилно. Всичко заради промените, които влязоха в сила от началото на 2013 г., когато беше възможно да се издават фактури на данъкоплатци, освободени от ДДС като част от дейността им. Това означава, че подаването на формуляра за ДДС-R с декларация за освобождаване практически не е задължително, така че предприемачите не трябва да изпълняват това задължение. И така, как да разгледаме проблемния избор на адрес във фактурата?

Обсъжданият проблем беше разгледан от директора на Данъчната камара във Варшава (индивидуално тълкуване реф. IPPP2 / 443-717 / 13-2 / MM от 12 септември 2013 г.), като се посочи, че „ стоки и услуги, адресът на дадено място на бизнес, който е показан в новата форма на вписване в търговския регистър, следва да се счита за правилен“. В изказването си той се позова на позицията, представлявана от Министерството на финансите.

В светлината на горните разяснения, данъкоплатец, който е физическо лице, което освен местоживеене включва и адреса на основното си място на дейност, може да включи адреса на основното си място на стопанска дейност в мястото на местожителство в издадените фактури (ако данъкоплатецът не посочва адреса на основното място на дейност в заявлението за данъчна идентификация, трябва да посочи адреса на пребиваване във фактурата). В същото време няма пречки фактурата да включва и други места на стопанска дейност, по-специално тези, където се извършва дадена доставка на стоки или услуги, при условие че това не пречи на четливостта на фактурата." (...) би било достатъчно да се посочи мястото на стопанска дейност в процесуалното писмо. На този адрес е възможно да се обслужи ефективно на предприемача с молба. Също така би било достатъчно правилно да се определи юрисдикцията на съда. Това се потвърждава с решение на Върховния съд от 4 януари 1995 г., преписка изх. III CZP 148/94, от който тезата показва, че иск за иск за собственост срещу физическо лице, извършващо регистрирана стопанска дейност, свързана с тази дейност, може да се предяви пред съда, в чийто район се намира мястото на стопанска дейност.

Въз основа на горното твърдение проблемът може да се счита за решен, но на 5 март 2014 г. се появява ново тълкуване на директора на Данъчната камара в Лодз (IPTPP1 / 443-943 / 13-2 / MG). Според нея предприемачът, управляващ еднолично търговско дружество, трябва да вземе предвид на първо място адреса на пребиваване. Както обяснява органът, този адрес е аналогичен на адреса на управление на дружеството за юридическо лице:

(...) трябва да се отбележи, че въпреки липсата на точна формулировка в нормативната уредба какъв адрес трябва да посочи данъкоплатецът във фактурата (местоживеене или място на стопанска дейност), следва да се приеме, че адресът ще съответства на със заявлението за регистрация по ДДС -R, т.е. за физически лица следва да бъде адресът на местоживеене. Следва да се отбележи, че адресът на пребиваване на данъкоплатец, който е физическо лице, е същият като адреса на седалище за данъкоплатец, който е юридическо лице или организационна единица без юридическо лице, т.е. информация, която го идентифицира като данъкоплатец.

(...) включването във фактурата, освен адреса на местоживеене, и адреса на стопанска дейност (при условие че такъв адрес фигурира и в удостоверението за вписване в търговския регистър) няма да бъде грешка.

В светлината на гореизложеното, в случай на физическо лице, управляващо бизнес, издадените от заявителя фактури по ДДС, както и фактурите с ДДС, документиращи покупката на стоки и услуги, следва да посочват адреса на пребиваване, който е отчетен в ДДС. - Формуляр R, представен в данъчната служба, компетентна за Заявителя.

Като се имат предвид посочените по-горе разпоредби и обстоятелствата по случая, адресът, посочен в заявлението за регистрация по ДДС-R, т.е. адресът на пребиваване на заявителя, следва да бъде посочен във фактурите по ДДС, свързани с покупко-продажба на стоки и услуги.

Следователно, както следва от горната разпоредба, все още съществува проблем какъв адрес трябва да бъде включен във фактурата в случай на предприемачи, управляващи еднолични търговци. За сигурност може да се предположи, че „по-добро“ решение ще бъде въвеждането на адреса на пребиваване, който обикновено се променя по-рядко от адреса на фирмата. На практика обаче, особено в случай на жилищни и служебни адреси, които са отдалечени един от друг, могат да възникнат логистични проблеми. Предприемачът е този, който в крайна сметка трябва да реши кой адрес ще включи във фактурата – най-важното нещо, което трябва да запомним, е последователността – ако решим да въведем адреса на пребиваване, тогава този адрес трябва да се следва в случай на други фактури. Възможно е обаче скоро да се появят по-точни разпоредби по този въпрос.