Как трябва да се разбира клаузата за неконкуренция?

Обслужване

От съдържанието на чл. 1011 от Закона от 26 юни 1974 г. от Кодекса на труда следва, че забраната за конкуренция е задължението на служителя, съдържащо се в отделно споразумение, да не извършва никаква конкурентна дейност по отношение на работодателя и да не работи. по трудово правоотношение или на друго основание в полза на лица, извършващи такава дейност.

Какво е клауза за неконкуренция?

Клаузата за неконкуренция се прилага за непредприемане на никаква конкурентна дейност по отношение на работодателя и не поемане на работа по трудово правоотношение или на друго основание в полза на субектите, извършващи такава дейност. Следователно състезателната дейност може да се състои от:

  • управление на бизнес от служител от свое име и за своя сметка;

  • извършване на работа въз основа на трудов договор или гражданскоправен договор.

Подробният обхват на клаузата за неконкуренция е посочен в отделно споразумение между страните. При липсата на подробни разпоредби възникват съмнения дали даден служител може да намери работа на различна позиция в конкурентен субект. Върховният съд посочи, че „ако такова споразумение не забранява извършването на дейности на конкретно посочена, същата или подобна длъжност (със същия или подобен обхват на задълженията), но обща забрана за поемане на работа за други субекти, извършващи дейност, конкурентна на дейността на работодателя, то трябва да се приеме, че забраната обхваща заетостта на всяка длъжност в конкурентен субект” (решение на Върховния съд от 28 октомври 2015 г., I ПК 19/15).

Неприемливи са разпоредбите на споразумението за недопускане на конкуренция, което да обхваща дейността на служителя, която не съвпада с предмета на дейност на работодателя. Според Върховния съд „забраната за извършване на състезателна дейност трябва да се отнася до предмета на дейност на работодателя, посочен в разпоредбите на закона или в разпоредбите на учредителни актове, устав или договор, съставляващ дадено юридическо лице, поради което споразумение за недопускане на конкуренция не може да съдържа разпоредби, които да задължават работника или служителя да не извършва дейности, които не съвпадат с дейността на работодателя“ (решение на Върховния съд – Административно-трудова и осигурителна палата от 8 май 2002 г., I ПКН 221/01).

Следва да се подчертае, че за да се признае конкретна дейност на служителя като състезателна дейност, трябва да съществува реална заплаха за интересите на работодателя.

На кого е забранено да се състезава?

По правило забраната за конкуренция по време на трудовото правоотношение важи за всеки служител, освен ако в даден случай задължението за въздържане от конкурентна дейност не е част от задължението да се грижи за благосъстоянието на работното място. Тогава договорните разпоредби са източник на задължението на служителя в това отношение.

В случай на липса на конкуренция след прекратяване на трудовото правоотношение, тази забрана се прилага за служители, които имат достъп до особено важна информация, разкриването на която би могло да изложи работодателя в ущърб, който в същото време е сключил отделно споразумение за неконкуренция с работодателят след прекратяване на трудовото правоотношение.

Каква е формата на сключване на споразумение за неконкуренция?

Споразумението за неконкуренция подлежи на писмена форма, в противен случай е нищожно. Това се отнася и за всяко изменение на договора, както и за оттеглянето или прекратяването му.

Пример 1.

Г-н Марек е нает във фирмата XYZ Sp. z o. o. като монтьор на оборудване за стъклени принтери, с когото е сключил споразумение за неконкуренция. Ще се прилага ли клаузата за неконкуренция за г-н Марек след прекратяване на трудовото правоотношение?

Не, тъй като страните не са могли да сключат споразумение за неконкуренция след прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като г-н Марек не е имал достъп до особено важна информация, чието разкриване би могло да изложи работодателя на вреди.

Прилага ли се клаузата за неконкуренция за служители без сключване на отделно споразумение за неконкуренция?

Съгласно чл. 100 § 2, т. 4 от Кодекса на труда, работникът или служителят е длъжен по-специално да се грижи за благосъстоянието на работното място, да защитава имуществото си и да пази тайна информация, разкриването на която може да изложи работодателя на щети. В доктрината и съдебната практика доминира становището, според което служител, извършващ състезателна дейност, въпреки че не е сключил споразумение за неконкуренция, може да наруши задължението да се грижи за благосъстоянието на работното място, посочено в чл. 100 § 2 т. 4 от Кодекса на труда (виж решенията на Върховния съд от 3 март 2005 г., I ПК 263/04 и от 18 юни 2007 г., II ПК 388/06). Поради това следва да се заключи, че цитираната разпоредба е в основата на общата забрана за конкуренция по време на трудовото правоотношение. Дали обаче заетостта в конкурентно предприятие нарушава интересите на работодателя изисква индивидуална оценка. Не може да се приеме, че предприемането на конкурентна дейност или извършването на работа за конкурент е равносилно на нарушение на задължението за грижа за благосъстоянието на работното място.

Започнете безплатен 30-дневен пробен период без прикачени условия!

Пример 2.

Г-н Марек е нает във фирмата XYZ Sp. z o. o. като дизайнер на стъклени принтери. Г-н Марек няма сключен договор за неконкуренция с работодателя. Може ли г-н Марек да приеме поръчка от конкурентна фирма, произвеждаща подобни устройства, състояща се в проектиране на редица подобрения в производствения процес? Изпълнявайки тази заповед, г-н Марек очевидно би нарушил интересите на своя работодател, поради което това действие подлежи на забрана за конкуренция, произтичаща от задължението да се грижи за благосъстоянието на работното място.

Какви са последиците от нарушаването на клаузата за неконкуренция?

На първо място, в такава ситуация работодателят има право да прекрати трудовия договор на работника или служителя, независимо дали е сключил със служителя договор за неконкуренция, както и ако страните по трудовото правоотношение не са сключили такъв. споразумение (решение на Върховния съд от 1 юли 1998 г., I PKN 218/98).

Нарушаването на клаузата за неконкуренция може да обоснове прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, когато е квалифицирано като сериозно нарушение на основните задължения на служителя, по-специално когато е причинило сериозна заплаха за правата и интересите на работодателя.

Нарушаването на клаузата за неконкуренция може да доведе не само до загуба на работа, но и до финансова отговорност.

Съгласно чл. 1011 § 2 от Кодекса на труда работодател, който е претърпял загуба в резултат на нарушение от служител на клаузата за неконкуренция, предвидена в договора, може да иска обезщетение от работника или служителя за загубата при условията, посочени в разпоредбите на глава I, глава пета.

„Условието за отговорност на служителя за вреди за нарушаване на клаузата за неконкуренция по време на трудовото правоотношение (чл. 101 [1] § 2 от Гражданския процесуален кодекс) е виновно причинена вреда на работодателя, която е нормална последица. за нарушение на клаузата за неконкуренция" (чл. 114 и 115 от Административнопроцесуалния кодекс, решение на Върховния съд по труда, социалното осигуряване и обществените въпроси от 26 януари 2005 г., II ПК 191/04) .

Върховният съд също така посочи, че „отговорността съгласно принципите на материалната отговорност на служителя, както е определено в глава I, глава 5 от Кодекса на труда, се прилага само за обезщетение за вреди, причинени от служител в резултат на нарушение на не- клауза за конкуренция, която е в сила по време на трудовото правоотношение. Той обаче не се прилага за възстановяване на вредите, произтичащи от нарушаване на клаузата за неконкуренция след прекратяване на трудовото правоотношение. По въпроси, свързани със споразумение за неконкуренция след прекратяване на трудовото правоотношение, неуредени в Кодекса на труда, се прилага Гражданския кодекс.

В обобщение, в случай на нарушаване на клаузата за неконкуренция, работодателят може да поиска обезщетение от работника или служителя, ако са изпълнени съвместно следните условия:

  1. Работодателят е претърпял вреди в резултат на нарушаване на клаузата за неконкуренция от страна на служителя

  2. Служителят е виновен за причиняване на вреда на работодателя;

  3. Щетите са нормална последица от нарушаване на клаузата за неконкуренция.

Делото за обезщетение за вреди за нарушаване на клаузата за неконкуренция е въпрос на трудово право или икономически случай?

Дело за иск за обезщетение на бивш работодател срещу бивш служител, който е нарушил клаузата за неконкуренция, като свързан с трудовото правоотношение, е трудовоправно дело по смисъла на чл. 476 § 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс (решение на Върховния съд - Граждански състав от 9 юли 2004 г., II CZ 76/04).