Данъчно тълкуване - видове, класификация и приложение

Обслужване

Какво е данъчно тълкуване? Обясняваме важни въпроси от този въпрос за предприемачите - класификация на тълкуванията, прилагане и възможността за отказ. Предприемач, научете повече и се погрижете за вашите данъчни въпроси.

Глава 1а от Закона за данъчната наредба (наричан по-нататък: Наредба за данъчното облагане) урежда институцията на данъчното тълкуване като решение за подпомагане на данъкоплатците при прилагането на данъчните разпоредби. Член 14а, ал. 1 от ОРДПУ гласи, че министърът, компетентен по публичните финанси, се стреми да осигури еднакво прилагане на разпоредбите на данъчното законодателство от данъчните органи, по-специално:

  1. тълкуването им служебно или при поискване (общи тълкувания);
  2. издаване служебно на общи разяснения на разпоредбите на данъчното законодателство относно прилагането на тези разпоредби (данъчни разяснения) - като се вземат предвид съдебната практика на съдилищата, Конституционния съд или Съда на Европейския съюз.

Класификация на тълкуването

Тълкуванията се делят на два вида: общи и индивидуални. Първите са общи тълкувания, издадени от министъра на финансите (чл. 14а от РДПУ), а вторите са индивидуални (чл. 14б § 1 от РДПУ), издадени от директора на Националната данъчна информация.

Индивидуалните тълкувания са свързани с правото на данъкоплатеца (платец, събирач) да поиска от директора на Националната данъчна информация да даде писмено тълкуване относно прилагането на разпоредбите на данъчното законодателство в техния отделен случай. Общите тълкувания, както подсказва името им, не се отнасят до конкретно фактическо или правно състояние, представено от данъкоплатеца. Те са абстрактен и общ характер, тоест се отнасят до определени видове фактически или правни ситуации и определени категории адресати. Самата защита на данъкоплатеца, произтичаща от спазването на общото тълкуване, е същата като защитата, произтичаща от индивидуалните тълкувания.

Заявление за общо тълкуване

Основната разлика е, че молбата на данъкоплатеца за общо тълкуване не е искане, което изисква министърът на финансите да го издаде. Това е начин за сигнализиране на проблем, възникнал, например, чрез различни позиции, представени от данъчните власти.

Самото заявление за общо тълкуване трябва да съдържа обосновка за необходимостта от издаване на общо тълкуване.

Заявлението за общо тълкуване трябва да съдържа такива елементи като:

  • представяне на проблема и посочване на данъчни законови разпоредби, изискващи общо тълкуване;
  • индикация за нееднакво прилагане на данъчното законодателство в конкретни решения, разпоредби и индивидуални тълкувания, издадени от данъчни органи в същите фактически състояния или бъдещи събития и в същите правни състояния.

Целта на издаването на общи тълкувания е да се избегнат несъответствия в тълкуването на данъчното законодателство и различното оформяне на данъчни и правни ситуации в различните субекти.

Индивидуално тълкуване

Индивидуалните тълкувания на данъчното законодателство се издават от Националната данъчна информация. Производството в това отношение започва в резултат на подаване на заявление директно до директора на Националната данъчна информация. Заявление за тълкуване под формата на формуляр (формуляр ORD-IN) може да се подаде от:

  • физическо лице;
  • юридическо лице;
  • друг субект, за чиято дейност се прилага данъчното законодателство.

Освен това група данъкоплатци може също да кандидатства за тълкуване. Самото заявление може да бъде подадено лично, с писмо и в електронна форма, т.е. чрез ePUAP - чрез подписване на заявлението с доверен профил.

Условие за представяне на изчерпателно фактическо състояние

Съгласно чл. 14б § 3 от ОРДПУ, подавайки заявление за индивидуално тълкуване, е длъжен изчерпателно да представи действителното състояние на нещата или бъдещо събитие и да представи собствената си позиция относно правната оценка на това действително състояние или бъдещо събитие. Изчерпателно представено (действително или очаквано) фактическо състояние е такова, въз основа на което е възможно да се предостави сигурна и необоснована информация относно приложимостта на данъчното право в отделен случай, ако е необходимо, като се направи и оперативно тълкуване на съответните разпоредби ( виж чл. Решение на Върховния административен съд от 27 май 2015 г., II FSK 1201/13, Legalis).

Точното изпълнение на това условие е от съществено значение, тъй като органът е обвързан от фактите или бъдещите събития, представени в заявлението. Органът не е упълномощен да се намесва по какъвто и да е начин във фактите, представени в искането за тълкуване (решение на Областния административен съд в Гданск от 27.4.2011 г., I SA / Gd 140/11, Legalis). В случай на пропуски в това отношение, органът може да поиска допълване на формалните недостатъци в писмото по отношение на елементи от фактите или бъдещо събитие. В такъв случай органът не може да изисква от заявителя да промени действителното състояние (бъдещо събитие), представено в заявлението за тълкуване, или правната оценка на действителното състояние (бъдещо събитие) (решение на Областния административен съд в Краков от 19 февруари 2014 г. I SA / Kr 1803 / 13, Legalis).

Изчерпателното изложение на фактите е важно от гледна точка на правните последици от тълкуването на данъчното право, което се прилага към него. Прилагането на данъкоплатеца към тълкуването, издадено във връзка с действителното състояние, отклоняващо се от действителното състояние, не защитава данъкоплатеца по принципите, произтичащи от чл. 14к и чл. 14m OrdPU.

Декларация за заявлението

Вторият формален елемент на искането за тълкуване е изявление – подадено под страх от наказателна отговорност за лъжливи показания. Становището съдържа информация, че елементите на фактите, обхванати от искането за тълкуване към деня на подаване на заявлението, не са предмет на висящо данъчно производство, данъчна проверка, инспекционно производство на данъчната инспекция и че в тази връзка въпросът не е решено по същество в решението или решението на данъчен орган или орган за фискален контрол.

При подаване на невярна декларация, издаденото данъчно тълкуване – физическо лице, няма правни последици (чл. 14б § 4 от РДПУ). Подаване на коректна декларация е необходимо, тъй като на основание чл. 14б т.5 от Наредба ПУ не се дава индивидуално тълкуване по отношение на фактическите елементи, които към деня на подаване на искането за тълкуване са предмет на висящо данъчно производство, данъчна проверка, инспекционно производство на митническия и данъчния орган, или когато въпросът е разрешен в това отношение по отношение на неговата същност в решение или заповед.

Доказателство за плащане

Заявлението трябва да бъде придружено от доказателство за плащане на таксата за кандидатстване в размер на 40 PLN. Ако има отделни факти или бъдещи събития в едно приложение за индивидуално тълкуване, се начислява такса за всяко отделно действително или бъдещо събитие, представено в заявлението.

Когато искането за устен превод не отговаря на изискванията

Ако заявлението не отговаря на законовите изисквания (напр. неплащане на таксата в определения срок (7 дни от подаване на заявлението), непредоставяне на ясно и конкретно описание на фактите), органът следва да поиска от заявителя за допълване на недостатъците в заявлението. Ако заявлението не бъде допълнено в рамките на седем дни, органът ще го остави без разглеждане.

Време за реакция

Времето за изчакване за устен превод може да бъде до 3 месеца. В някои случаи тя може да бъде удължена в резултат на обаждане на данъкоплатеца от данъчния орган с цел допълване на формалните недостатъци на заявлението. Издаденото тълкуване ще включва изчерпателно описание на фактическото състояние или бъдещо събитие, представено в заявлението, и оценка на позицията на заявителя, заедно с правната обосновка на тази оценка.

Органът може да се отклони от правната обосновка, ако позицията на заявителя е правилна в пълна степен. В случай на отрицателна оценка на позицията на заявителя, индивидуалното тълкуване включва посочване на правилната позиция заедно с правната обосновка. Освен това данъчното тълкуване - физическо лице съдържа указание за правото на подаване на жалба до административния съд.

Защита на данъкоплатците

Индивидуалното тълкуване не е обвързващо нито за данъкоплатеца, нито за данъчния орган. Дори издаденото тълкуване да потвърди правното положение на данъкоплатеца в неговата цялост, той не е длъжен да се съобразява с неговото съдържание. От волята му зависи дали ще действа в съответствие с нейното съдържание. Въпреки това той предлага защита на данъкоплатеца, който го спазва. Съгласно чл. 14к § 1 от Наредбата за индивидуалното тълкуване:

  1. преди нейната смяна;
  2. преди да е изтекъл;
  3. пред връчването на данъчния орган с копие от влязло в сила определение на административния съд за отмяна на индивидуалното тълкуване;
  4. ако не е включено в решаването на данъчно дело;

- не може да бъде вредно за кандидата.

Освен това, ако тълкуването не бъде взето предвид от данъчния орган, няма да е възможно данъкоплатеца да бъде подведен под фискална наказателна отговорност. Освен това няма да се начисляват лихви за забава.
Започнете безплатен 30-дневен пробен период без прикачени условия!

Отказ от тълкуване

Съгласно чл. 14б § 5 от ЗППЦК не изглежда индивидуално тълкуване, ако се отнася до действителното състояние на нещата, което - в деня на подаване на заявлението - е било предмет на:

  • данъчно производство, данъчна проверка или митническа и данъчна инспекция;
  • решения по същество в решение или заповед на данъчния орган.

Органът отказва под формата на решение да издаде индивидуално тълкуване по отношение на тези елементи на фактите или бъдещи събития, за които съществува разумно предположение, че те могат:

  1. представляват дейност или елемент от дейност, посочена в чл. 119а § 1 или
  2. да бъде предмет на решение, издадено с прилагането на мерки, ограничаващи договорните ползи или
  3. представляват злоупотреба с правото по чл. 5 сек. 5 от Закона за данък върху добавената стойност (Списание от 2018 г., т. 2174, изм.).

Органът може също да откаже да издаде тълкуване, като изготви решение, в което се посочва, че общото тълкуване се отнася за фактите или бъдещите събития, описани в заявлението, като същевременно обяви, че заявлението е ирелевантно (чл. 14б, § 5а от Наредбата за обществените поръчки).Такова решение се издава, ако фактическото състояние или бъдещо събитие, представено в заявлението, съответства на въпроса, който подлежи на общо тълкуване, издадено в същата правна държава. След това решението посочва обозначаването на общото тълкуване заедно с мястото на неговото публикуване. Постановеното решение може да се обжалва. Законодателят въведе и нов институт за обявяване на необоснованост на заявление, ако действителното състояние на нещата или бъдещо събитие, представено в заявлението, съответства на въпроса, подлежащ на общо тълкуване, издадено при същия правен статут. Решението посочва на заявителя, че общото тълкуване се отнася за фактите или бъдещите събития, описани в заявлението. В такъв случай в заповедта се посочва посочването на общото тълкуване заедно с мястото на нейното публикуване.

Допълнително основание за отказ за издаване на тълкуване беше въведено във връзка с влизането в сила на разпоредбите за издаване на информация за обвързващ курс. Съгласно чл. 14 б параграф. 1а от ОРДПУ, в обхвата на информацията за обвързващата ставка, посочена в разпоредбите на Закона за данъка върху стоките и услугите, не се издават индивидуални разяснения. Информацията за обвързващата ставка има за цел да предостави на данъкоплатците и данъчните органи по-голяма сигурност относно правилността на прилаганите ставки на ДДС за доставка, внос, вътреобщностно придобиване на стоки или предоставяне на услуги.

Жалба до съда

Следва да се подчертае, че жалбоподателят има право да подаде жалба срещу тълкуването до административния съд, което произтича, наред с другото, от шега. 14в § 3 от ЗППЦК, доколкото индивидуалното тълкуване трябва да включва указанието за правото на подаване на жалба до административния съд.

Правно основание:

  • Закон от 11 март 2004 г. за данък върху стоките и услугите (Законодателен вестник от 2018 г., т. 2174, изм.);

  • Закон от 29 август 1997 г. Данъчна наредба (Законов вестник 2019.900, т.е.);

  • решение на Върховния административен съд от 27 май 2015 г., II FSK 1201/13, Legalis;

  • решение на Областния административен съд в Краков от 19 февруари 2014 г. I SA / Kr 1803/13, Legalis);

  • Решение на Областния административен съд в Гданск от 27 април 2011 г. I SA / Gd 140/11, Legalis.