Внос на стоки по опростената процедура и данъчно задължение

Обслужване На Услуги

В светлината на ЗДДС вносът на стоки представлява внос на стоки от територията на трета държава на територията на Европейския съюз. При опростената процедура това се улеснява, inter alia, уреждане на ДДС.

Внос на стоки по опростената процедура

Покупката на стоки от страни извън Европейския съюз може да се извърши по два начина:

  • по стандартната процедура, при която дължимият ДДС трябва да бъде платен в срок от 14 дни от датата на издаване на решението за мито,

  • при опростената процедура, при която ДДС не подлежи на плащане "авансово", и се показва както на дължимата, така и на начислената страна в декларацията по ДДС.

Ако стоките трябва да бъдат опростени на територията на страната, тогава:

  • календарният месец е периодът на фактуриране,

  • данъкоплатецът може да уреди размера на дължимия данък върху вноса на стоки в подадената данъчна декларация за периода, в който е възникнало данъчното задължение за вноса на тези стоки,

  • данъкоплатецът може да приспадне данъка за внасяне на стоките в месеца, в който възниква данъчното задължение.

Условията, необходими за използване на сетълмента на вноса на стоки, съдържащи се в чл. 33а от ЗДДС

Ако данъкоплатецът възнамерява да използва реда за внос на стоки, съдържащ се в чл. 33а от Закона за ДДС, обхванат от тази процедура в Полша, той е длъжен да уведоми писмено ръководителя на митническата и данъчната служба и началника на данъчната служба за намерението си да уреди данъка при условията, посочени в опростеното процедура преди началото на периода на сетълмент, от който той ще приложи такова уреждане.

Изпълнението на декларацията за опростената процедура зависи от предварителното издаване на разрешението.

В допълнение към гореспоменатите декларацията, данъкоплатецът е длъжен не по-рано от 6 месеца преди вноса да представи на началника на митницата:

  • удостоверения за липса на просрочие по вноските по дължимите осигурителни вноски и в плащанията на отделни данъци, съставляващи дохода на държавния бюджет, надвишаващи поотделно за всеки дял, включително поотделно за всеки данък, съответно 3% от размера на дължимите вноски и дължимите данъчни задължения в индивидуални данъци,

  • потвърждение за регистрация на данъкоплатеца като активен платец на ДДС.

Освен това представянето на горните документи от данъкоплатеца може да бъде под формата на изявления, направени от данъкоплатеца със същото съдържание.

Тази декларация се подава под страха на наказателна отговорност за даване на неверни твърдения. Лицето, подаващо декларацията, е длъжно да включи в нея следната клауза: „Запознат съм с наказателната отговорност за подаване на невярно изявление“. Тази клауза заменя указанието на органа за наказателна отговорност за даване на неверни твърдения.

Ако стоките са обхванати от опростяване от посредник, правото на уреждане на ДДС при внос се предоставя на данъкоплатеца, на когото се подава митническата декларация.

Митническата декларация се счита за приета, когато стоките са вписани в регистъра.

Внос на стоки – данъчно задължение

Данъчното задължение при внос на стоки възниква при възникване на митническото задължение. При разглеждане на категорията на възникване на митническо задължение следва да се направи позоваване на Регламент на Европейския парламент и на Съвета № 952/2013 от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Съгласно този регламент митническо задължение при внос възниква, когато извънсъюзни стоки, подлежащи на вносни мита, бъдат поставени под един от следните митнически процедури:

  • пускане за свободно обращение, включително съгласно разпоредбите за крайна употреба,

  • временен внос с частично освобождаване от вносни мита.

Митническото задължение възниква в момента на приемане на митническата декларация, като длъжникът е декларатор, а при косвено представителство е и лицето, от чието име се прави митническата декларация.

Митническо задължение в случай на неспазване на необходимите условия

Освен това, когато стоките подлежат на вносни мита, митническо задължение при внос ще възникне, ако не са изпълнени следните условия:

  • едно от задълженията, предвидени в митническото законодателство по отношение на въвеждането на несъюзни стоки на митническата територия на Съюза, отстраняване от митнически надзор, движение, преработка, съхранение, временно съхранение, временен внос на тези стоки или разпореждане с тях в това ■ площ,

  • едно от задълженията, предвидени в митническото законодателство относно крайната употреба на стоки на митническата територия на Съюза,

  • едно от условията, необходими за поставяне на несъюзни стоки под митнически режим или за предоставяне на освобождаване от мито или намалена ставка на вносното мито по силата на крайната употреба на стоките.

От друга страна, моментът, в който задължението възниква при неизпълнение на необходимите условия, е моментът, в който:

  • задължението не е или задължението вече не е изпълнено, неизпълнението му води до митническо задължение,

  • се приема митническа декларация за поставяне на стоки под митнически режим и впоследствие се установява, че е необходимо условието за поставяне на стоките под този режим или за освобождаване от мито или намалена ставка на вносното мито по силата на края използването на стоката не е реално осъществено.

Данъчна основа за внос на стоки по опростената процедура

Данъчната основа за вноса на стоки е митническата стойност плюс дължимото мито. По този начин тази стойност е основа за определяне на митническото задължение и промените му ще зависят от размера на данъчната основа.

От друга страна, ако вносът на стоки се отнася до акцизни стоки, подлежащи на облагане с акциз, тогава данъчната основа ще бъде митническата стойност, увеличена с дължимото мито и акциз.

Посочената по-горе данъчна основа включва допълнителни разходи:

  • комисионни разходи,

  • разходи за опаковане,

  • транспортни и застрахователни разходи (освен ако не са включени в митническата стойност), извършени до първото местоназначение на територията на страната, както и в резултат на транспорт до друга дестинация на територията на Европейския съюз, ако това място е известно към момента на внос.

Понятието първо местоназначение се разбира от законодателя като мястото, посочено в товарителницата или друг транспортен документ, въз основа на който се внасят стоките. При липса на такава информация за първо местоназначение се счита първото място на трансбордиране на територията на страната.

Трябва също да се добави, че таксите и други такси се добавят към данъчната основа, ако митническите органи са длъжни да събират тези такси при внос на стоки.

В допълнение към горното, данъчната основа за внос на стоки не включва следните суми:

  • представляващо намаление на цената под формата на отстъпка за предсрочно плащане,

  • ценови отстъпки и отстъпки, предоставени на купувача или получателя, взети предвид в момента на продажбата.