Лъжлив представител – последиците от сключването на договора

Обслужване

При стопански сделки сключването на споразумение с пълномощник (представляващ другата страна по правна сделка) може да доведе до риск лицето да не е компетентно да извършва дейности с пряко действие за упълномощителя. Липсата на надлежно пълномощно може да е резултат от грешки при предоставяне на пълномощно или от умишлени действия на лицето, което твърди, че е пълномощник, въпреки липсата на надлежно пълномощно. И така, ако фалшив представител се присъедини към договора?

Същността на представителството

Съгласно чл. 95 § 1 и 2 от Гражданския кодекс (наричани по-долу Гражданския кодекс), при изключения в закона, предвидени или произтичащи от естеството на правната сделка, правно действие (например сключване на договор за покупко-продажба) може да се извършва от представител. Правен акт, извършен от представител в рамките на неговото упълномощаване, има преки последици за представлявания.

Предполагаемият адв

Лице, което сключва договор от чуждо име, без да е упълномощено за това или да превишава неговите граници, се нарича в литературата по темата като фалшив (предполагаем) представител. Сключването на споразумение с предполагаемия представител се урежда от чл. 103 § 1-3 от Гражданския кодекс. Съгласно гореспоменатата разпоредба, сключването на договор с лице, което твърди, че е пълномощник или надхвърля неговия обхват, води до непълнота на правния акт (наричан още „дефектен“ в литературата). Това означава, че валидността на договора зависи от неговото потвърждаване от лицето, от чието име е сключен договорът.

Член 103 от Гражданския кодекс се отнася до два отделни случая на действията на твърдяния пълномощник, тоест включващи сключване на договор от лице, действащо неупълномощено, или от лице, което надвишава материалния обхват на упълномощаването.

Сключването на договора от лице, действащо като пълномощник, въпреки липсата на пълномощие, се случва в ситуация, когато:

  1. пълномощното изобщо не е предоставено ефективно (например упълномощителят не е представил необходимата декларация, пълномощното е предоставено на друго лице, упълномощителят по време на предоставянето на пълномощното е в състояние, което изключва съзнателно или свободно решение и волеизявление),

  2. пълномощното е предоставено, но е невалидно (например при предоставяне на пълномощно не е запазена специалната форма, която определя валидността на дадено действие. В този момент е важно да се отбележи, че съгл. с чл., за извършване на тази дейност следва да се даде в същата форма).

Превишаване на обхвата на упълномощаването обаче става, когато лице, което всъщност е адвокат, извършва правен акт от името на упълномощителя, но тази дейност не попада в обхвата на упълномощаването. Пример може да бъде ситуацията, когато адвокатът дава имота под наем, вместо да го продава.В литературата по темата обаче се посочва, че тя не надхвърля обхвата на пълномощията на представителя на указанията и препоръките, предоставени му от упълномощителя (в ситуация, когато те не са били известни на другата страна по договора) . Прието е, че горепосочената грешка не засяга валидността и ефективността на договора. Неспазването на предоставените инструкции може да засегне само отношенията между упълномощителя и адвоката.

Между другото, заслужава да се отбележи, че чл. 103 § 1 от СК не се прилага за случаите, когато пълномощното е издадено и след това е изтекло.

Определяне на краен срок за потвърждаване на действията на "адвоката"

За да намали несигурността по отношение на валидността на договора, сключен с лицето, представлявано от лицето, действащо без или над обхвата на упълномощаването, другата страна може да посочи лицето, от чието име е сключен договорът, срок за неговото потвърждение. Разпоредбите на Гражданския кодекс не предвиждат на принципала конкретен срок за потвърждаване или отказ за потвърждаване на извършената дейност. Продължителността на срока зависи от решението на другата страна. Съгласно чл. 103 § 2 от СК обаче определеното време следва да е подходящо. На практика продължителността на съответния период не може да бъде определена изолирано от конкретните факти. Подходящ краен срок може да се счита за дата, която при специфични обстоятелства позволява в обичайния ход на дейността: да се прочете от представляваното лице съдържанието на договора, правните последици, произтичащи от договора, да се разгледат условията на договора, да се направят решение и да представи съответното изявление (включително времето за изпращането и връчването му на адресата). Трябва да се признае, че съответният срок не трябва да бъде обективно твърде кратък или твърде дълъг. То следва да се преценява обективно – следователно в литературата се твърди, че ако другата страна е поставила твърде кратък срок, а потвърждението е извършено в обективно подходящ срок, договорът се счита за влязъл в сила и обвързващ за страните.

Форма за потвърждение на дейностите

Потвърждаване на извършените действия от фалшивия пълномощник може да се извърши по собствена инициатива на упълномощителя или поради срока, определен от другата страна по договора. То може да бъде направено под всякаква форма – например чрез волеизявление или чрез косвени (т.нар. сключителни) действия. Неявното потвърждение на договора може да включва, например, началото на изпълнението на договора от принципала. Тази форма на потвърждение обаче е възможна само когато принципалът е наясно, че договорът е сключен от негово име и неговото поведение ще се счита за съгласие за извършване на действието. Изрично волеизявление, потвърждаващо сключването на договора, може да бъде представено под всякаква форма - устно или писмено. Въпреки това, ако е била необходима специална форма за валидност на конкретна правна сделка (например, в съответствие с чл. 158 от Гражданския кодекс, споразумение, задължаващо прехвърляне на собствеността върху недвижим имот, трябва да бъде сключено под формата на нотариален акт акт), потвърждението следва да бъде направено в същата специална форма. Следва да се посочи също, че в случай на смърт на страна, правото на потвърждаване на договора, сключен от предполагаемия пълномощник, преминава върху наследниците, освен ако извършеното от пълномощника деяние е тясно свързано с починалото лице (Върховният съд решение от 9 януари 2008 г., препратка II CSK 394 / 07). Правното действие на потвърждението е, че договорът става валиден (поражда всички подходящи за него правни последици) от момента на сключването му, т.е. от момента на подаване на волеизявление от фалшив представител.

Няма потвърждение на договора

Разпоредбата на чл. 103 § 1 от СК е предвидено, че в случай, че договаряща страна като пълномощник няма пълномощно или надхвърля неговия обхват, действителността на договора зависи от потвърждаването му от лицето, от чието име е сключен. Това означава, че договорът, сключен от "фалшивия" представител е недействителен (в този случай се говори за т.нар. спряна недействителност), освен ако не е потвърден от упълномощителя. Суспендирана неефективност означава, че действието остава нито валидно, нито невалидно.

В светлината на решението на Апелативния съд във Варшава от 23 май 2014 г. (референтен номер I ACa 1793/13), следва да се посочи, че отказът за потвърждаване на договора от страна на принципала може да бъде изразен под каквато и да е форма, т.е. чрез устно или писмено изявление и имплицитно. В случай на отказ за потвърждаване на договора, той е недействителен с обратна сила, т.е. от момента на сключването му от фалшивия представител. Следва да се посочи също, че в ситуация, в която срокът, определен от другата страна, е обективно подходящ, неефективното му изтичане (мълчание на предполагаемото упълномощено лице) води до крайна недействителност на договора и не може да бъде потвърдено.

В потвърждение на горното може да се цитира решението на Върховния съд от 7 ноември 1997 г. (референтен номер II CKN 431/97) относно санкцията за нищожност на договора при липса на потвърждение на действията, извършени от фалшивия пълномощник. Съгласно горното решение изпълнителят на лицето, от чието име е сключен договорът, може да се позове на недействителността на договора само след като това лице откаже да го потвърди или след като крайният срок за потвърждаване на договора е изтекъл неефективно.

Започнете безплатен 30-дневен пробен период без прикачени условия!

Отговорност на предполагаемия представител спрямо другата страна по договора

Потвърждаването на правното действие от упълномощителя изключва гражданската отговорност на фалшивия представител спрямо лицето, с което е извършил правната сделка. Въпреки това, ако дейността не бъде потвърдена (отказ за потвърждение или неефективно изтичане на съответния срок за нейното потвърждаване), фалшивият представител е длъжен:

  1. върне полученото от другата страна в изпълнение на договора и

  2. възстановяване на вредите, претърпени от другата страна чрез сключване на договор, без да знае за липсата на пълномощие или надвишаване на неговия обхват.

Следва да се отбележи, че отговорността на фалшивия представител е обективна, което означава, че е независима от неговото знание и мотивация. Във връзка с гореизложеното лъжепредставителят носи отговорност дори и да не е знаел и при дължимата грижа не би могъл да знае, че е действал неупълномощено.

Фалшив представител и упълномощител - каква е отговорността?

При сегашното правно положение няма разпоредба, регламентираща обхвата на отговорността на мнимия представител спрямо упълномощителя. По правило ще се прилагат разпоредбите за деликтната отговорност (чл. 415 от СК), което означава, че пълномощникът ще носи отговорност, ако е причинил вреда на упълномощителя по своя вина. В ситуация, в която обаче фалшив представител ще действа извън обхвата на своето упълномощаване и това действие ще доведе до неизпълнение или неправилно изпълнение на договора, свързващ го с принципала (напр. договор за пълномощие), тогава такъв представител може да носи отговорност за неизпълнение или ненадлежно изпълнение на договора, т.е. договорна отговорност по чл. 471 от Гражданския кодекс.