Фактура и сметка - какви са разликите?

Уебсайт

Правило в данъчното право е задължението да се документират дейности, извършвани като част от стопанска дейност. По отношение на физически лица се издават касови бележки, но освен това данъчните разпоредби включват понятието фактура и сметка. И така, кога предприемачът е длъжен да издаде фактура и кога е фактура?

Какво е фактура?

Съгласно дефиницията, включена в ЗДДС, фактура се разбира като документ на хартиен или електронен носител, съдържащ данните, изисквани от закона и издадените въз основа на него нормативни актове.

Разпоредбите на ЗДДС предвиждат, че субектът, който извършва стопанска дейност и в същото време е активен платец на ДДС, винаги е длъжно да издаде фактура на друг данъкоплатец.

От друга страна, стопански субект, който е освободен от ДДС (субективно или обективно), по правило не е длъжен да издава фактура. Такова задължение обаче ще възникне, ако изпълнителят поиска фактура в срок от 3 месеца от края на месеца, през който е била доставена стоката или е извършена услугата.

Срокът за издаване на фактура зависи от момента, в който е направено искането от купувача на стоката или услугата.

Защото ако данъкоплатецът не е бил длъжен да издаде фактура, а изпълнителят е направил такова искане, фактурата следва да бъде издадена:

  1. до 15-о число на месеца, следващ месеца, през който е извършена сделката - ако заявката за фактура е направена през същия месец, през който е извършена продажбата;

  2. в 15-дневен срок от датата на заявката - ако купувачът е поискал фактура след месеца, през който е извършена продажбата.

Пример 1.

Г-н Януш извършва стопанска дейност, освободена от ДДС поради обема на оборота. На 27 март е предоставил услуга на друг стопански субект. На 28 март изпълнителят е поискал фактура. Следователно г-н Януш е длъжен да издаде такава фактура до 15 април.

Пример 2.

Г-н Януш извършва стопанска дейност, освободена от ДДС поради обема на оборота. На 27 март той е предоставил услуга на частно лице, което не извършва стопанска дейност. На 15 май изпълнителят е поискал фактура. Следователно г-н Януш е длъжен да издаде такава фактура в рамките на 15 дни от датата на подаване на искането, т.е. до 30 май.

Каква е сметката?

Наредби относно сметката са включени в Данъчната наредба. Съгласно чл. 87 от закона, ако в отделни разпоредби не е предвидено задължение за издаване на фактура, данъкоплатците, извършващи стопанска дейност, са длъжни по искане на купувача или получателя на услугата да издадат фактура, потвърждаваща продажбата или предоставянето на услуга. Данъкоплатците, от които е поискана фактура преди извършване на услугата или вдигане на стоката, издават фактура не по-късно от 7 дни от датата на услугата или освобождаването на стоката. Ако обаче искането за фактура е подадено след извършване на услугата или освобождаване на стоката, фактурата се издава в 7-дневен срок от датата на искането. Данъкоплатецът не е длъжен да издава фактура, ако искането е подадено след 3 месеца от датата на доставка на стоката или изпълнение на услугата.

Следователно от изложеното следва, че предприемачът има право да издаде фактура, ако няма задължение за издаване на фактура по друг акт. Анализът на разпоредбите на Наредбата и ЗДДС води до извода, че освободеният от ДДС предприемач няма избор между издаване на фактура или фактура. Такъв избор може да направи само купувачът на стоките или услугите, тъй като фактурата може да бъде издадена, когато предприемачът е извършил продажба, която е освободена от ДДС, а купувачът не е поискал фактура, а е поискал фактура.

Пример 3.

Г-н Йозеф, който извършва стопанска дейност, освободена от ДДС, достави стоката на 29 септември. На 29 декември изпълнителят е поискал фактура. Г-н Йозеф е задължен по искане на изпълнителя и е длъжен да издаде фактура в 7-дневен срок.

Започнете безплатен 30-дневен пробен период без прикачени условия!

Фактура и сметка - вижте елементите и открийте разликите!

Наредби относно задължителните артикули, които трябва да бъдат включени във фактурите с ДДС, освободените от ДДС фактури и сметките са включени в три нормативни акта. Това са Законът за данъка върху стоките и услугите, Наредбата на министъра на финансите за издаване на фактури и Наредбата на министъра на финансите за изчисляване на лихвите за забава и таксата за удължаване, както и обхвата на информацията, която трябва да да бъдат включени във фактурите.

Фактурата с ДДС трябва да съдържа:

1) дата на издаване;

2) пореден номер, присвоен в рамките на една или повече серии, който уникално идентифицира фактурата;

3) собствени и фамилни имена или имена на данъкоплатеца и купувача на стоки или услуги и техните адреси;

4) номерът, с който се идентифицира данъкоплатецът за целите на данъка;

5) номерът, с който се идентифицира купувачът на стоки или услуги за целите на данъка;

6) датата на доставка или завършване на доставката на стоки или извършване на услугата, или датата на получаване на плащането;

7) наименование (вид) на стоки или услуги;

8) мярката и количеството (броя) на доставените стоки или обхвата на предоставяните услуги;

9) единична цена на стока или услуга без сумата на данъка (нетна единична цена);

10) размера на всички ценови отстъпки или намаления, включително под формата на отстъпка за предсрочно плащане, освен ако не са включени в нетната единична цена;

11) стойност на доставените стоки или извършените услуги, обхванати от сделката, без сумата на данъка (нетната стойност на продажбите);

12) данъчната ставка;

13) сумата от нетната стойност на продажбите, с разбивка на продажби, подлежащи на индивидуални данъчни ставки, и продажби, освободени от данък;

14) размерът на данъка върху сбора от нетната стойност на продажбите, разбит на суми, свързани с индивидуални данъчни ставки;

15) общата дължима сума.

Освободената от ДДС фактура трябва да съдържа:

1) дата на издаване

2) пореден номер,

3) собствени и фамилни имена или имена на данъкоплатеца и купувача на стоки или услуги и техните адреси

4) наименование (вид) на стоки или услуги,

5) мярка и количество (брой) на доставените стоки или обхвата на извършените услуги,

6) единична цена на стока или услуга,

7) общата дължима сума

8) посочване на разпоредба от акта или акта, издаден въз основа на акта, въз основа на който данъкоплатецът прилага данъчно освобождаване,

Фактурата трябва да съдържа:

1) имена и фамилни имена (име или фирма) и адреси на продавача и купувача или на изпълнителя и получателя на услугата;

2) датата на издаване и поредния номер на фактурата;

3) уточняване на вида и количеството на извършените стоки или услуги и техните единични цени;

4) общата сума на вземанията, изразена с цифри и с думи.