Регистриране на бакшиши на касата - задължително ли е?

Уебсайт

Едно от задълженията на данъкоплатците, извършващи стопанска дейност, е правилното и законосъобразно регистриране на икономически събития, влияещи върху размера на данъка. В този контекст възниква въпросът дали получените бакшиши от клиенти трябва да се записват на касата? Отговаряме на записите за бакшиши на касата.

Бакшиши и ДДС

Въпросът за касовия апарат неминуемо е свързан с данъка върху стоките и услугите, затова, първо, нека разгледаме как се квалифицират бакшишите от разпоредбите на ЗДДС.

Както е общоизвестно, ДДС е предмет на предоставяне на услуги срещу заплащане. Важно е обаче предоставянето на услугата да произтича от двустранно правоотношение между доставчика и получателя. Освен това в правоотношението между страните трябва да е посочено каква услуга трябва да бъде извършена и какво възнаграждение се предвижда.

Както е посочено от директора на Националната данъчна информация в тълкуването от 12 юни 2019 г. № 0115-KDIT1-1.4012.236.2019.

„Трябва да има пряка връзка между предоставяната услуга и прехвърленото за нея възнаграждение. Това означава, че даденото правоотношение, въз основа на което се извършва услугата, трябва да води до ясна, пряка полза за доставчика на услугата. Освен това, връзката между полученото плащане и предоставената услуга трябва да е достатъчно очевидна, за да може да се каже, че плащането се извършва в замяна на тази услуга."

В светлината на горните разяснения следва да се посочи, че доброволните бакшиши не отговарят на представените критерии, тъй като данъкоплатецът не влиза в правоотношение с клиента, което да задължава клиента да плати бакшиш в неопределен размер. Следователно, тъй като няма споразумение между страните относно бакшиша, ние също не можем да признаем платената услуга. Размерът на бакшиша по никакъв начин не зависи от предоставяната услуга.

Бакшишите ще се облагат с ДДС само когато се добавят задължително към цената на услугата. При това положение те съставляват част от възнаграждението за предоставената услуга и се включват във възнаграждението. Както става ясно от съдържанието на чл. 29а параграф. 1 от ЗДДС данъчната основа, предмет на ал 2-5, чл. 30а-30в, чл. 32, чл. 119 и чл. 120 параграф 4 и 5 е всичко, което е плащането, което доставчикът на стоката или доставчикът на услугата е получил или трябва да получи за продажба от купувача, получателя или трето лице, включително получени субсидии, субсидии и други плащания от подобен характер оказващи пряко влияние върху цената на предоставяните стоки или услуги, предоставяни от данъкоплатеца.

Пример 1.

Данъкоплатецът управлява ресторант. За предоставяните услуги клиентите доброволно дават бакшиши във всякакъв размер. Получените бакшиши не се облагат с ДДС. Ако, от друга страна, данъкоплатецът е посочил, че към всяка услуга се добавя задължителен бакшиш от например 10% от стойността на договора, този вид бакшиш вече е калкулационен елемент от цената и се облага с ДДС. Доброволните бакшиши, предоставени от клиентите в размер по тяхно желание, не се облагат с данък върху добавената стойност, тъй като не могат да се считат за получено възнаграждение за предоставена услуга.

Запис на бакшиши на касата

Съгласно чл. 111 сек. 1 от ЗДДС данъкоплатците, продаващи на физически лица, които не извършват стопанска дейност, и земеделските стопани с фиксирана ставка са длъжни да водят отчет за продажбата с помощта на касови апарати. Въпреки това, съгласно чл. 2, т. 22 от ЗДДС, продажба е доставка на стоки срещу заплащане и предоставяне на услуги срещу заплащане на територията на страната, износ на стоки и вътреобщностна доставка на стоки. Следователно, тъй като доброволният бакшиш не е платена услуга, той също не попада в категорията продажби. Вследствие на това бакшиши, които не са включени в цената на кетъринг услуга, не трябва да се записват на касата.

Ако все пак говорим за бакшиши, добавени към поръчката предварително, тяхната стойност, разбира се, трябва да бъде отразена на фискалния бон. Този съвет е част от данъчната основа.

Подобни изводи могат да се направят, като се анализира съдържанието на Наредбата на министъра на финансите от 29 април 2019 г. за касовите апарати. § 2 т. 16 посочва, че фискален бон е фискален документ, издаден с използване на касов апарат за купувача, потвърждаващ продажбата. От друга страна, съгласно § 3 от Наредбата, данъкоплатците водят отчет за всяка продажба, включително освободените от данък продажби, с използването на касови апарати, които са придобити през периода на валидност на потвърждението, че касовият апарат изпълнява функциите изброени в чл. 111 сек. 6а или в чл. 145а параграф. 2 от закона и технически изисквания (критерии и технически условия) за касовите апарати, само във фискален режим на работа на този касов апарат, след фискализацията му.

Освен това, имайте предвид, че буквите от "A" до "G" на разписката се присвояват на данъчните ставки или данъчните освобождавания, присвоени на имената на стоки и услуги, както следва (§ 6 (1) (5) от гореспоменатия регламент ):

  1. буква "А" - определя се основна данъчна ставка от 22% или 23%,
  2. буква "Б" - се определя намалена данъчна ставка от 7% или 8%,
  3. буква "С" - се определя намалена данъчна ставка от 5%,
  4. буква "D" - определя се намалена данъчна ставка от 0%,
  5. буква "Е" - предоставя се освобождаване от данък,
  6. буквите "F" и "G" - определят се други данъчни ставки, включително стойността на 0% (техническа нула) при облагаеми продажби по чл. 119 параграф. 1 или чл. 120 параграф 4 от закона.

В резултат на това в касата задължителното регистриране подлежи или на дейности, облагани със съответната ставка на ДДС, или на дейности, освободени от данък. В касата обаче не се записват дейности, които изобщо не подлежат на данъчно облагане.

Започнете безплатен 30-дневен пробен период без прикачени условия!

Пример 2.

Данъкоплатецът предостави гастрономическа услуга на стойност 100 PLN нетно за клиента. Освен това той даде бакшиш от 10 злоти за любезно обслужване на клиентите. В този случай във фискалния бон трябва да бъдат включени само сумата от 100 PLN нето и ставката и сумата на ДДС. Доброволните бакшиши не се облагат с ДДС и не е необходимо да бъдат в разписка на клиента.

Може ли данъкоплатецът доброволно да записва бакшиши на касата?

Въпреки че анализът на нормативната уредба показва, че необлагаемите дейности не трябва да се показват на фискалния бон, изглежда, че данъчните органи допускат възможността за доброволно записване на бакшиши на касата.

В тази връзка нека посочим съдържанието на тълкуването на директора на Националната данъчна информация от 20 септември 2018 г. № 0113-KDIPT1-3.4012.538.2018.

„че данъкоплатецът за целите на ДДС показва бакшиши по касовата бележка с ставка 0% с приписана буква Е. Съответното вписване е в сервизната книга на касовите апарати, която е отразена по тази позиция – поради ограниченията на касовите апарати, не е възможно да се записват бакшиши със ставка n / p (не подлежи на) Данъчният орган не постави под въпрос този метод на работа, което позволява да се направи изводът, че въпреки че касовите бележки се използват за признаване на продажби, облагани с ДДС или освободени от ДДС, данъчните разпоредби не забраняват документирането на фискални бонове и фактури за дейности, които не подлежат на такъв данък. Поради тези причини изглежда, че е възможно да се включи сумата на бакшишите върху фискалните бонове."

Разпоредбите на ЗДДС и подзаконовите нормативни актове определят каталога с необходимата информация, която трябва да фигурира върху касовата бележка. Това обаче не е затворен каталог, което означава, че такива касови бележки с цялата задължителна информация и допълнителна информация, в случая стойността на продажбите, необлагаема с ДДС, са верни документи. Анализът на наличните тълкувания показва, че е възможно да се показват доброволни бакшиши върху касовите бележки. Моля, имайте предвид обаче, че тази дейност е само информативна и сумата на бакшиша не се облага с данък. Имайки предвид горното, заслужава да се подчертае, че доброволните бакшиши не се облагат с данък върху стоките и услугите. Това означава, че те не се включват в данъчната основа. Следователно сумите на бакшишите не са задължителни, въпреки че в някои случаи те могат да бъдат записани на касата (при ставка от 0%) само за информационни цели.