Отдаване под наем на земеделска земя – земеделски данък или данък върху дохода?

Обслужване На Услуги

Данъчното законодателство ясно разграничава доходите на земеделските стопанства от доходите, облагани с ДДФЛ. Като цяло областите на приложение на земеделския данък и данъка върху доходите не съвпадат. Въпреки това, има ситуации, в които фермерите могат да имат проблеми с правилната класификация. Отдаването под наем на земеделска земя е толкова съмнителен случай.

Какво е лизинг?

Както е посочено в чл. 693 § 1 от СК с договора за наем наемодателят се задължава да даде на наемателя вещта за ползване и да събира облага за определен или неопределен срок, а наемателят се задължава да заплати на наемодателя уговорения наем. Тази структура на договора за наем прави арендата на земеделска земя най-разпространената му форма. Собственикът отдава земеделската земя под наем срещу фиксирано възнаграждение, докато арендаторът ползва земята и получава облаги под формата на култури и култури.

На този фон възниква въпросът за правилната квалификация на полученото възнаграждение за отдаване под наем на земеделска земя. Длъжен ли е наемодателят да плаща земеделски данък или данък върху доходите?

Земеделска дейност на база данък върху доходите на физическите лица

Затова нека разгледаме връзката между селскостопанската дейност и данъка върху дохода. На първо място следва да се посочи, че на основание чл. 2 клауза 1, т. 1 от ЗДДФЛ, разпоредбите на този закон не се прилагат за доходи от селскостопанска дейност, с изключение на доходи от специални отрасли на земеделското производство.

Освен това ЗДДФЛ включва и дефиниция за селскостопанска дейност. Съгласно чл. 2 клауза 2 селскостопанска дейност е дейност, състояща се в производство на растителни или животински продукти в непреработено (естествено) състояние от собствени култури или отглеждане или отглеждане, включително производство на семена, разсадник, разплод и репродуктивен материал, зеленчукопроизводство на полето, оранжерия и под фолио, растително производство на декоративни, култивирани и овощни гъби, отглеждане и производство на семена от животни, птици и търговски насекоми, промишлено-селскостопанско животновъдство и рибовъдство, както и дейности, при които минималните срокове на отглеждане на закупени животни и растения, през които се осъществява техният биологичен растеж, са най-малко:

  1. месец - за растенията,
  2. 16 дни - при високоинтензивно специализирано угояване на гъски или патици,
  3. 6 седмици - за други домашни птици за клане,
  4. 2 месеца - за други животни

- от датата на закупуване.

След това нека преминем към анализа на разпоредбата, отнасяща се до доходите от наем. Е, съгласно чл. 10 сек. 1, т. 6 от ЗДДФЛ източникът на доходи е наем, пренаем, лизинг, пренаем и други договори от подобен характер, включително лизинг, пренаем на специални отдели за земеделско производство и стопанство или неговите компоненти за неземеделски цели или за управление на специални отдели за селскостопанско производство, с изключение на активи, свързани с стопанска дейност.

Затова е важно за каква цел се отдава земята. Ако е със селскостопанска цел, наемното плащане не се облага с данък върху дохода. Ако, от друга страна, имаме работа с неземеделска цел (например отдаване под наем на земя за инсталиране на слънчеви панели), тогава земеделският производител е длъжен да плати данък върху дохода. Например, това е посочено от директора на Националната данъчна информация в тълкуването от 15 януари 2019 г. № 0113-KDIPT2-1.4011.591.2018.2.KO:

„Имайки предвид посочените законови разпоредби и изложените факти, следва да се посочи, че ако в действителност предмет на наем е земеделска земя, която отговаря на нормативните критерии за дефиницията за земеделско стопанство, то – поради фактът, че наемателите се отдават под наем за селскостопански цели - получената сума е от лизинга, тя не представлява източник на доходи, посочен в чл. 10 сек. 1 т. 6 от ЗДДФЛ.

В резултат на това доходите, получени от заявителя от въпросния лизинг, не се облагат с данък върху доходите на физическите лица”. При отдаване под наем на земеделска земя за цели, различни от селското стопанство, собственикът е длъжен да заплати данък доход върху полученото възнаграждение. Доходите от отдаване под наем на земеделска земя за неземеделски цели се облагат по същия начин, както всеки друг доход от аренда и наем. Това означава, че собственикът може да избере както общите правила, така и фиксираната ставка, регистрирана за частен лизинг при ставка от 8,5% като форма на облагане.

Започнете безплатен 30-дневен пробен период без прикачени условия!

Отдаване под наем на земеделска земя и данък

Ако лицето, което наема земята, извършва земеделска дейност върху нея, собственикът не плаща данък върху доходите по тази сметка, тъй като това е доход от земеделска дейност, изключен от облагането с ДДФЛ. Тази позиция се потвърждава и от данъчните власти, пример за което е тълкуването на директора на Данъчната камара в Познан от 7 февруари 2013 г., № ILPB2 / 415-1014 / 12-4 / AJ:

„Анализът на заявлението показва, че заинтересованото лице е сключило договор за наем, чийто предмет е земя, съставляваща земеделско стопанство по смисъла на чл. 2 клауза 1 от Закона за земеделския данък. По силата на договора арендаторът се занимава със селскостопанска продукция, състояща се в отглеждане на растения върху наета земя.

Премествайки горното в анализирания казус, следва да се посочи, че отдаването под наем на земя, съставляваща земеделско стопанство за целите на земеделската дейност, не е източник на доходи за наемодателя, т.е. заинтересованото лице, подлежащ на облагане с данък върху доходите на физическите лица”.

Остава обаче да се изясни въпросът за земеделския данък. И тук ефектите зависят от целта, за която е наета земеделската земя.

На първо място нека посочим, че съгласно чл. 3 сек. 1, т. 1 от закона, собствениците на земи са данъкоплатци на земеделски данък.

Съгласно чл. 1 от този закон земеделски данък се налага за земя, класифицирана в поземления и строителния регистър като земеделска земя, с изключение на земите, използвани за стопанска дейност, различна от земеделска. За стопанство по чл. 2 клауза 1 от закона, площта на земята с обща площ над 1 ха или 1 преобразуващ ха, собственост или държана от физическо лице, юридическо лице или организационна единица, включително дружество без юридическо лице.

От друга страна, чл. 2 клауза 2 от закона се посочва, че селскостопанската дейност се счита за растениевъдство и животновъдство, включващо производство на семена, разсадник, разплод и репродуктивен материал, зеленчукопроизводство, декоративни растения, култивирани гъби, градинарство, отглеждане и производство на семенен материал от животни, птици и полезни насекоми., промишлено производство на селскостопански животни и рибовъдство.

В резултат на това, за да се облага дадена земеделска земя със земеделски данък, тя трябва да е земя, която е част от земеделско стопанство, класифицирана е в регистрите като земеделска земя и се използва за земеделска дейност. Ако обаче поне едно от тези условия не е изпълнено, земята не може да бъде обложена със земеделски данък. В този случай се облага с данък върху недвижимите имоти.

Това беше ясно подчертано от Върховния административен съд в решението от 2 август 2018 г., II FSK 2127/16, където изрично беше посочено, че:

„Заемане на земеделска земя за стопанска дейност, различна от земеделска, води до това, че тази земя е освободена от земеделски данък и се облага с данък върху недвижимите имоти (чл. 1 от закона и чл. 2, ал. 2 от закона).“ Земя, отдадена под наем за селскостопански цели, все още се облага със земеделски данък. От друга страна, ако върху наетата земя се извършва дейност, различна от земеделска, следва да се прилагат разпоредбите за данък върху недвижимите имоти. Отговорът на поставения в заглавието въпрос зависи най-вече от използването на наетия терен. Ако е със селскостопанска цел, лизингополучателят не се облага с данък върху доходите. Ако от друга страна наемането на земеделска земя е предназначено за неземеделски цели, собственикът трябва да вземе предвид както необходимостта от плащане на данък върху доходите, така и на данък върху имуществото, тъй като тази форма на аренда не подлежи на облагане със земеделски данък.