Сезонни дейности и данъчно облагане

Обслужване На Услуги

Чувайки лозунга „зимен сезон“, той се свързва със сняг и зимни празници, както и с различни атракции, които са достъпни само през този период. Този сезон е наситен с формирането на нови компании, които работят само през този период. През зимата със сигурност се увеличават ски училищата или магазините, предлагащи коледни продукти, т.нар. панаири и много други форми на бизнес дейност. Въпреки това, когато управлява бизнес, предприемачът трябва да изпълнява много задължения, въпреки факта, че е само сезонен.

Сезонна дейност - какво е това?

Сезонната дейност е доста специфична. Характеризира се с това, че търсенето на определени стоки възниква в рамките на няколко месеца в годината. Според правилата на пазара, ако има търсене на нещо, предлагането на дадена стока обикновено се увеличава. И така процъфтява сезонната активност. Ако обаче желаете да продавате стоки или да извършвате услуги през зимния сезон, е необходимо да регистрирате дадена дейност.

Воденето на бизнес, дори за кратък период от време, налага на учредителя задължението да регистрира бизнеса и изисква избор на метода на сетълмент.

Сезонни дейности – форми на данъчно облагане

Предприемач, който открива сезонна дейност, е длъжен да избере начина на уреждане на сметки с данъчната служба. Той има избор между една от четирите форми на данъчно облагане. Всяка форма има своите предимства и недостатъци.

Когато избирате формата на облагане, трябва да помислите внимателно, защото избраният метод ще бъде задължителен до края на дадена данъчна година. Свободата за избор на формата на данъчно облагане обаче в някои случаи е ограничена.

Общи правила, т.е. данъчната скала

Тя се основава на облагането на оперативния доход. Приходът е разликата между спечелените приходи и разходите. При облагане на общи принципи има две ставки на данъка върху дохода – 18% и 32%. Отчитането на дейностите на общи принципи поражда задължението за водене на данъчна книга за приходите и разходите (KPiR), както и за извършване на авансови вноски за данък върху доходите. При извършване на сезонни дейности при общи условия, данъкоплатецът е длъжен да подаде годишна данъчна декларация до 30 април на следващата данъчна година по формуляра PIT-36.

Линеен данък

Както при общите правила, данъчната основа е доходът, а данъкоплатецът е длъжен да съхранява KPiR. Плоският данък обаче се характеризира с фиксирана данъчна ставка, тоест 19%. При уреждане на бизнес с плосък данък декларацията PIT-36L трябва да бъде подадена в данъчната служба до 30 април на следващата данъчна година.

Еднократна сума върху регистрираните приходи

При избора на еднократна сума като форма на облагане, размерът на данъка се начислява само върху спечелените приходи. Защото при еднократната сума разходите въобще не влизат в фактурата. Еднократните данъци върху дохода са: 3%, 5,5%, 8,5%, 17% и 20%. При уреждане на извършената сезонна дейност с еднократна сума данъкоплатецът е длъжен да води отчет за приходите.

Еднократните плащания на данък върху доходите се извършват в данъчната служба, в зависимост от това кое - месечно или тримесечно. От друга страна, годишната данъчна декларация се подава по формуляр PIT-28 до 31 януари, след края на дадена данъчна година.

Данъчна карта

Размерът на платения данък при уреждане с данъчна карта не зависи от получения доход. Зависи, наред с другото, от вида на бизнеса и броя на жителите на града, в който се извършва дейността. Данъчната ставка се определя и обявява от началника на данъчната служба.

При уреждане на дейности под формата на данъчна карта данъкоплатците не трябва да водят данъчни книги. Не всеки предприемач обаче може да използва данъчна карта – някои дейности са изключени от възможността да ги облагат с данъчна карта.

Данъкът се внася до 7-о число на месеца, следващ съответния данъчен месец (за декември до 28 декември), като годишната декларация се подава по формуляр PIT-16A.

Изборът на формата на данъчно облагане на сезонните дейности

Невъзможно е недвусмислено да се посочи методът, който е най-подходящ за облагане на сезонните дейности. В ситуация, когато предприемачът прави високи разходи, свързани с дейността, тогава най-добрата форма е данъчно облагане с данъчна скала или плосък данък.

Кое обаче е по-благоприятно: данъчна скала или плосък данък? Е, в ситуация, когато компанията носи високи приходи, над 85 528 PLN, е по-добре да обложите дейността с плосък данък. Защото в случай на данъчната скала, ако данъкоплатецът постигне доход над посочения размер (над 85 528 PLN), данъкоплатецът ще бъде задължен да плати данък според 2-ия данъчен праг, т.е. 32% от ставката.

Въпреки това, ако сезонната дейност не причинява високи разходи и предприемачът иска да избегне възможно най-много формалности, еднократна сума върху регистрирания доход или данъчна карта ще бъде добър избор. При условие, че видът на дейността позволява уреждане чрез данъчна карта или еднократна сума.

Сезонни дейности и поземлен данък

В ситуация, когато предприемачът притежава земя, която е регистрирана като земеделска, тогава тя подлежи на земеделски данък. Ако обаче тази земя ще се използва за целите на сезонни дейности, е необходимо тя да бъде обложена с данък върху недвижимите имоти.

 

Помня!

Земя, заемана за стопанска дейност, се счита за земя, върху която се извършват дейности, съставляващи функционирането на дружеството, тоест доходоносни производствени, строителни, търговски или обслужващи дейности, които се извършват организирано и непрекъснато.

 

При положение, че земеделската земя се използва в стопанска дейност само за няколко месеца в годината, тогава през този период земята следва да се облага с данък върху недвижимите имоти. Данъчната ставка се определя в съответствие със ставката, приложима за обектите на облагане, използвани за извършване на стопанска дейност. През остатъка от годината, когато земята вече не се използва за сезонни дейности, тя се облага със земеделски данък.

Зимна сезонна дейност и ДДС

Предприемач, който извършва сезонна дейност, трябва да вземе предвид евентуалната необходимост от плащане на дължимия ДДС към данъчната служба. В ситуация, когато дейността не носи доходи и по този начин предприемачът не плаща ДДС - така или иначе трябва да се подават данъчни декларации.

Трябва обаче да се има предвид, че при извършване на сезонна дейност предприемачът може да се възползва от субективното освобождаване от ДДС. Прилага се за онези данъкоплатци, чиято облагаема стойност на продажбите през предходната данъчна година не е надвишила 150 000 PLN.

Спиране на сезонни дейности

Когато провеждат зимни сезонни дейности, много предприемачи решават да го преустановят след края на сезона. Не всеки обаче може да се възползва от тази възможност. Предприемачите, които не наемат работници, имат право да преустановят сезонните дейности. Изключение е, когато договорът е сключен със служител за определен период, отнасящ се до периода на сезонна дейност, или договорът е под формата на договор-мандат или друг гражданскоправен договор.

Спирането на сезонните дейности не може да надвишава 24 месеца. През това време предприемачът не е длъжен да прави авансови вноски за данък върху дохода. Той трябва само да подаде годишна декларация в края на данъчната година.

Освен това през периода на спиране на дейността не се правят вноски в ДОО и не е необходимо да се подават декларации за ДДС. Изключение е, когато през този период у предприемача възникне данъчно задължение. При такава ситуация той ще трябва да подаде декларация и да заплати дължимия ДДС.