Точното име на стоката върху фискалния бон

Уебсайт

На фискалния бон трябва да бъде включено точното наименование на продаваната стока, което ще позволи недвусмислената й идентификация. Продавачите ще трябва да определят по-точно наименованията на продаваните стоки, което се потвърждава от издадените индивидуални тълкувания. Трябва ли името на стоките на фискалния бон да е точно?

Елементи на разписката

Съгласно наредбата от 14 март 2013 г. за касовите апарати, касовата бележка е фискален документ, отпечатан при продажба от касата на купувача, потвърждаващ сделката за продажба.

В § 8 от горепосочената наредба е включен списъкът с елементи, които разписката трябва да съдържа:

  1. име и фамилия или име на данъкоплатеца, адрес на мястото на продажба, а за непостоянни продажби - адреса на седалище или местоживеене на данъкоплатеца,
  2. данъчен идентификационен номер на данъкоплатеца (NIP),
  3. пореден номер на разпечатката,
  4. дата и час и минута на продажба,
  5. индикация за "ФИСКАЛНА РАЗПИСКА",
  6. наименованието на продукта или услугата, позволяващо тяхното недвусмислено идентифициране,
  7. единична цена на стока или услуга,
  8. количеството и общата стойност на продажбите на дадена стока или услуга с буквената маркировка на определената данъчна ставка,
  9. стойност на отстъпките или надбавките, ако има такива,
  10. брутната стойност на продажбите и данъчните суми според индивидуалните данъчни ставки след отчитане на отстъпките или надбавките,
  11. стойност на продажбите, освободена от данък,
  12. общата сума на данъка,
  13. обща брутна сума на продажбите,
  14. посочване на валутата, в която е записана продажбата, поне за общата брутна сума на продажбата,
  15. следващия номер на фискалния бон,
  16. номер на каса и обозначение на касата - за повече от една каса,
  17. данъчен идентификационен номер на купувача (НИП на купувача) - по искане на купувача,
  18. фискално лого и уникалния номер на касата.

Горната разпоредба влезе в сила на 1 април 2013 г. Съгласно предишните разпоредби, разписката трябва да съдържа наименованието на стоките или услугите и евентуално описание на стоките или услугите, представляващи разширението на това наименование. Така че нямаше нужда да се дава конкретно име.

Точното име на стоката

Промените трябва да се вземат предвид преди всичко от дребните търговци, които досега опростяваха имената. Следователно магазините за зеленчуци няма да могат да се разделят само на две категории: зеленчуци и плодове. Не е достатъчно да посочите самата продуктова група, трябва да посочите какво точно се продава, например ябълки, репички, картофи.

Ами данъчната камара

В индивидуалното решение, издадено на 16 април 2013 г. от директора на Данъчната камара в Познан, преписка изх. ILPP2 / 443-141 / 13-2 / MR е разгледан случай на данъкоплатец, който е продавал свещи и цветя. Асортиментът беше разделен само на 3 категории, но всяка от тях съдържаше различни видове артикули, включително: свещи (например малки, средни, големи), вложки за свещи (например малки, средни, големи, парафинови, маслени, наводнени), цветя (напр. хризантеми, теменужки, здравец, иглика, маргаритки, пирен). Данъкоплатецът попита дали в съответствие с приложимите разпоредби за ДДС е необходимо да се посочи наименованието на стоката върху касовата бележка или конкретна група стоки.

В тълкуването се посочва, че предоставянето на самата група е недостатъчно, тъй като няма да позволи недвусмислено идентифициране на продадените стоки.

„(...) Името на стоката или услугата трябва да отговаря на целите, за които данъкоплатецът е бил длъжен да регистрира оборота. Продавачът е длъжен да опише всяка стока (услуга) на касовата бележка, да посочи нейното име, но също така , не може да е много общо наименование.Наименованието на стоките, поставени върху фискалния бон трябва да обозначава единичното наименование на продадените стоки, а не конкретна асортиментна група на продадените стоки, така че да е възможно да се определи подходящ данък ставка за всяка стока и че използваното наименование по същество съответства на стоките, които се търгуват, и освен това, че свързването на това наименование с цената би позволило индивидуална идентификация на продаваните стоки. (...)

(...) продавачът е длъжен да положи всички усилия, за да гарантира, че името на стоката или услугата върху касовата бележка е изградено по такъв начин, че да е възможно точно да се идентифицира закупената стока или услуга въз основа на нея и да се даде възможност правилното им причисляване към данъчната ставка. Това означава, че данъкоплатецът трябва да издава разписки, съдържащи имената на стоките с такава детайлност, че, от една страна, позволяват на данъчния орган да провери правилното уреждане на данъка, а от друга страна, да предоставят на потребителя възможност да контролират покупките. Данъкоплатецът трябва да гарантира, че касовият апарат е програмиран по такъв начин, че потребителят да получава касови бележки с конкретни единици наименования на стоки или услуги, което позволява недвусмислената им идентификация. (...) "