Декларация на заповед - какво е това и как се прилага?

Обслужване

Декларацията на заповед е неразделен елемент от бланков запис на заповед. Този запис на заповед се използва широко като форма на обезпечение на вземанията на кредитора, най-често при стопански сделки между предприемачи. На практика бланковият запис на заповед е ограничен до подписа на издателя. Този вид документ поражда необходимостта от сключване на допълнително споразумение между страните, упълномощаващо получателя на менителницата да я попълни при изпълнение на уговорените от страните обстоятелства, т.е. менителничната декларация.

Декларацията на заповед е основание за издаване на записа на заповед. Той посочва условията, от които зависи правото за изпълнението му, определя максималния размер, за който може да бъде издаден запис на заповед, а също така посочва вида на датата на плащане, към която може да бъде възложен запис на заповед. Това споразумение е уредено в чл. 10 от Закона за менителницата (наричан по-долу Закона за менителницата).

Какво точно е запис на заповед?

Записът на заповед е вид обезпечение, което обезпечава споразумение, сключено между страните. В този документ една от страните се задължава безусловно да заплати посочената менителнична сума до посочената дата на другата страна. По правило записът на заповед е документ, съставен във форма, строго определена от закона за записите на заповед, съдържащ безусловно обещание, в което издателят се задължава да заплати определена парична сума на определено място и време на определено лице. Освен това документът налага безусловна отговорност на подписаните лица.

Специален вид запис на заповед е бланковият запис на заповед. Този документ се издава умишлено, без да се отбелязват повечето компоненти и обикновено се ограничава до подписа на издателя върху формуляра. Бланков запис на заповед може да се изготви с придружаващо допълнително споразумение на страните, т.нар. декларация за сметка.

Презумпция за декларация на заповед

Издаването на бланков запис на заповед е свързано с презумпцията за съществуване на декларация на заповед. Това означава, че задължителният елемент на такъв запис на заповед е споразумение за неговото допълване. Следователно може да се заключи, че всеки бланков запис на заповед има своя собствена декларация, дори имплицитно. Съгласно все още валидното решение на Върховния съд от 5 март 1929 г. (номер на преписката: III RW. 182/29), ако издателят е издал бланков запис на заповед, той упълномощава получателя на записа на заповед да го попълни в съответствие с със споразумението.

Това означава, че направената декларация на хартиен носител не е условие за валидността на записа на заповед. Сама по себе си тя не е в зависимост от наличието на декларация на заповед – самият факт на нейното издаване създава презумпция, че издателят е упълномощил получателя на записа на заповед да го попълни. Нещо повече, няма съмнение, че самото издаване на запис на заповед е едностранен акт от страна на длъжника. Декларацията на заповед обаче трябва да е резултат от споразумение, сключено между страните, т.е. задълженото лице и кредитора по записа на заповед - наредителя.

Образец на декларация на запис на заповед

Законът за записите на заповед не съдържа изисквания относно формата, в която да се състави декларацията на заповед. Следователно трябва да се признае, че този въпрос зависи от волята на страните. Споразумението може да бъде сключено под всякаква форма – писмена, устна или мълчалива. Съдържанието на самата декларация се определя от границите на свободата на договаряне, регламентирана в чл. 353 от Гражданския кодекс. Това се потвърждава от решението на Върховния съд от 28 май 1998 г. (преписка: III CKN 531/97), според което споразумение за запис на заповед може да бъде постигнато и имплицитно.

Въпреки горното, трябва да се има предвид и решението на Върховния съд от 13 февруари 2004 г. (препратка към преписката: IV CK 62/03). В решението си Върховният съд отбелязва, че дори споразумението да се подразбира, поради специфичния характер на задължението за запис на заповед, договорът за запис на заповед трябва да бъде проява на воля, която в светлината на съпътстващите обстоятелства изразява ще произведе правни последици, обхванати от съдържанието на този акт, по достатъчно разбираем и несъмнен начин. Въпреки пълната свобода при съставянето на договори за запис на заповед, най-изгодната форма е писмената декларация на заповед. То е неоспоримо доказателство в случай на правен спор между страните.

Декларация на заповед, направена в писмена форма

Писмената форма е най-сигурната, а следователно и най-разпространената форма на договор за запис на заповед. Обикновено декларацията на запис на заповед е под формата на писмено изявление от лицето, което подписва записа на заповед. Понякога обаче това е под формата на споразумение между издателя на запис на заповед или неговия поръчител на запис на заповед и репетитора, тоест кредитора по запис на заповед.

Важно е лицето, което приема записа на заповед, да не е задължено да подпише декларацията – може да го направи, но не е длъжен. Декларацията за сключване на договора за запис на заповед се извършва само с приемането на декларацията. Върховният съд, в решението си от 4 февруари 2011 г. (референтен номер на преписката: III CSK 196/10), установи обаче, че няма пречки декларацията да бъде подписана от двете страни, което е изгодно, тъй като защитава срещу евентуални спорове относно автентичността на съдържанието на споразумението.

Размерът на менителничната сума

Въпреки че от теоретична гледна точка в декларацията не е задължително да е посочена максималната сума, за която кредиторът може да попълни получения бланков запис на заповед, на практика изглежда съвсем различно. За да бъде валиден бланков запис на заповед, не е необходимо да се посочва в декларацията горната граница на сумата, до която може да бъде попълнен записът на заповед. Договорът за запис на заповед следва да съдържа разпоредба за максималната сума, за която получателят може да допълни записа на заповед. Това оптимално защитава интересите и на двете страни по договора. Обикновено това е размерът на дълга, произтичащ от договора, обезпечен с менителница. Това се потвърждава от решението на Върховния съд от 15 септември 1964 г. (номер на преписката: I CR 103/64), в което Върховният съд ясно посочва, че при липса на споразумение относно условията за попълване на бланков запис на заповед , титулярът може да го попълни за всяка сума, съответстваща на неговите вземания, за обезпечаване на издадения запис на заповед.

Много важен елемент от декларацията е и уточняването на датата на плащане върху записа на заповед, така че длъжникът да знае кога точно може да изпълни задължението, преди записът на заповед да бъде изпълнен.

Тълкуване на декларацията на запис на заповед

Декларацията на заповед е споразумение, което подлежи на оценка и тълкуване въз основа на общи принципи, съгласно чл. 65 от Гражданския кодекс.При съдебен спор съдът е длъжен да установи единодушното намерение на страните и целта на договора за запис на заповед. Не се ръководя само от буквалния текст на споразумението.

Това означава, че тълкуването на декларацията на запис на заповед не става само чрез буквално четене на клаузите на договора. Съдът трябва да вземе доказателства от изслушванията на страните, за да може изчерпателно да разбере обстоятелствата около издаването на ценна книга на заповед. Върховният съд в своето решение от 22 юни 2006 г. (препратка към преписката: V CSK 70/06) посочва, че правилата за тълкуване на волеизявленията на страните трябва да се прилагат не само към съдържанието на представените волеизявления, но също така да се определи дали поведението на страните представлява изявления за воля, като се вземе предвид подчертаното поведение на страните и техния контекст.

Започнете безплатен 30-дневен пробен период без прикачени условия!

Менителница задължение

Декларация на заповед не може да съществува без запис на заповед, но самият запис на заповед остава валиден без декларацията. Липсата на споразумение или попълването на записа на заповед в нарушение на декларацията не се отразява на съществуването на задължението по записа на заповед. Освен това длъжникът може да обвини кредитора в допълване на записа на заповед противно на споразумението, което може да повлияе на обхвата на самия запис на заповед. За избягване на гореспоменатата ситуация се нарежда запис на заповед заедно с декларация на заповед, подписана от издателя.

Ако в бланков запис на заповед е вписана сума, по-висока от размера на дълга, обезпечен със записа на заповед, подписаното върху него лице носи отговорност дотолкова, доколкото съдържанието на записа на заповед съответства на декларацията на заповед. Това означава, че докато бланкетният запис на заповед е предназначен за обезпечаване на кредитора, декларацията на запис на заповед е по-важна от гледна точка на длъжника (издателя на заповед), тъй като ограничава възможността за искане на сумата на записа на заповед до размера на посочени в декларацията. Трябва обаче да се помни, че доказателствената тежест, че записът на заповед е попълнен противно на сключения договор, лежи върху плещите на длъжника по записа на заповед.

Анулиране и прехвърляне на декларацията на запис на заповед

По принцип издателят на записа на заповед не може да отмени пълномощното, съдържащо се в договора за запис на заповед, тъй като то е предоставено в интерес на получателя на записа на заповед. Това означава, че издателят на записа на заповед няма свобода да променя декларацията. Той също не може да се откаже от договора за запис на заповед. Дори ако издателят изпрати на кредитора по запис на заповед декларация за прекратяване на декларацията на запис на заповед, тази декларация няма да бъде обвързваща за притежателя на записа на заповед.

Записът на заповед и придружаващата я декларация на заповед могат да се прехвърлят. Записът на заповед е вид ценна книга и е преносим – упълномощава да бъде попълнено не само от лицето, получило бланков запис на заповед, но и от всеки следващ купувач на записа на заповед. Трябва да се помни, че оригиналната декларация на заповед не може да бъде променена при прехвърляне на записа на заповед и следователно обвързва всеки следващ купувач на записа на заповед.

Резюме

Декларацията на заповед е неразделен елемент от бланковия запис на заповед. Издава се без маркиране на повечето компоненти и обикновено има само подпис на издателя. Ето защо е толкова важно той да бъде попълнен в съответствие с разпоредбите на страните, тоест с разпоредбите на декларацията на запис на заповед. Бланкетният запис на заповед има за цел да обезпечи интереса на кредитора, който може по всяко време да попълни записа на заповед и да поиска от длъжника вписаната в него сума. От друга страна, самата декларация на заповед защитава правата на длъжника – тя определя максималния размер на дълга по запис на заповед и срока, след който кредиторът има право да попълни записа на заповед.