Дарение на търговски стоки и задължението за коригиране на разходите при дарителя

Уебсайт

В рамките на бизнес дейностите, извършвани от близки членове на семейството, често се правят дарения, включващи търговски стоки. Предимството на такива трансфери е, че са напълно освободени от данък дарения. Необходимо е обаче да се помисли какви данъчни последици причинява дарението по отношение на предварително осчетоводени данъчни разходи, дължащи се на разходите за закупуване на тези стоки.

Покупка на стоки като данък

Няма съмнение, че когато бъдещият дарител закупи стоката, този вид разход е данъчен разход, посочен в чл. 22 сек. 1 от ЗДДФЛ. Тази разпоредба гласи, че данъчно признатите разходи са разходи, направени за постигане на доход или за поддържане или осигуряване на източник на доход, с изключение на разходите, изброени в чл. 23. В резултат на това, за да се включи конкретен разход като данъчен разход, трябва да са изпълнени следните условия:

  • трябва да се поема от данъкоплатеца;
  • трябва да има причинно-следствена връзка между направения разход и постигнатия или постижим доход (източник на приходи);
  • не може да бъде изброен в чл. 23 сек. 1 от цитирания закон за данък върху доходите на физическите лица;
  • трябва да бъдат правилно документирани.

Съгласно договора за дарение собствеността върху активите се прехвърля от дарителя на получателя. Освен това дарението е безплатен договор, което означава, че дарителят не получава никакви приходи в този случай в сферата на стопанската дейност.

При тези обстоятелства причинно-следствената връзка между направения разход и постигнатия или постижим приход се нарушава. Трябва да помним, че към момента на извършване на дарението понятието данъчен приход не съществува, следователно разходите, направени за покупка на търговски стоки, не се третират като направени с цел получаване на доход.

Освен това чл. 23 сек. 1 т. 11 от ЗДДФЛ, където можем да прочетем, че даренията и жертвите от всякакъв вид не се считат за данъчно приспаднати. Това е и становището на данъчните власти, например директорът на Данъчната камара в Лодз в индивидуалното определение от 31 юли 2014 г. № IPTPB1 / 415-247 / 14-5 / MD, който обяснява, че:

„[…] Разходите за придобиване на стоки не са данъчно признати разходи в момента на даряването им на дарителя. Веднага след като стоките бъдат предадени чрез дарение, направените разходи за закупуването им няма да бъдат свързани с извършваната стопанска дейност. Във връзка с гореизложеното ще е необходимо да се коригират данъчно признатите разходи за направените разходи за придобиване на стоките, предмет на дарението“ В резултат на дарението на търговски стоки няма данъчни приходи за дарителя. Това означава, че разходите, направени при покупката, вече не отговарят на критериите да се считат за данъчен разход.

Започнете безплатен 30-дневен пробен период без прикачени условия!

Дарение на търговски стоки - корекция на разходите

Горното означава, че в ситуация, когато предприемачът дарява търговски стоки, той ще бъде принуден да коригира предварително приспаднатите данъчни разходи. Корекциите трябва да се правят на датата на дарението в колона 10 на данъчната книга за приходите и разходите със знак (-) или в червено. В допълнение, корекцията трябва да се прилага и за вписванията в колона 11 „Случайни разходи за покупка“, ако са възникнали в момента на закупуване на стоките.

Пример 1.

На 10 февруари 2019 г. предприемачът закупи търговски стоки на стойност 10 000 PLN и допълнително понесе разходите за транспорт и застраховка в размер на 2 000 PLN. На 9 август 2019 г. той направи дарение на стока на сина си. Следователно на тази дата той трябва да коригира разходите, като въведе стойността от 10 000 PLN в колона 10 със знак минус (или в червено) и 2 000 PLN в колона 11. На датата на дарението дарителят трябва да направи корекция на разходите за покупка и всички допълнителни разходи, свързани с покупката. Интересното е, че задължението за коригиране на разходите в случай на дарение се отнася само за търговски стоки. То обаче не включва дарението на дълготрайни активи. Те не се включват в разходите наведнъж, но това става чрез системно отписване на амортизация.

Това се потвърждава например от тълкуването на директора на Националната данъчна информация от 21 април 2017 г. № 0461-ITPB1.4511.117.2017.1.

„Освен това даряването на активи, различни от дълготрайни активи (т.е. оборудване), използвани в дейността, не води до необходимост от коригиране на данъчно признатите разходи във връзка с предварително признаване на разходите, направени за закупуването на тези активи като такива. Ако данъкоплатецът докаже, че дарените активи действително са били използвани в стопанска дейност и са допринесли за постигането на доходи или за запазването или защитата на източника на дохода, тогава данъкоплатецът има право да остави разходите за придобиването им като данъчно признати разходи, въпреки че ги прехвърля безплатно на друго лице”. Задължението за коригиране на разходите се отнася само за стоките. То обаче не се отнася за дарените дълготрайни активи. Между другото, също така си струва да се отбележи, че в съответствие с утвърдената позиция на данъчните власти, дарените търговски стоки не представляват данъчно признати разходи за получателя.

Данъчните обосновават позицията си с факта, че едно от условията за квалифициране на данъчния разход е действителното извършване на разхода от данъкоплатеца за придобиването. В случай на дарение, обаче, имаме работа с безплатно придобиване, следователно е трудно да се говори за извършване на някакви разходи.

Това беше и становището на директора на Национална данъчна информация в тълкуването от 18 декември 2017 г. № 0112-KDIL3-1.4011.315.2017.1.IM:

„В обобщение, тъй като придобиването на търговски стоки е било безплатно, тяхната стойност не може да бъде включена от Заявителя като данъчно признати разходи за неземеделска стопанска дейност, тъй като условието, произтичащо от чл. 22 сек. 1 от ЗДДФЛ”.

Предвид изложените обстоятелства следва да се отбележи, че макар самото подаряване на стока да не се облага с ДДФЛ, тъй като по чл. 2 клауза 1 т. 3 от закона е изключено от облагането, но не може да се твърди, че този вид дейност е напълно неутрална по отношение на данъка върху доходите. Предприемачите, действащи като дарители, трябва да помнят в този случай и да имат предвид, че правенето на дарение ги задължава да извършат корекция на стойността на стоките поради прекъсване на връзката между направените разходи и потенциалните данъчни приходи.