Какво е еднократна сума и какви са нейните видове?

Обслужване

Работодателите могат да решат как да държат служителите отговорни за работата, която вършат. Много често начинът, по който се изпълнява работата, позволява в трудовия договор да бъде посочено еднократно възнаграждение. Този метод на уреждане е изгодно решение и за двете страни по трудовото правоотношение. Съгласно чл. 80 от КТ се дължи възнаграждение за положен труд. За времето на неизпълнение на работа работникът или служителят си запазва правото на възнаграждение само ако това е предвидено в разпоредбите на трудовото законодателство. Към основната заплата могат да се добавят различни видове обезщетения, изплащани под формата на заплата или еднократна сума. Трябва да се отбележи, че по правило работодателите посочват в съдържанието на трудовите договори и конкретна ставка на възнаграждение за всеки извънреден час. Еднократната сума позволява на работодателите да уреждат служители за извършване на работа на регулярна основа, за работа през нощта, постоянно извършвана извън работното място или работа в извънредни часове.

Еднократна сума - какви са нейните видове?

Трябва да се прави разлика между еднократна сума от възнаграждение, която позволява на служителя да бъде отчетен в ситуация, когато размерът на възнаграждението за изпълняваните задължения не може да бъде точно определен, поради което се използва приблизителен размер. Струва си да се отбележи, че този вид еднократна сума най-често се използва в населените места за извънреден труд.

Съгласно чл. 1511 § 4 от КТ по ​​отношение на работниците и служителите, които работят постоянно извън работното място, възнаграждението с надбавката по § 1 може да бъде заменено с еднократна сума, чийто размер следва да съответства на очаквания размер на извънреден труд. Следователно еднократната сума може да бъде фиксирана в замяна на броя на отработените часове извънреден труд. Изчисляването на еднократната сума следва да е в съответствие с разпоредбите на Кодекса на труда за извънреден труд. На тази основа работодателят може да увеличи еднократната сума, ако ограничението за извънреден труд е по-голямо, или да намали задълженията и дейностите на служителя, ако има твърде много работа.

Струва си да се добави, че „разпоредбата в трудовия договор за възнаграждение за извънреден труд под формата на еднократна сума е допустима, но не лишава служителя от каквито и да е претенции за възнаграждение за извънреден труд, което не е обхванато от тази еднократна сума. Трудовият договор не може да нарушава правата на работника или служителя съгласно законовите норми на работно време” (виж решението на Върховния съд в решение от 11 юни 1971 г., преписка № III PZP 15/71).

Освен това работниците, които извършват нощен труд, трябва да получават добавка към заплатите. В ситуация, когато нощен труд се полага постоянно, работодателят може да уреди работника на базата на фиксирана ставка за нощен труд.

Съгласно чл. 151 § 2 КТ по ​​отношение на работниците и служителите, които полагат постоянно нощен труд извън работното място, надбавката по § 1 може да бъде заменена с еднократна сума, чийто размер съответства на очакваното работно време през нощта.

Друг вид еднократна сума, която заслужава да се спомене, е еднократната сума за командировка, която може да се определи като компенсация, тъй като служи за покриване на разходи, които служителят е похарчил например в командировка. След това работодателят трябва да оборудва служителя със съответната еднократна сума, която ще покрие разходите за настаняване и пътуване с транспорт на място. Освен това служител, който използва собствения си автомобил по време на командировка, също може да бъде уреден на еднократна основа.

С оглед на гореизложеното, заслужава да се добави, че работодателите могат да уреждат и други възможности за компенсиране на наетите лица за извършени разходи въз основа на еднократна сума във вътрешните трудовоправни разпоредби или в трудовите договори. Тези разпоредби обаче не могат да бъдат по-неблагоприятни от посочените в Кодекса на труда.

Имаш ли въпрос? Попитайте нашия експерт! Ежедневни онлайн съвети! Задай въпрос ОТБОР
wFirma.pl

Какъв е размерът на еднократната сума съгласно Кодекса на труда?

Съгласно решението на Върховния съд от 6 юни 2000 г. (референтен номер на преписка I PKN 707/99): "възнаграждението, посочено в трудовия договор като" еднократна сума", с едновременното указание, че се дължи в определен срок. размер за месец труд, следва да се третира като месечен размер на трудовото възнаграждение на работника или служителя по смисъла на чл. 134 § 1-2 от Кодекса на труда”. Еднократната сума не замества трудовото възнаграждение и е допълнително възнаграждение за служителя. Това е приблизителна сума, която ще компенсира служителя за направени разходи или работа, извършена в прекалено много часове. Следва да се посочи, че работодателят трябва да коригира размера на еднократната сума спрямо променливия брой часове извънреден труд в даден период на нощен труд или броя на командировките в определени месеци. При определяне на еднократния размер работодателят е длъжен да приложи разпоредбите за възнагражденията на Кодекса на труда.

Следователно, ако броят на работните часове, например през нощта, и размерът на надбавките за тази работа не са определени в достатъчна степен, еднократната сума следва да се увеличи от работодателя. Струва си да се добави, че служител може да се обърне към Съда по труда с иск за обезщетение на еднократната сума, ако сумата е подценена, въпреки че е работил повече часове (виж решението на Върховния съд от 18 юли 2006 г., препратка към преписката номер I PK 40/06 ).

Пример 1.

В производствена фирма, в предколедния период, поради увеличения обем на работа, служителите трябваше да работят извънредно. Работодателят определи, че за извънреден труд служителите ще получават 16 PLN възнаграждение за всеки извънреден труд. През декември една от служителите е работила 24 часа извънреден труд, за което е получила еднократна сума от 384 PLN. Оказа се обаче, че служителят трябва да получи, в съответствие с трудовия договор, по-висок размер на възнаграждението за извънреден труд, тоест 520 PLN. Работодателят не искал да компенсира липсващата еднократна сума, затова служителката сезира Трудовия съд. С решението си Съдът присъжда на служителя дължимата сума и задължава работодателя да заплати еднократната сума. За да спести от възнаграждението на работника или служителя, работодателят не може да го замени с еднократна сума, пренебрегвайки законоустановените обезщетения. Тогава еднократната сума не трябва да бъде по-ниска от дължимото възнаграждение, определено на основание разпоредбите на КТ заедно с бонуси. Съгласно решението на Върховния съд от 12 юли 2006 г. (ф. II ПК 366/05): „неприемливо е приемането на еднократна система на заплащане, състояща се в увеличаване на почасовата ставка за работа за компенсиране на извънреден труд във връзка с Почасовата ставка, произтичаща от трудовия договор, валиден при осемчасов работен ден, ако възнаграждението на служителя в такава система е по-ниско от полагаемата му се основна заплата, включително определения бонус за извънреден труд въз основа на Кодекса на труда (...) само когато служителите извършват работа над договорените норми на работно време и е или би било много трудно да се контролира количеството положен извънреден труд."

Въпреки това, в ситуация, когато работодателят не може да определи точно колко часа извънреден труд ще работи работникът или служителят в даден месец, възнаграждението заедно с надбавката за извънреден труд може да бъде изплатено под формата на еднократна сума. Тогава размерът на еднократната сума не трябва да бъде по-нисък от трудовото възнаграждение, заедно с надбавките, посочени в КТ.

Пример 2.

Г-жа Йоланта е имала еднократно възнаграждение, посочено в трудовия договор, в размер на 2500 PLN на месец. Ако е работила извънреден труд, работодателят й изплаща бонус за извънреден труд, включително 60% от заплатата, т.е. 1500 PLN. Този метод за изчисляване на размера на надбавката за извънреден труд обаче е неправилен поради факта, че цялата сума на еднократната сума, тоест 2500 PLN, трябва да бъде основа за изчисленията. Работодателят не може да намалява възнаграждението на работника или служителя, като пренебрегва принципите, заложени в Кодекса на труда.

Освен това „(...) добавката към възнаграждението за извънреден труд допълва възнаграждението за извършената работа и следователно не може да бъде единственият компонент на възнаграждението“ виж решението на Върховния съд от 5 ноември 1999 г. (ф. референтен номер I PKN 348/99).

Струва си да се припомни, че разпоредбите позволяват на работодателите да прилагат фиксирана ставка за служители, които работят постоянно извън работното място, за които изчисляването на точния брой часове извънреден труд е сложно, по-специално това се отнася до търговски представители или шофьори. Еднократната сума следва да отчита размера на основната заплата, заедно с надбавката за всеки извънреден час. Струва си да се добави, че според съдебната практика, ако служител постоянно работи извън работното място, но всеки ден започва и приключва работния си ден в помещенията на компанията, изчисляването на еднократната сума е неоправдано.

В заключение следва да се подчертае, че еднократната сума може да се използва в случаи, посочени в КТ. Извънредният труд, работата, извършвана постоянно извън работното място през нощта, работата, извършена в командировка - могат да бъдат уредени под формата на еднократна сума, въпреки че основната заплата не може да се изплаща под формата на еднократна сума.

Различните еднократни суми от един месец на друг трябва да отчитат действително отработените часове извънреден труд заедно със съответните добавки към заплатите. Служител, който е получил занижена еднократна сума, трябва да получи обезщетение от работодателя. В противен случай той ще има иск за допълнително заплащане за извънреден труд.

Посоченото в трудовия договор фиксирано възнаграждение в фиксиран размер за всеки месец следва да се вземе предвид изцяло при изчисляване на надбавките за извънреден труд. Използването на еднократна сума за извънреден труд е препоръчително, когато подробният контрол на броя на отработените часове е труден. Работодателят, като посочва еднократна сума в трудовия договор, предвижда, че работникът или служителят ще работи извънреден труд и приема този факт.